Решение № 13433 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13433 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110101306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба на ответника В. Н. Л. П. – П. с вх. № 16852 от 20.01.2026г., с която е поискано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 23272/18.12.2025 г., с което съдът на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 22064 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1306/2023 г. на СРС, 141 състав, като в първия диспозитив на решението, абзац първи, ред десети вместо „за периода 01.04.2019 г. – 07.02.2022 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „за периода 01.04.2019 г. – 07.01.2022 г., както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 227.63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода м.05.2019 г. – 07.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 09.07.2016 г. до м.04.2019 г. като погасен по давност“. Изложено е, че в мотивите на първото Решение № 22064/04.12.2024 г. съдът е приел за основателно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца „за периода 08.06.2016 г.м.03.2019 г.“, какъвто период е бил посочен и в диспозитива на същото решение като погасен по давност. Ето защо ответникът счита, че в новото решение № 23272/18.12.2025 г. е допусната нова очевидна фактическа грешка, но този път по отношение на периода, в който съдът приема за основателно направеното възражение за изтекла давност, като според ответника същият следва да остане в посочения период в първоначалното Решение № 22064/04.12.2024 г. по същото дело, а именно в периода 08.06.2016 г. – м.03.2019 г., вместо посочения в новото решение период 09.07.2016 г. – м.04.2019 г.

От ищцовата страна в срока по чл.247, ал.2 ГПК, не е постъпило становище по основателността на искането.

Съдът намира, че за допускане на поправката не е необходимо страните да бъдат призовавани в открито съдебно заседание.

Съдът установи следното от фактическа страна:

С Решение № 22064 от 04.12.2024 г. съдът е уважил частично предявения иск за главница спрямо длъжника В. Н. Л. до сумата от 1397,93 за периода от 01.04.2019 г.

1

07.02.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2138,38 лева и за периода 08.06.2016 г. – м.03.2019 г., като погасен по давност. В решаващите си изводи, съдът е достигнал до извод, за дължимост и на лихва за забава върху главното вземане, като по реда на чл. 162 ГПК е приел, че нейният размер, съобразно признатото за установено вземане от 1397,93 лева, възлиза на сумата от 232,10 лева за периода м.05.2019 г. - м.02.2022 г., като съдът е пропуснал в диспозитива на решението да се произнесе по втория обективно съединен иск за присъждане на мораторна лихва за забава върху уважената главница, макар и в мотивите да е достигнал до извод за дължимост на такава.

Ето защо по реда на чл. 247 ГПК съдът се е произнесъл с Решение № 23272/18.12.2025 г., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 22064 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1306/2023 г. на СРС, 141 състав, като е поправил периода на дължимата главница, като вместо за периода 01.04.2019 г. – 07.02.2022 г., е посочено, че главницата се дължи за периода 01.04.2019 г. – 07.01.2022 г. Съдът е допълнил решението си, като се е произнесъл и по съединения иск за присъждане на мораторна лихва за забава, като е приел, че искът е основателен за сумата от 227.63 лева за периода м.05.2019 г. – 07.01.2022 г. и е отхвърлил иска за периода от 09.07.2016 г. до м.04.2019 г. като погасен по давност.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна:

Очевидна фактическа грешка е всяко явно несъответствие между формираната в мотивите на съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението. Такава грешка представлява и допуснатата в мотивите на решението или в неговата съобразителна част грешка, т.е. всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението – в този смисъл решение № 36 от 09.03.2010г. по гр.д. № 5659/2007г. на I гр.о., решение № 16 от 18.01.2012г. по гр.д. № 870/2010г. на III гр.о., решение № 19 от 20.01.2012г. по гр.д.

№ 904/2010г. на III гр.о. Същата подлежи на поправка по инициатива на съда или по молба на страните – чл. 247, ал. 1 ГПК.

В случая, при преглед на постановените по делото решения № 22064 от 04.12.2024 г. и № 23272/18.12.2025 г., съдът намира, че не е допусната техническа грешка, водеща до несъответствие между мотивите на решението и постановения диспозитив във връзка с предявения иск по чл. 86 ЗЗД. Напротив, волята на съда напълно съответства на отразеното в диспозитива на решението. Следва да се посочи, че посоченият в молбата по чл. 247 ГПК от ответната страна период 08.06.2016 г. – м.03.2019 г., за който съдът в мотивите и в диспозитива на решение № 22064 от 04.12.2024 г. е приел, че е налице погасителна давност, касае предявеният иск за главница по делото. В мотивите си в решение № 22064 от 04.12.2024 г. съдът е приел, че лихвата се дължи за периода м.05.2019 г. – м.02.2022 г., който период впоследствие е поправен с решение № 23272/18.12.2025 г. на м.05.2019 г. – 07.01.2022 г., като същият период е посочен и в диспозитива на решението от 18.12.2025 г., като е прието, че погасени по давност се явяват вземанията за периода 09.07.2016 г. до м.04.2019 г.

Следва да се посочи още, че молбата се явява неоснователна и доколкото искът за лихва е предявен за периода, считано от 09.07.2016 г., поради което няма как да се приеме, че лихвата е погасена за периода, считано от 08.06.2016 г., доколкото претенция за лихва за такъв период не е заявена. Ето защо съдът намира, че не е налице разминаване между мотивите и диспозитива на постановените решения, доколкото отразеното в диспозитива напълно съответства на приетото в решаващите мотиви на съда. Евентуалното оспорване на ответника на тези изводи следва да се 2 релевира от молителя по реда на въззивното обжавлане, но не подлежат на отстраняване от съда, постановил решението, по реда на чл. 247 ГПК.

С оглед на изложеното молбата по чл. 247 ГПК на ответника се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх.

№ 16852 от 20.01.2026г., подадена от ответника В. Н. Л. П. – П..

Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Настоящото решение след влизането му в сила става неразделна част от Решение № 22064 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1306/2023 г. на СРС, 141 състав.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3