Решение № 403 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110124476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Ц. П. срещу Е. С. Й., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Ищецът М. Ц. П. твърди, че с ответницата Е. С. Й. са съсобственици на следния недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ по документ за собственост *** кв.м., а съгласно скица на имота – 904 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизрана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, съставляващ по документ за собственост УПИ ***, квартал ***, а съгласно приложена скица, номер по предходен план ***, квартал *** по плана на гр. ***, при съседи: от две страни улици, ***, *** и ***, и при съседи с посочени идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***.1 (с предишен идентификатор ***), със застроена площ по документ за собственост 98 кв.м., а по скица – 101 кв.м., състояща се от: три стаи, хол, кухня, мазе, тавански етаж от таванска стая и две тавански помещения. Поддържа, че е придобил 2/3 ид.ч. от имота по силата на договор за покупко-продажба. Иска се от съда да допусне и извърши делба на имота при квоти: 2/3 ид.ч. за М. Ц. П. и 1/3 ид.ч. за Е. С. Й..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. С. Й., с който оспорва иска за делба. Твърди, че е изключителен собственик на описания имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са 1 съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствената тежест на съделителя, предявил иска.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***/***г., се установява, че Г. Г. Л. и С. С. Л. са признати за собственици по покупко-продажба и съдебна делба-спогодба на следния недвижим имот: дворно място в гр. ***, съставляващо парцел ***, в квартал *** по плана на местността „кв. ***“, гр. ***, *** община, при съседи по скица: от две улици, парцел ***, парцел *** и парцел X*** от същия квартал, целият парцел с площ от 1010 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от *** кв.м., с неуредени сметки за придаваемите по регулация места, заедно с находящата се в този парцел жилищна сграда със застроена площ от около 98 кв.м., състояща се от: три стаи, хол, кухня, мазе, тавански етаж от таванска стая и две тавански помещения.

От представено по делото удостоверение за наследници, № *** г., издадено от гр. ***, се установява, че С. С. Л. е починал на *** г., като е оставил за наследници по закон Г. Г. Л. – съпруга, В. С. Л. – дъщеря, Е. С. Й. – дъщеря, и М. С. Л. - дъщеря, починала на *** г. и наследена от С. Й. К. /син/.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от гр. ***, Г. Г. Л. е починала на *** г., и е била наследена от В. С. Л. – дъщеря, Е. С. Й. – дъщеря, и С. Й. К. – внук.

При това положение, съдът приема че на основание чл. 5 ЗН по пътя на наследственото правоприемство В. С. Л., Е. С. Й. С. Й. К. са станали собственици на процесния имот – предмет на делбата при квоти всеки по 1/3 ид.ч. от него.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г., се установява, че на *** г. В. С. Л. и С. Й. К. са прехвърлили в полза на ищеца М. Ц. П. притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1.

Индивидуализацията на имота, предмет на делбата, следва от представените по делото скици, както следва: № *** г. и № *** г.

Предвид това, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че, процесния недвижим имот се притежава от съделителите при следните квоти: 2/3 ид.ч. за М.

Ц. П. и 1/3 ид.ч. за Е. С. Й..

В отговора на исковата молба ответницата Е. С. Й. е направила възражение за придобиване на процесните имоти по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност:

Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице 2 обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл.

81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini rem sibi habendi) – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението (corpus possessionis) – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори - така ТР № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г.

Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за 3 оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Като съобрази горните принципни положения, отнесени към конкретиката на разглеждания случай, съдът приема, че ответницата не е доказала твърдяното от нея придобивно основание, тъй като не са налице посочени по-горе признаци на владението.

Анализирайки показанията на разпитания по делото свидетел З. А. П., се налага извод, че ответницата от 2012 г. е започнал да владее своята идеална част от имота, но да държи вещта като обща, съответно тя е била държател на идеалните части на останалите съсобственици.

Държателят не може да придобие собствеността по давност независимо от срока на упражняване на фактическата власт, защото по легалното определение на чл. 79 ЗС за настъпване на последиците на давността е необходимо да се упражнява владение. За начален момент на придобивна давност в този случай се счита моментът, в който държателят започне да осъществява владение върху чуждите идеални части, т.е. предприемане на едностранни действия, които по явен и недвусмислен начин да изразяват отричане правата на останалите съсобственици, като тези действия не могат да се предполагат, а следва да намерят външно проявление, да бъдат сведени до знанието на съсобствениците. В този смисъл, съдът, преценявайки показанията на св. З. А. П. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, не кредитира същите в частта, в която същата изнася пред съда, че ответницата е казвала на останалите съсобственици – В. и С., че им забранява да влизат в имота, тъй като в тази част показанията не са придобити чрез преки впечатления, а възпроизвеждат единствено разказа на ответницата. По делото не са ангажирани други доказателства, от който да се установява, че ответницата е осъществила действия на завладяване на правата на останалите съсобственици и е демонстрирала собственическото си намерение към същите именно по отношение на тях. Този извод не се променя и от обстоятелството, че майката на ответницата е споделил със свидетелката, че „иска да вика нотариус да прехвърля имота в *** на Е. Й.“. Обещанието за прехвърляне на собствеността на имота не поражда правно действие, освен ако е обективирано в писмен договор, какъвто в случая не е сключван.

При горния извод за неоснователност на възражението за изтекла в полза на ответника Е. С. Й. придобивна давност съдът намира, че следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет процесния недвижим имот, съобразно установените по делото квоти и по отношение на посочените лица.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между М. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, и Е. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на следния техен съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** (с предишен идентификатор: ***), находящ се в гр. ***, *** община, район „***“, ул. „***, с площ по документ за собственост *** кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизрана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), съставляващ по документ за собственост УПИ ***, квартал ***, а съгласно приложена скица, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, по плана на гр. ***, при съседи: от две страни улици, ПИ ***, ПИ *** и X***, и при съседи с посочени идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота двуетажна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1 (с предишен идентификатор ***), със застроена площ по документ за собственост 98 кв.м., а по скица – 101 кв.м., състояща се от: три стаи, хол, кухня, мазе, тавански етаж от таванска стая и две тавански помещения, при следните квоти: