Определение № 9108 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9108 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503341 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 25961/28.01.2026 г. по регистъра на СРС от В. Г. К. срещу Определение № 51768/18.12.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 20206/08.11.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта за разноските, като се увеличат присъдените в полза на адв. Д.Г. разноски за адвокатско възнаграждение, като се включи и ДДС.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като определеното в полза на адвоката възнаграждение е прекалено ниско и следва да бъде съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Излага подробни съображения за пазарните цени на адвокатския труд. Моли определението да бъде отменено и да бъдат увеличени присъдените разноски.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата не депозира такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 19.12.2024 г. По делото е постановен краен съдебен акт – Решение № 1

20206/08.11.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е разпределена отговорността за разноски съобразно изхода на делото. В полза на адв. Д.Г. са присъдени 600 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

Срещу решението в частта за разноските е инициирано производство по чл. 248 ГПК от ищеца В. К.. Постъпил е отговор на молбата от ответните страни. С обжалваното Определение № 51768/18.12.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 20206/08.11.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта за разноските, като се увеличат присъдените в полза на адв. Д.Г. разноски за адвокатско възнаграждение, като се включи и ДДС. Съдът изрично е посочил, че присъдената сума е с включен ДДС.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съдебната практика е константна в разбирането си, че твърдението на адвоката, че доверителят му е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител правни действия, както и правната и фактическата сложност на делото.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НВАР има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените 2 в нея минимални размери.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС също е посочено, че за да не се стигне до ограничаване на конкуренцията, съдът е длъжен при присъждане на разноските да се съобрази с легитимните цели.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

Адв. Д.Г. е изготвил исковата молба, в който са изложени съображения по основателността на предявените искове. Към нея под опис са приложени множество писмени доказателства. Ищецът чрез адв. Г. е депозирал две молби – от 14.01.2025 г. и от 28.01.2025 г., с които е изпълнил указания на съда във връзка с държавна такса. С друга молба от 28.01.2025 г. е уточнен петитумът на исковата молба поради техническа грешка.

В първото открито съдебно заседание адв. Г. не се е явил, поради което съдът е прекратил производството по делото по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК.

Определението за прекратяване е отменено с Определение № 16810/11.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 9196/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Б, тъй като ищецът е депозирал молба на 28.05.2025 г. – в деня на 3 заседанието, с което е поискал изменение на исковете, изразил е становище по съществото на делото и е направил искане за разноски.

Във второто открито съдебно заседание адв. Г. не се е явил, като е депозирал молба с абсолютно същото съдържание като тази от 28.05.2025 г.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че предмет на делото са два установителни и два осъдителни иска, като цената на същите е относително ниска. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност – предявените претенции са за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от небанкова финансова институция, и на договор за предоставяне на поръчителство, както и осъдителни искове за връщане на недължимо платеното по тези нищожни договори, т.е. с ниска правна и фактическа сложност, тъй като това са масови облигационни претенции, разглеждани от районните съдилища.

При съобразяване на горното въззивният съд приема, че адекватното овъзмездяване на адвокатския труд е в размерите, посочени от районния съд – 600 лв. с ДДС. При определяне на размера съдът е съобразил всички установени в съдебната практика критерии. Обжалваното определение е правилно и подлежи на потвърждаване, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51768/18.12.2025 г. по гр.д. № 75996/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4