Решение № 15 от 07.03.2024, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Средец, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20232170100115 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Т., чрез пълномощника главен юрисконсулт Д.З. против А. Г. Д. с ЕГН ********** и М. Г. З. с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено , че А. Г. Д. с ЕГН ********** и М. Г. З. с ЕГН **********, адрес : гр. Средец, ул. *** дължат на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД разделно, всеки от тях следните суми: сумата от 58,35 лв. дължима по издадени фактури от периода от 20.12.2019 г. до 26.04.2021 г., с отчетен период по фактури от 06.11.2019 г. до 05.04.2021 г., , сума в размер от 9,18 лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 19.01.2020 г. до 28.10.2022 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и съдебно-деловодните разноски в исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника. Същият твърди, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците са съсобственици на имота, респ. са приели наследството , каква е наследствената им част и дали живеят в имота.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения представител, пледира, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът, респ. неговият наследодател е бил потребител на услугите му през процесния период, респективно наличието на валидно правоотношение между него и потребителя, както и размера на твърдените задължения, в т. ч. и размера на претендираната лихва за забава. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е заплатил задълженията, респективно, че не дължи същите поради обстоятелства, които изключват отговорността му.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено 1 следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от данните по делото е установено, че Р.А.Г., поч. на 21.09.2013г. преживе е била собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в гр.

Средец, ул.***, за който имот е открита партида на нейно име като абонатен номер 865177, като партидата не е променяна след смъртта й. Установено е също, че ответниците А. Г. Д. и М. Г. З. заедно с брат си З. Г. З., поч.на 09.04.2021г. са били единствени наследници по закон на починалата си майка Р.А.Г., което обстоятелство се установява от представеното от ищеца удостоверение за наследници изх№ 00036-00-530/04.12.2023г. Всеки от тях е наследил по 1/3 идеална част от имота, като собствените на З. З. идеални части са били наследени след неговата смърт от съпругата му и детето му.

По делото е безспорно установено въз основа на приетите писмени доказателства: справка извлечение на отчет с мобилно устройство за процесния водомер /измервателното средство за процесния отчетен период е отчитано от инкасатор/, издадените 15 бр. фактури, както следва:

№

0039479095/20.12.2019г.,

№

0039615150/27.01.2020г.,

№

0039751049/25.02.2020г., № 0039884571/25.03.2020г., № 0040017357/27.04.2020г., № 0040150736/26.05.2020г., № 0040290810/25.06.2020г., № 0040434405/27.07.2020г., № 0040582903/25.08.2020г., № 0040731003/25.09.2020г., № 0040881194/26.10.2020г.,№ 0041294216/25.01.2021г., № 0041429882/25.02.2021г., № 0041561585/25.03.2021г., № 0041694637/26.04.2021г., и експертното заключение по извършената съдебно-техническа експертиза, че за исковия период в процесния имот е налице твърдяното от ищеца потребено количество вода, като общо за 06.11.2019г. до 05.04.2021г. са начислени 40 куб.м. вода.

Установено е, че начисленото количество вода е на стойност 116,71 лв., която сума е осчетоводена от ищеца посредством горепосочените издадени фактури за периода от 20.12.2019г. до 26.04.2021г. , като няма данни посочените задължения да са заплатени.

Отчетеното количество вода според експерта е фактурирано по одобрените от КЕВР цени за този вид услуги за съответните периоди.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения съдът намира, че предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и ал. 86 от ЗЗД са частично основателни по следните съображения:

Съгласно чл. 49 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено както изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с конклудентни действия. Съгласно чл.

