Решение № 461 от 16.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пазарджик, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201042 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МАРИЦА ЕКОФРОУЗ“ АД, ЕИК

130512121, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Постоянство“ №67А, представлявано от изпълнителния директор Г. А. К., против Наказателно постановление № 13-00183 от 305.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от Кодекс на труда (КТ) на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат съображения за процесуалноправна и материално правна незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник, който ангажира доказателства и излага становище за отмяна на НП, подкрепено от подробни доводи, изложени в представени писмени бележки. Прави искане за присъждане на сторените разноски от дружеството за заплатен адвокатски хонорар.

1

Въззиваемата страна- АНО редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, който в представена писмена молба е изложил становище, че поддържа жалбата и ангажира доказателства. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, с искане да бъдат присъдени разноски в минимален размер. По делото са представени и писмени бележки по същество, в които се излагат аргументи за законосъобразност и правилност на НП, като се иска неговото потвърждаване.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при спазване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 20.03.2023 г., около 11,00 часа, в стопанисвания от него обект, представляващ „Марица Екофроузпроизводство и преработка на плодове и зеленчуци“, находящ се в гр.

Пазарджик, на ул. „Заводска“ № 1, е допуснал до работа като работник лицето Б.С.Б., с ЕГН- **********, без преди това да му е представил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

При извършената проверка от инспектори при Дирекция „ИТ“Пазарджик на място в обекта, лицето попълнило декларация на осн. чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че работи в „МАРИЦА ЕКОФРОУЗ“ от 20.03.2023 г. на длъжност „общ работник“, с работно време от 08,30 ч. до 12,30 часа, с трудово възнаграждение от 390 лева, с регламентирани почивни дни- събота и неделя, както и че е получил копие на хартиен носител на заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

Нарушението било извършено на 2.03.2023 г. в гр. Пазарджик, на ул.

„Заводска“ №1, когато по време на проверка лицето Б.С.Б. е заварен да работи в посочения обект на контрол като работник, облечен с нефирмени работни дрехи, като извършвал дейност по разтоварване на стъклени буркани от товарен автомобил- камион „Скания“ с рег. № ******** и ремарке с рег. № 2

*******

Нарушението било констатирано на 22.03.2023 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „ИТ“- Пазарджик, когато било установено, че представеният трудов договор № 002011/20.03.2023 г., сключен между дружеството и завареното да работи на 20.03.23 г. лице, бил регистриран със справка с изх. № 22388233129565 на 20.03.2023 г. в 11:17:05 часа в ТД на НАП, т.е. след проверката в обекта на контрол.

Така констатираното от ст. инспектор Т. Д. съставлявало нарушение 63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.63 ал.1 от КТ, а именно от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

За констатираното нарушение св. Д. съставила АУАН № 13-2300183 на 29.03.2023 г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били направени възражения.

Въз основа на АУАН на 31.05.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на служител в дружеството по пощата на 23.06.2023 г., видно от известие за доставяне на л.11 от делото. Жалбата против НП била подадена от изпълнителния директор на санкционираното дружество чрез АНО до съда по пощата на 04.07.2023 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.8), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Т. Д. и Б.Б.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на св. Д., т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.

Съдът не даде вяра на показанията на св. Б. в частта, с която същият твърди, че по своя инициатива е отишъл при водача на товарния автомобил, защото го познавал, за да си говорят докато чакал изготвянето на документите, както и 3 че не бил извършвал дейност по разтоварване, а само бутнал палето. Тези негови твърдения противоречат както на показанията на св. Д., така и на събраните писмени доказателства, поради което и съдът намери същите за недостоверни.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не е спорно също, че с оглед на осъществяваната от дружеството дейност, същото притежава обект- производствена база за производство и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Пазарджик на ул. „Заводска“ №1. Няма спор също, че на 20.03.2023 г. в този обект макар да не извършвана производствена дейност, е имало работници и служители, както и че в обекта е имало товарен автомобил с прикачено ремарке, натоварено със стъклени буркани, което са се разтоварвали.

Оспорва се от въззивника, че св. Б. не е бил допуснат до работа към момента на проверката и че не е извършвал трудова дейност в обекта по време на проверката. Тези възражения се оборват на първо място от показанията на св. Д., която категорично заяви, че при проверката в камиона е заварен св. Б., който е разтоварвал буркани от камиона в палетна количка, като дори е бил посочен като работник в дружеството от други двама служители на дружеството. Посочи също така, че този работник е попълнил декларация, в която е посочил елементи на трудово правоотношение. Вярно е, че св. Б. заяви, че докато чакал изготвянето на документите сам решил да отиде на рампата, където бил паркиран камиона, за да се види с водача му, когото познавал отпреди. Тези му твърдения се опровергават от установените безспорно факти чрез показанията на св. Д. и приобщените писмени доказателства, след които попълнената от него декларация, а именно че същият е бил облечен с работни дрехи, че освен него на работа са били само шлосери и монтьори, поради извършващата се профилактика в обекта, както и че работното му време е от 08:30 ч. до 12:30 ч., като сам Б. уточни, че е бил от сутринта в обекта. Освен това, ако действително той не е бил допуснат до работа и е следвало да изчака изготвянето на документите, които да му се връчат, което очевидно е станало едва след 11,17 часа, то не е имало причина 4 да остава в обекта, още повече, че договореното работно време за него е било от 08,30 ч. до 12,30 часа и е могъл да започне работа на следващия ден, когато ще може да спази уговореното работно време. Очевидно е също така, че той е бил допуснат до работа от работодателя още сутринта с оглед необходимостта от разтоварване на камиона с буркани, тъй като този ден в обекта не е имало други работници, които да изпълнят тази дейност.

С оглед на всичко това съдът прие за доказано обстоятелството, че св.

Б. към момента на проверката е престирал труд в производствената база на дружеството. Съдът също така прие за безспорно, че към този момент св. Б. не е имал сключен писмен трудов договор с работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател. Както сам той посочи, договорът му е бил предоставен същия ден след обяд, т.е. след приключване на проверката.

При така установените безспорни факти, съдът не приема възражението на въззивника, че не е допуснало св. Б. като работник в обекта си.

Основателно е обаче възражението за допуснати СПН в производството по издаване на НП. Макар АНП да е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на надлежно упълномощено лице на дружеството, предявен му е и връчен срещу подпис, както и че са спазени сроковете за съставянето му, както и за издаването на НП и то от компетентни органи в кръга на правомощията им, както и че в същите е дадено пълно и ясно описание на нарушението и правна квалификация съответстваща на вмененото нарушение, то е налице противоречие между вмененото нарушение и приложената санкционна норма, която води до неяснота. Това е така той като нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, а същевременно имуществена санкция е наложена на основание чл.415в ал.1 от КТ и е в размер на 1 500 лева. Разпоредбата на чл.414в ал.1 от КТ разписва, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В обстоятелствената част на НП обаче не са изложени факти и обстоятелства относно това дали АНО е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че не са произтекли вредни последици от него за работника. От друга страна след като вмененото нарушение е по чл.62 ал.3 от КТ, то в случая важи забраната 5 на чл.415в ал.2 от КТ, според която нарушенията от посочения вид не са маловажни и в този случай е неприложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ.

Освен визираното противоречие е налице неяснота и относно това на какво основание АНО е определил и наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Всичко това води до незаконосъобразност на атакуваното НП и врече неговата отмяна.

Налице е и още едно основание за отмяна на НП, а именно допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като описаните в НП факти и установени безспорно по делото, обуславят извод за извършено друго нарушение, а не вмененото с АУАН и НП нарушение на дружествотожалбоподател.

Както се посочи вече, от свидетелските показания и писмените доказателства, основното от които декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от св. Б., се установи, че в деня на проверката от контролните органи последният е полагал труд в полза на дружеството-жалбоподател като е извършвал разтоварна дейност в обекта на дружеството. В посочената декларация той е вписал елементи на трудово правоотношение. Установи се от показанията на св. Д., че от дружеството са били изискани документи, в това число и трудови договори. Дружеството е представило трудов договор от 20.03.2023 г. сключен с работника Б.Б. (л.15). Този договор, обаче е сключен с работника след извършване на проверката. Св. Б. убедително заяви, че преди проверката не е сключвал договор с дружеството, а това е станало след обяд след като проверяващите са си тръгнали, защото сутринта му се оформяли документите. Последното сочи на извода, че към момента на попълване на декларацията, макар в същата да е посочил че е получил трудов договор и уведомление, регистрирано в ТД на НАП, св. Б. не е имал сключен писмен трудов договор с работодателя, като такъв е бил сключен след приключване на проверката, когато е и бил регистриран в ТД на НАП. При това положение извършеното от дружеството-жалбоподател съставлява нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ.