Решение № 70 от 12.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. К., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20245100600099 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал.1, вр.с чл. 436 от НПК.

С Определение № 73/20.03.2024 г., постановено по ЧНД № 135/2024 г., Районен съд – К. е оставил без уважение молбата на Е. Р. И. от гр. К. за съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г., НОХД № 258/2009 г., НОХД № 527/2010 г., НОХД № 1152/2010 г. и по НОХД № 203/2011 г., всички по описа на Районен съд - К..

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от защитника на осъдения Е. И. - адв. Б. М. от АК – К., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че определението, с което е оставена без уважение молбата на Е. И. за реабилитация по съдебен ред по реда на чл. 87, ал.1 от НК за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г., НОХД № 258/2009 г., НОХД № 527/2010 г. и НОХД № 1152/2010 г., всички по описа на Районен съд - К., е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съгласно трайната съдебна практика тригодишният срок по чл. 87 от НК започва да тече от изтичане на 1 срока на наложеното с последната присъда наказание, когато присъдите са повече от една, както било в този случай. Жалбоподателят посочва, че тъй като логическото и системното тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК сочела на това, че когато присъдите са повече от една, изискуемият от посочената разпоредба тригодишен срок, в който лицето не е извършило престъпление и е имало добро поведение, започвал да тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда, в случая по НОХД № 1152/2010 г. и по НОХД № 203/2011 г., и двете по описа на Районен съд – К., което било изтърпяно на 14.09.2015 г. Поради това жалбоподателят счита, че в случая са налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 от НК по отношение на всички осъждания на молителя Е. И., а именно: в течение на три годни от изтичане на срока на наложеното наказание по последното му осъждане, а и до настоящия момент, осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание, като молителят през този период е имал добро поведение. Защитникът на осъдения моли Окръжен съд – К. да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да бъде постановена съдебна реабилитация на молителя Е. И. по посочените осъждания.

В съдебно заседание молителят Е. И. не се явява, но се представлява от защитника си – адв. Б. М. от АК – К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения защитникът на осъдения посочва, че по отношение на една от изискуемите предпоставки за съдебна реабилитация, а именно възстановяване на щетите, практиката била противоречива. Жалбоподателят твърди, че осъденият е възстановил нанесените щети, предвид представеното по делото удостоверение, издадено от Камара на частните съдебни изпълнители, от което било видно, че срещу осъдения няма изпълнителни дела. Счита също, че е изтекла и погасителната давност, която районния съд не бил отчел, а е следвало да бъде отчетена.

Сочи, че решаващият съд не е обърнал внимание на това, че по отношение на първото осъждане на молителя Е. И., по НОХД № 258/2009 г. по описа на Районен съд – К., били налице предпоставките за реабилитация по право, като последващите му осъждания не следвало да пречат за това, като излага оплаквания, че районният съд е следвало да се произнесе най – малко за тези осъждания. Видно било от бюлетина за съдимост на молителя Е. И., че по отношение на повечето му присъди била приложена разпоредбата на чл. 23 от 2

НК, респ. последващите осъждания поглъщали предходните такива, и безспорно било установено, че изискуемият тригодишен срок е изтекъл през 2019 г. По тези съображения жалбоподателят моли да бъде отменено определението на Районен съд – К. и да бъде постановено ново, с което да бъде допусната съдебна реабилитация най – малко за първата присъда от 2009 г. (по НОХД № 258/2009 г.), по отношение на която били налице предпоставките за настъпване на реабилитация по право.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че решението на районния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Посочва необходимите предпоставки за допускане на съдебна реабилитация, като отбелязва, че не са събрани доказателства, които да установяват възстановяването на причинените от извършените престъпления щети.

Поради това намира, че районният съд правилно е отказал съдебна реабилитация на молителя.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание чл. 341, ал.1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и пред компетентния съд от страна, която разполага с право на такава, и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена молба от адв. Б. М. от АК – К. – упълномощен защитник на осъдения Е. И., с която последният е поискал на основание чл. 87 от НК съдът да постанови съдебна реабилитация за всичките му осъждания, подробно описани в молбата. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание, като с обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съдът я е оставил без уважение. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че не са налице императивните изисквания на чл. 87, ал.1 от НК, макар да са изпълнени първите две предпоставки, а именно – в продължение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание, както и да е имал добро поведение, което било доказано с липсата 3 на образувани наказателни производства срещу него. Според решаващия съд не били налице никакви данни, че осъденият е възстановил вредите от престъпленията. Това било така, тъй като въпреки представената справка за липса на висящи изпълнителни производства при ЧСИ, то това по никакъв начин не доказвало, че молителят няма образувани изпълнителни дела в НАП или при ДСИ, във връзка с причинените от престъпленията вреди. Освен това, липсата на изпълнителни дела не доказвала, че са възстановени вредите от извършените престъпления, за които е осъден Е. И..

Настоящата инстанция намира, че определението, обжалване, е правилно – обосновано и законосъобразно. предмет на

Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация са изчерпателно регламентирани в чл. 87, ал.1 от НК, а именно: в течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание; да е имал добро поведение; и при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди.

Видно от свидетелството за съдимост на молителя Е. И. е, че той е осъждан както следва:

С присъда № 2/15.01.2009 г., постановена по НОХД № 1139/2008 г. по описа на Районен съд - К., влязла в сила на 30.01.2009 г., Е. И. е осъден за: престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр.с чл. 26, ал.1 от НК, извършено на 17.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години; престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 17.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години; престъпление по чл. 319, вр.с чл. 26, ал.1 от НК, извършено на 17.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години; престъпление по чл. 346б, вр. с чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 19/20.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 4 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал.1 от НК на Е. И. е наложено едно общо наказание, най – тежкото от всички – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години.

С присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г. по описа на Районен съд - К., влязла в сила на 13.05.2009 г., Е. И. е осъден за: престъпление по чл. 346, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода от 14.10.2008 г. до 16.12.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години; престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода от 15.11.2008 г. до 16.12.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал.1 от НК на Е.

И. е наложено едно общо наказание, най – тежкото от всички – „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.

С присъда № 76/16.09.2010 г., постановена по НОХД № 527/2010 г. по описа на Районен съд – К., влязла в сила на 04.10.2010 г., Е. И. е осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, извършено на 20/21.03.2010 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 68, ал.1 от НК са приведени в изпълнение присъда № 2/15.02.2009 г., постановена по НОХД № 1139/2008 г. и присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К.. На основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на осъдения му е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като му е определен „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

С присъда № 128/18.11.2010 г., постановена по НОХД № 1152/2010 г. по описа на Районен съд – К., влязла в сила на 04.12.2010 г., Е. И. е осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр.

5 с чл. 28, ал.1 от НК, извършено в периода от 03.06.2010 г. до 03.07.2010 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 68, ал.1 от НК са приведени в изпълнение присъда № 2/15.02.2009 г., постановена по НОХД № 1139/2008 г. и присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К.. На основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на осъдения е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като му е определен „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

С определение, влязло в сила на 17.02.2011 г., на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, на Е. И. е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, както и на осъдения е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 527/2010 г. и НОХД № 1152/2010 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване.