Акт от 06.07.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ... ... … град Кърджали, 06.07.2023 год.

Административен съд –

Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..… на шести юни ………………..……….…..….…….……………….………………….………….…..……….…….…………. през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, ……......……………………………...…….……….…………. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………….……………….……... Мариана Кадиева ................................. като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов ……..…..………. административно дело №163 …... по описа за …................ 2023 год. …..……………….……………......… и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А.Д.Д., с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, подадена чрез адвокат Д.Ш. ***, като в жалбата е посочено, че е срещу Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год., издадено от директора на Дирекция „Оперативни дейности” при Главна дирекция „Финансов контрол”(!?) – София/вярното наименование е Главна дирекция „Фискален контрол”/, с което е била отхвърлена, като неоснователна, депозираната жалба от името на дружеството-жалбоподател, срещу Заповед №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на принудителна административна мярка „Запечатване на обект”, издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - НАП Пловдив (!?)/органът, издал заповедта за налагане на ПАМ, е началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на Национална агенция по приходите, а не към НАП – Пловдив/ и с която заповед е наложена

ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се на адрес – ***, стопанисван от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК *** и е забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че не споделя мотивите на административния орган, изложени в атакуваното решение, с което е била потвърдена оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което в законоустановения срок го обжалва.

Излага аргументи за неправилност на административния акт, като на първо място намира, че от извършената проверка и приложените доказателства не се установяват убедителни фактически и правни основания за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, поради което същата е била издадена в противоречие със закона и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че в случая не са установени категорични данни за допуснато административно нарушение и липсват предпоставки да се приеме, че е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н18/2006 год. на МФ и че самият административнонаказващ орган не бил извършил преценка на събраните в хода на проверката доказателства, въз основа на които да прецени дали е необходимо да издаде или да не издаде наказателно постановление, дали ще издаде предупреждение на дееца и ще го освободи от административна отговорност, или пък ще прекрати административното производство. Според жалбоподателя, заповедта за прилагане на ПАМ „Запечатване на обект“ - нощен клуб „***“, находящ се в ***, стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК ***, дори и при категорично установено нарушение, не отговаря на нито една от целите на закона, като с нея единствено се ограничават в значителна степен правата на дружеството, като се възпрепятства упражняването на търговска дейност за срока на принудителната мярка.

Жалбоподателят счита на следващо място, че в случая, фактическата обстановка не е била установена правилно, същата не се подкрепя от доказателствата от извършената проверка и не е в съответствие с приетите за установени в производството факти. Твърди, че абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за издаване на ПАМ и запечатването на обекта. Намира, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че твърдяното нарушение - неиздаване на фискален фон на стойност 40.00 лева, за органите на приходите представлява доставка на дребно, като сочи, че съгласно нормите на чл.67, ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, при обща продажна цена на стоката в размер на 40.00 лева, данъчната основа по смисъла на ЗДДС е в общ размер от 33.33 лева и ДДС, в общ размер от 6.67 лева, т.е. неначисляването в случая на ДДС, в размер на 6.67 лева, не предпоставя извод, че евентуално настъпилите вреди за държавния бюджет биха представлявали значителни и/или трудно поправими.

На следващо място в жалбата се сочи, че по-голямата част от изложените мотиви в заповедта за налагане на ПАМ са свързани с целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ.

Счита, че действително, регистрирането и отчитането на извършените продажби на услуги в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС и че съответно, по силата на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, законът предвижда при неизпълнението на посоченото задължение, това да е материалноправна предпоставка за постановяване на заповед за налагане на ПАМ „Запечатване на търговски обект“, но че за мотивиране на срока на налаганата ПАМ, във всеки един конкретен случай не е достатъчно само да бъдат посочени целите, за постигането на които нормативно е регламентирано прилагането на ограничението в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, а следва да бъде обосновано съществуването и на нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ последица - нерегистриране и неотчитане на приход от продажби. Според жалбоподателя, в случая не е ясно, как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположението на търговския обект, търговската площ, работното време и предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност, се свързват с констатациятга, „че с поведението си проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата.“.

Счита също, че при издаването на оспорваната заповед за налагане на ПАМ и определяне на срока за запечатване, административният орган не е отчел в достатъчна степен тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност, както и факта, че неотчетените приходи са в минимален размер. Жалбоподателят намира, че с оглед характера на дейността на обекта следва да се посочи, че запечатването му за срок от 14 дни би нанесло значителни щети на дружеството, което е в противоречие с целите на закона. Предвид изложените аргументи жалбоподателят намира, че с така наложената принудителна административна мярка се поставят цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда и заповедта е постановена в нарушение на чл.146, т.5 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Поради това счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се налага извод за нейната отмян, а след като с оспорваното в настоящото производство Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год. административния орган е отхвърлил жалбата срещу Заповед №ФК 51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на ПАМ „Запечатване на обект" - нощен клуб „***“, находящ се *** и стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК ***, е постановил неправилен административен акт.

С оглед гореизложено жалбоподателят моли с жалбата, да бъде образувано надлежно съдебно производство и ако съдът се убеди в основателността на същата, да отмени Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год., с което е била отхвърлена жалбата срещу Заповед №ФК 51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на ПАМ „Запечатване на обект“ - нощен клуб „***“, находящ се *** и стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК ***, както и да отмени процесната Заповед за налагане на ПАМ „Запечатване на обект“ - нощен клуб „***“, ***.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „АЗА 2021” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А.Д.Д., не се представлява.

От редовно упълномощения процесуален представител на същия – адвокат Д.Ш. ***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа депозираната жалба, като моли съдът да приеме, че предмет на обжалване е Заповед №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - град Пловдив в ЦУ на НАП. Заявява, че поддържа изцяло изложените в жалбата съображения за неправилност на обжалвания административен акт. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, като незаконосъобразна. В молбата не е направено искане за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк. Р.

Ю. Т., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че в административното производство не са допуснати нарушения на материалния закон, като сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е правилна и законосъобразна, с достатъчно конкретни индивидуални мотиви относно налагането на ПАМ, така и относно срока, за който е наложена. Моли при постановяване на съдебното решение да се вземат предвид доводите, изложени от директора на Дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол”, който в своето Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год. е обсъдил всички доводи, идентични с тези в жалбата, подадена до настоящата съдебна инстанция, относно законосъобразността за налагане на ПАМ, като отбелялзва, че констатираното нарушение на 21.01.2023 год. не е инцидентно. Сочи, че на стр.6 от така решението, административният орган, в допълнение на своите доводи, е изложил номерата на издадените НП, с отбелязване на датата на влизането им в сила на същите, за предходно извършени административни нарушения от дружеството. Освен това, държи да отбележи, че административното производство е отделно производство и към момента няма издадено наказателно постановление и не се знаело какъв ще бъде изходът от съставения административен акт, както и че двете производства не са свързани, но в настоящото производство не се установявало издаването на наказателно постановление. Счита, че към момента оспорената заповед е правилна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като правилна и законосъобразна, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Към изпратената в съда административна преписка е приложено и писмено становище от М. С. – главен юрисконсулт в Отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощена с плилогенеато Пълномощно №410 пот 15.09.2022 год. на изпълнителния директор на НАП, в което становище са изложени доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена от жалбоподателя „АЗА 2021” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, като неоснователна. В становището е направено и искане да бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита в размер на 200.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащавнето на правната помощ.