Решение № 2692 от 15.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Т.ина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110103963 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК с предявени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес: гр. София, ****** представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Т., против ответника Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, представляван от назначения особен представител адв. Д. Д. от АК – Варна.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2021 година ответникът сключил Договор за кредит „Бяла карта“№ ****** с „А.Ф.“ ООД, ЕИК ******, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 43.20 %, както и годишен процент на разходите в размер на 45.90 %. Договорът отговарял на дефиницията по чл.9 от ЗПК за договор за потребителски кредит и бил действителен, като отговарящ на законовите изисквания по чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Ответникът получил от заемодателя заемната сума, което било отразено в чл.2, ал.2 от договора, като договорът имал и силата на разписка за предадената и получена сума. В чл.21, ал.3 от договора се съдържала уговорка, че ответникът дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В чл.8, ал.4 от договора се съдържало задължение за неустойка при допусната забава за плащане с повече от 50 календарни дни, било за конкретна погасителна вноска, било при обявена предсрочна изискуемост, ако заемателят не предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и разполагаеми средства в банковата сметка по дебитното съгласие. Също така в чл.8, ал.5 от договора било уговорено, че при забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 каледнарни дни, заемателят следва да предостави на заемодателя удостоверение за наличие на или липса на публични задължения 1 съгласно чл. 87, ал. 6 от ДОПК, като при непредставяне на такова до изтичане на 120-ия ден от забавата, или ако има публични задължения, то ответникът дължи неустойка в размер на 50 лева. В чл.8, ал.6 от договора било уговорено, че при забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, в срок до 180-ия ден от забавата, заемателят следва предостави справка за образувани срещу него изпълнителни дела, като в случай че такава не бъде предоставена в посочения срок или от нея е видно, че срещу заемателя има заведени изпълнителни дела, то последният дължи неустойка в размер на 50 лева. Ответникът не изпълнил нито едно от посочените договорни задължения съгласно чл.8, ал.4, ал.5, и ал.6 от договора, поради което дължал неустойки в общ размер на 130 лева.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. и на основание чл.99 ЗЗД кредиторът „А.Ф.“ ООД прехвърлило своите вземания към ответника по договора за паричен заем, на ищцовата страна по настоящото дело. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес. По силата на договора за цесия „АПС Б.Б.“ ЕООД встъпило изцяло в правата на първоначалния кредитор, като станало титуляр на вземанията, произтичащи от договора за паричен заем, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че ако не се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за цесията, то следва приеме, че е връчено уведомление с връчването на исковата молба по настоящото дело.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора, които били в общ размер от 543,70 лв., представляващи: главница в размер на 192,54 лв.; 22,25 лв.– договорна възнаградителна лихва върху главница; законна лихва за забава върху главницата в размер на 46,92 лв. за период от 27.04.2022 г. до 25.01.2024 г. и дължими неустойки и такси в размер на 281,99 лв. За въпросните суми ищцовата страна депозирала заявление по чл.410 от ГПК пред РС – Варна, като с разпореждане №******от 07.03.2024 г., по ч.гр.д. ******2024 г., ВРС й било указано, че може да предяви претенциите по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т. А. И., ЕГН **********, да й заплати сумата в общ размер от 543,70 лв., както следва: сумата в размер на 192, 54 лв., представляваща главница, произтичаща от договор за паричен заем №****** от 22.05.2021 г.; сумата в размер на 22,25 лева., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 22.05.2021 г. до 27.04.2022 г.; сумата в размер на 46,92 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за период от 22.05.2021 г. до 25.01.2024 г.; сумата в размер на 281,99 лв., неплатени такси и неустойки, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. С молба вх. №37292 от 09.05.2034 г. ищцовата страна е заявила, че не претендира сумата от 281, 99 лв. – такси и неустойки, като оттегля исковата претенция в тази й част.

