Решение № 373 от 04.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя М. Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200386 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия И. С. С. чрез упълномощения му защитник адв. П.. срещу въззивна присъда №3/24.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1571/2024 г.

В касационната жалба на подсъдимия се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Към касационната жалба на подсъдимия С., по реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено допълнение, което съдържа подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания с доводи за субективна несъставомерност на извършеното деяние, поради липса на пряк умисъл за инкриминираното невярно деклариране на земеделските площи, заявени за подпомагане. В жалбата се твърди неправилна оценка на информацията в раздел „Резултат от автоматична проверка на въведените в заявлението за подпомагане по 1 директни плащания за кампания 2019“, поради установена по делото непълнота на данните от извършената проверка към момента на тяхното генериране от ИСАК, поради което същите не могат да се приемат за достоверни. Респективно, узнаването от подсъдимия на резултата от автоматичната проверка и подаването на заявление не води до извод за наличие на пряк умисъл за невярно деклариране на данни от негова страна, както е приел въззивният съд. В подкрепа на тази теза се сочи обстоятелството, че регистрирането на правните основания ежегодно е с краен срок, който съвпада с крайния срок на подаване на заявленията за подпомагане, както и поради липсата на своевременно актуализиране на тази информация често е налице допускане на грешки в системата за вече регистрирани правни основания, както свидетелства служителят К.. По изложените съображения, грешката в резултат на извършената автоматична проверка, предвид неизтеклия срок за подаване на заявления не е имала правна стойност. Отделно системата е посочила, че е налице грешка само за част от декларираните площи, докато обвинението е установило, че не е налице правно основание за всички декларирани земи, което сочи на некоректност на резултатите от извършената автоматична проверка при подаване на процесното заявление.

В допълнението към касационната жалба на подсъдимия се акцентира и върху обстоятелството, че подсъдимият не е бил пряко ангажиран с дейността по обработка на земеделските земи и очертаването на процесните площи е извършено от свидетелят Х. без да притежава пълномощно от подсъдимия и без да е получил указания от него за това кои площи да декларира. Посочва се и че при очертаването на площите декларираните имоти се индивидуализират с кадастралните си номера, докато във финалното заявление за подпомагане парцелите са с новосъздадени номера и граници, генерирани от системата за целите на кампанията за подпомагане, като подобна индивидуализация не се съдържа и във внесения обвинителен акт. Липсата на субективна страна се аргументира и с показанията на свидетеля Х., който след очертаването на площите е уверил подсъдимия в разговор по телефона, че подадената от него информация е вярна и той следва да финализира процедурата само чрез подписване на заявлението за подпомагане, без да извърши лична проверка на заявените площи. В заключение, като се позовава на фактическия състав на престъплението по чл. 248а, ал.3 от НК, което изисква пряк умисъл, при наличните данни за проявена от подзащитния му непредпазливост, защитата поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се прави искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П..

Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба с направеното искане за отмяна 2 на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентира върху мотивите на новата осъдителна присъда за отмяна на оправдателната присъда на първия съд в частта относно съдържанието на заявлението за подпомагане, в което се съдържа информация за недекларирани площи и от това се извежда прекият умисъл на дееца, който аргумент намира за изолиран и неподкрепен от други доказателства. Сочи, че в обвинителния акт субективната страна на деянието се основава на факта на личното очертаване на земеделските площи от подсъдимия, което е било опровергано в хода на съдебното производство и въззивният съд е възприел този фактически извод, но е мотивирал прекия умисъл с нов факт, което се оценява като съществен процесуален порок, поради инкриминиране на факти срещу които подсъдимият не се е защитавал. Позовава се на липсата на доказателства по делото, както и на фактически изводи от контролирания въззивен съд в същата посока за предварителна договореност между подсъдимия и свидетеля Х. да се декларират неверни обстоятелства, което изключва прекият умисъл и сочи само на непредпазливост, която не е съставомерен елемент.

Позовава се и на доброто материално състояние на дружеството на подсъдимия, което също посочва като аргумент за липсата на умисъл.

Подсъдимият С. в право на лична защита заявява, че поддържа становището на защитата от касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените искания за отмяна на въззивната присъда и за неговото оправдаване. Заявява, че се е предоверил на свидетеля Х., който е предложил да му окаже съдействие с опита, който е имал по обработка на земеделска земя, както и че управляваното от него дружество разполага с добри финансови резултати, което изключва мотива за невярно деклариране.

В последната си дума пред ВКС моли да бъде признат за невиновен.

Пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и пледира да се остави в сила въззивната присъда. Сочи, че извършеното от подсъдимия деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 248а, ал.3 от НК, поради установения пряк умисъл от страна на подсъдимия, който е съзнавал, че декларираните земеделски площи не са ползвани и обработвани от управляваното от него дружество и не притежава валидно правно основание по чл. 41, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, но въпреки това е подал инкриминираното заявление. По този начин е кандидатствал да получи сума в размер на 10 000 лв. от фондовете на ЕС.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 141/12.09.2024г. на Софийски градски съд /СГС/ , НО, 38-ми състав, постановена по н.о.х.д. № 333/2024 г., подсъдимият И. С. С. е признат за невиновен в това, че на 14.06.2019 г. в гр. София, в сградата на Общинска служба земеделие /ОСЗ/ „И.“ като лице, което управлява и представлява юридическо лице „ А.“ ЕООД представил пред В. К., Началник на ОСЗ „И.“ неверни сведения, подробно описани в присъдата, за да получи 3 юридическото лице „ А.“ ЕООД средства от фондове, принадлежащи на ЕС, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.

248а, ал.3, вр. ал.1 от НК. С присъдата разноските по делото са оставени в тежест на държавата.

С въззивна присъда №3/24.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1571/2024 г. оправдателната присъда на СГС е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което е предаден на съд и му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2000 лв. С въззивната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати и направените по делото разноски.

Касационната жалбата на подсъдимия С. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касционно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени и за основателна.

Контролираните съдебни инстанции са възприели идентична фактическа обстановка, като изводите им по фактите са формирани на базата на детайлен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и правилна интерпретация на относимите към обвинението доказателства.

В рамките на установените идентични факти въззивният съд е отменил оправдателната присъда на първата инстанция и е постановил осъдителна присъда, като е приел, че извършеното от подсъдимия невярно деклариране с цел подпомагане на управляваното от него дружество чрез директни плащания от фондовете на ЕС е извършено при пряк умисъл, а не по непредпазливост.

В касационната жалба на подсъдимия се съдържа оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като доводите, които са изложени в негова подкрепа се състоят преимуществено в неправилна правна оценка на субективната страна на деянието, което сочи на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за нарушение на материалния закон.

Единственият довод за процесуални нарушения със съществен характер е отнесен до излизането извън фактическите рамки на обвинението от страна на въззивния съд чрез мотивиране на прекия умисъл на подсъдимия с резултата от автоматичната проверка на заявените за подпомагане имоти относно липсата на правно основание за ползването им, срещу които факти подсъдимият не се е защитавал и с това са накърнени процесуалните му права в процеса.

ВКС не установи основателност на оплакването за съществени процесуални нарушения чрез произнасяне по непредявено обвинение. В обвинителния акт по делото се съдържа пълна информация за подписаните от подсъдимия документи по кандидастването за подпомагане, в това число и за подадената от него декларация относно наличието на 4 основание за ползване, която е част от материалите по делото, с които деецът е бил запознат, поради което позоваването от въззивния съд на същата не накърнява процесуалните му права и не излиза извън рамките на обвинението.

С оглед изложеното, не се установи наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Основното оплакване от касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон, поради извода на въззивния съд за субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, който при подаване на инкриминираното заявление за подпомагане е действал при условията на пряк умисъл, а не е проявил непредпазливост.

Оплакването е основателно.

Съгласно фактите от въззивната присъда подсъдимият С. не бил осъществявал дейност на земеделски стопанин и не бил запознат с процедурата за кандидатстване за подпомагане на земеделските стопани, а и живеел в София, където работел в друго търговско дружество с предмет на дейност търговия с градинска техника и инструменти, докато заявяваните за подпомагани земеделски земи се намирали в землището на областите Благоевград и Кюстендил. Свидетелят Х., близък приятел на подсъдимия и негов кум извършвал дейност на земеделски стопанин, кандидатствал за подпомагане с множество земеделски дружества и поради близките си отношения с подсъдимия се ангажирал с дейността по участие в процедурата за подпомагане по ЗПЗП на управляваното от него дружество „А.“ ЕООД, включително с осигуряването на земеделски земи, които да бъдат заявени пред ДФЗ за подпомагане, /дружеството, управлявано от подсъдимия не притежавало земеделска земя/ правните основания за това да бъдат регистрирани, след което да бъде изпълнена процедурата по подаване на заявление. Цялата тази дейност подсъдимият възложил на свидетелката М., която била снабдена с нотариално пълномощно от подсъдимия за стопанската 2018 г., която действала самостоятелно без да координира действията си по кандидатстване за подпомагане с подсъдимия.