52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се вписва по същия ред. В чл. 51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че призованият към наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези - в първата, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от съда в рамките на заведено дело срещу наследника. В случая, по делото няма данни за провеждане на нито една от уредените в чл. 51 от ЗН процедури. Не се твърди, нито има данни за образувано 2 отделно охранително производство по реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответниците, нито данни районният съд да е бил сезиран с искане от ищеца - в качеството му на заинтересувано лице за провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково производство. За да е налице отказ от наследство, същият следва да е изричен по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, респ. като последица от бездействието на наследника в рамките на производството по чл. 51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът е загубил правото да приеме наследството. Освен това в настоящия случай, доколкото призоваването на ответниците в исковото производство е било неуспешно, провеждането на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките настоящото исково производство е неприложима, доколкото волята на ответниците дали приемат или отказват наследството е изцяло лична и не може да се извърши от назначения особен представител. Затова поради липса на данни по делото ответниците да са се отказали, респ. да са загубили правото да приемат наследството на починалата си майка- абонат на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следва презумпцията, че същото е прието от тях / в горния смисъл е определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик Теодора Нинова/. Оше повече, че по делото е представено доказателство за деклариране по чл.14 от ЗМДТ на процесния имот от страна на наследниците и ответници по настоящото дело, като е налична и вписана възбрана върху собствените на ответника А. Д. идеални части в полза на ЕОС Матрикс , видно от представената от ищеца справка № 11035/04.01.2024г. по данни за имот.

От гореизложеното се налага извода, че на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН ответниците отговарят за задълженията за заплащане на потребеното в наследения имот количество вода, начислено в тежест на наследодателя им за периода от 06.11.2019г. до 05.04.2021г., поради възникналото за тях наследствено правоприемство на 21.09.2013г. и като собственици на процесния имот те имат качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗРВКУ и дължат заплащане на предоставените от ответното дружество ВиК услуги, начислени за този период по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено по реда на чл. 32, ал.4 , предл.второ от Наредбата, като същите отговарят разделно до размера на квотите в собствеността- всеки от тях по 1/3 от задължението, т.е. по 38,90лв.

По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за потребената в имота вода за процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури да е платена или погасена по друг начин.

Затова поради неизпълнение от ответниците на главното задължение в посочения в чл.30, ал. 2 от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране, основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва по чл. 42 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано от датата на забавата, която в случая е от 19.01.2020г. до 28.10.2022г., с изкл. на периода от 13.03.2020г. до 13,05.2020г. , която в случая се равнява на сума в размер на 10,37лв, но е 3 заявена такава в по-нисък размер - 9,18лв., поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло в заявения размер.

С оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата сума следва да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за дължимото от ответницата на обезщетение за забавеното й плащане, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.11.2022г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете в общ размер на 756,59лв., в т. ч. направени разноски за държавна такса, разноски за експертиза, съдебни удостоверения , възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ съдът определя в размер на 100 лева -общо дължимо преди приспадане съобразно отхвърлената част, или всеки от ответниците дължи по 378,29 лв. съдебно-деловодни разноски на ищеца, направени в исковото производство.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство , които съдът определя съобразно уважената част от исковете в размер на 33,33лв. общо или всеки от ответниците дължи сумата от 16,66лв.

Отделно от горепосоченото, съдът констатира, че неправилно е изчислена държавната такса за разглеждане на исковете , доколкото се касае до общо четири иска и претенцията е предявена при условията на разделност, поради което следва да се довнесе сумата от 100лв. по сметка на съда , като съобразно изхода на спора –за всеки от ответниците по 33,33лв. , а за ищеца – 33,34лв.

Следва страните да бъдат осъдени да заплатят и направените от бюджета на съда разноски за доплащане на възнаграждението на вещото лице в размер на 50 лв., като съобразно изхода на спора ответниците дължат по 16,66лв, а ищеца -16,67лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ж.к.****, дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД следните суми съобразно квотата в собствеността: 38,90 лв.- главница по задължение, произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес: гр.Средец, ул.*** с абонатен № 865177, за което са издадени фактури от периода от 20.12.2019 г. до 26.04.2021 г., с отчетен период по фактури от 06.11.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на 9,18лв за периода от 19.01.2020г. до 28.10.2022г.