В представения от назначения на ответника особен представител отговор на исковата 2 молба представителят твърди, че оспорва исковете по основание и по размер. Не оспорва, че между ответника и „А.Ф." ООД е бил сключен договор за кредит „Бяла карта" № ******2021 г. Счита, че в договора се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП относно кредитния лимит, годишния процент на разходите, лихвения процент и договорната лихва. Твърди, че договорните клаузи не са били индивидуално договорени. Счита, че с договорните клаузи /чл.10, ал.4/ е нарушен принципът на равнопоставеност на страните, тъй като кредитодателят сам определя същественото съдържание на договора /напр. кредтиния лимит/, което потребителят следва да приеме, без да се е запознал с параметрите на договора - кредитният лимит се определял едностранно след сключване на договора и потребителят реално не знаел какъв ще е той. Кредитодателят можел едностранно да определя и променя характеристиките на тази услуга, ясни изисквания и потребителят би разбрал това едва когато получи следващото си месечно извлечение, а съгласно чл.143, ал. 2, т.10 от ЗЗП подобни клаузи били неравноправни. Така договорът не съдържал информация за горната граница на кредита или за начините за нейното определяне. Също така договорът не съдържал информация за това кои компоненти са включени в ГПР и как е формиран същият, нито съдържал информация за други разходи, съгл. чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК. Договорът не отговарял и на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което следвало да се счита за недействителен. Нарушена била и императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, тъй като договорът не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК.

Наред с горните обстоятелства представителят на ответника твърди също, че посочените от ищцовата страна нарушени клаузи на договора - по чл.2, ал.2; чл.8, ал.4; чл.8, ал.5 и чл.8, ал.6 са неотносими към процесния договор, доколкото касаят друг договор, а не процесния, поради липсата такива алинеи както в самия договор за кредит „Бяла карта", така и в приложение №1 към същия. Оспорва също, че цесията е породила действие, поради липса на уведомяването му. Оспорва се и искът за лихва за забава, поради неоснователност на главните искове.

Предвид така изложените обстоятелства, особеният представител моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приобщения към писмените доказателства по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от 22.05.2021 г., че на посочената дата между ответника, като кредитополучател, и „А.Ф.“ ООД, ЕИК ******, като кредитодател, е сключен Договор, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. Заедно с подписване на договора на ответника е бил предоставен платежен инструмент – платежна карта с №******, като кредитодателят в случая действал в качеството си на представител на картоиздателя на 3 платежната карта. Между ответника и картоиздателя „И.П.С.“ ООД, чрез кредитодателя, е било подписано Приложение №1 към договора за кредит „Бяла Карта“ /приложено по делото/, удостоверяващо предоставянето на платежната карта. Представени са по делото и Общи условия към Рамков договор за издаване на платежна карта Бяла карта на „И.П.С.“ ООД.

С договора за кредит„Бяла карта“ е уговорено в чл.3, ал.1, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. В чл.3, ал.2 страните са договорили, че през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл.3, ал.3 „текущото задължение“ се определя като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения. Договорът е сключен за неопределен срок; при фиксиран годишен лихвен процент 43,2%, като върху усвоения размер на кредита ответникът дължи дневен лихвен процент от 0,12%. Общото задължение по кредита, съгласно чл.4, ал.3 от договора включва: усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на картата, дължими съгласно Тарифа. В чл.4, ал.4 от договора е посочен годишен процент на разходите от 45, 9%, изчислен при вземане предвид, че кредитополучателят ще изпълнява задълженията си в съответствие с условията и сроковете на договора; пълният размер на кредита е усвоен незабавно след активация на предоставения платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с усвояванията и погасяванията на главницата и съответно клаузите, предвидени в договора.

В чл.15, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител - лице, което да отговаря на конкретно посочени изисквания. В чл.20 от договора се съдържа задължение за кредитополучателя, в случай че не изпълни изискванията за обезпечение, да заплати неустойка от 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение по кредита. В чл.21 са предвидени условията за обявяване на предсрочна изискуемост.

Действително в представения договор за кредит „Бяла Карта“ не се съдържат клаузи на чл.2, ал.2; чл.8, ал.4; чл.8, ал.5 и чл.8, ал.6.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. са прехвърлени ликвидни и изискуеми вземания от „Ф.Б.“ ЕООД на ищеца по делото „АПС Б.Б.“ ЕООД. Приложено е по делото уведомление за цесия, с което „АПС Б.Б.“ ЕООД уведомява ответника за това, че вземанията към нето от страна на „А.Ф.“ АД са прехвърлени на ищеца.

За претендирани от ищцовата страна суми по договора, представляващи: 192, 54 лв., 4 главница, 22,25 лева. -договорна лихва върху главницата за периода от 22.05.2021 г. до 27.04.2022 г.; 46,92 лв. - законна лихва за забава върху главницата, за период от 22.05.2021 г. до 25.01.2024 г. и 281,99 лв., - неплатени такси и неустойки, ищцовата страна подала заявление по чл.410 от ГПК и РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №******2024 г. По таова дело с разпореждане от 13.02.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението и с нарочно разпореждане от 07.03.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника на осн. чл.415, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 и 4 от ГПК.