Решение № 1045 от 09.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501233 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца С. Г. С., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Мариана Пушева- АК-Бургас против решение № 1014 от 27.05.2024 г., постановено по гр. дело № 6717/2023 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответника „ЕЛЕКТРО ПЛЮС“ ООД, ЕИК: 115627440, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Кукленско шосе“ № 9П, представлявано от прокуристите Маурицио Парусо и Пиетро Луиджи Гиа, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3вр.с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл.

224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищеца със заповед № 14/30.06.2023 г. на ответника и за отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; за присъждане на сумата от 8 878. 42 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 04.09.2023 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва постъпване на исковата молба в съда 07.11.2023 г. до окончателното плащане; за присъждане на сумата от 2143.15 лева, представляваща обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда на 07.11.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2500 лв. за разноски по делото.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постанановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Споделя се извода на районния съд, че заповедта за уволнение е немотивирана по отношение на нарушенията по т. 3, но се възразява против 1 извода, че по отношение на останалите две нарушения по т. 1и т. 2 заповедта е мотивирана, тъй като са посочени нарушителят, нарушенията, кога са извършени и законовия текст, който е нарушен. Сочи се в изисканите обяснения от 21.03.2023г. не са посочени конкретни дати, направления и посетени клиенти,за които се искат обяснения, като същевременно в заповедта за уволнение са посочени конкретни дати на командировки по места и конкретни посетени клиенти. Заявява, че счита за неправилно приетото от съда, че ищецът е разбрал за какви нарушения е ангажирана дисциплинарната му отговорност и, че надлежно е упражнил правото си на защита, като в подкрепа на доводите си излага подробни съображения, позовавайки се и на цитирана в жалбата съдебна практика. Наред с това се оспорва и извода на съда, че исканите на ищеца обяснения са описани по разбираем начин, като счита, че същите са с общо и уклончиво изложение. На следващо място счита, че поради допуснато от съда процесуално нарушение в доклада, изразяващо се в неспазване на задължението му по чл. 146,ал.2 от ГПК ищецът не е имал възможност да ангажира доказателства за подлежащите на доказване факти, възложени в негова тежест, като това се е отразило на правилността на решението. В тази връзка се твърди знание у работодателя за извършените от ищеца командировки през м.май 2023г. и доведените от него нови клиенти. В жалбата се възразява, че липсват мотиви на съда относно приетото от него, че ищецът има задължения да изпълнява трудовата си функция единствено в региона на гр.Бургас, като счита,че няма подобни ограничения. Сочи се, че работодателят сам е представил доказателства, че за командировките през м. май 2023г. е дал одобрения на ищеца и му е заплатил същите.

Твърди се също, че заповедта на работодателя от 24.02.2020г. за предварително разрешение или одобрение за извършените командировки не е доведена до знанието му, поради което счита, че е незаконосъобразно да му се търси дисциплинарна отговор за задължение, за което не е уведомен надлежно. Освен това се оспорва като несъставомерно вмененото му нарушение на трудовата дисциплина по т. 2 от заповедта за уволнение, както и извода на съда за тежестта на нарушенията по т. 1 и т. 2 и съответствието им с наложеното наказание Заявява, че в случая съгласно цитираната в жалбата съдебна практика не може да се говори системно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, а се говори за други нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,ал. 1,т. 7 от КТ. Предвид това се сочи, че тъй като районният съд е приел, че нарушението по т. 3 не е съставомерно, то следва , че доколкото останалите нарушения са две, то не е налице системност по смисъла на закона.

Възразява се и, че нарушенията не са тежки по смисъла на закона. По подробно развитите в жалбата съображения, счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и моли за отмяна първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,с което да бъдат уважени предявените искове. Представя списък по чл. 80 от ГПК за присъждане на претендираните разноски. Направено е възражение по чл. 78,ал. 5 от ГПК по отношение на разноските, претендирани от насрщната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияо т в е т н и к „ЕЛЕКТРО ПЛЮС“ ООД, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Т. Филипова – АК-Пловдив, в който е заявил, че счита възивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага несъгласие с възраженията в жалбата за нарушение на чл. 193 от КТ, като сочи, че ищецът е давал обяснения само за нерегламентираните командировки през м.май 2023г. Заявява, че представените по делото командировъчни заповеди, които ищецът самоволно е попълнил и изпратил за плащане в счетоводството са без подпис на представител на работодателя, като в тази връзка се позовава на показанията на св. Б.. На следващо място се оспорва твърдението за допуснато нарушение на чл. 146, ал. 2 от ГПК с възражението, че обстоятелствата, свързани с евентуална „полза“ от извършените дисциплинарни нарушения 2 са наведени за първи път във въззивната жалба, и доколкото не са били част от твърденията в исковата молба съдът не е следвало да дава указания за тях. В допълнение също се сочи, че съгласно чл. 146,ал. 1,т. 5 от ГПК съдът следва да дава указания на страните за доказване на обстоятелства, свързани с разпределената им доказателствена тежест, която с оглед правната природа на иска по чл. 344,ал. 1,т. 1 от КТ е възложена основно на работодателя. За неоснователно се счита и твърдението в жалбата за това, че броят на останалите дисциплинарни нарушения е спаднал под три и, че не е налице системност при извършените нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка се прави доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 2 от ГПК за допускане във въззивното производство прилагане на Постановление на РП-Бургас за прекратяване на ДП № 434/3М -407/2023г. по жалба на прекия работодател на ищеца Б.Е. за незаконно задържане на служебен лаптоп, собственост на работодателя-ответник. Сочи се, че установените съгласно мотивната част на постановлението обстоятелства съдържат констатации относно описаните в т. 2 нарушения на трудовата дисциплина. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени, както и за присъждане на разноските за въззивната инстанция. В съдебно заседание, въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител поддържа писмения си отговор по въззивната жалба и моли съдът да потвърди обжалваното решение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от въззивното дружество адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му до минималния размер по НМРАВ. Представя списък по чл. 80 от ГПК за присъждане на разниски,ведно с писмени доказателства за заплащането им. Представя писмени бележки.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд ищцата С. Г. С. е предявил срещу ответника ” ЕЛЕКРО ПЛЮС” ООД искове с правно основание искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3вр.с чл.

225, ал. 1 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищеца на основание чл. 188, т. 3 от КТ за нарушения на трудовата дисциплина по члк. 187,т. 3 от КТ, чл. 187,т. 7 от КТ и чл. 187, т. 8 от КТ със заповед № 14/30.06.2023 г. на ответника-работодател и с искане за отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ с код НКПД 3322 3003, с място на работа- гр. Бургас, СПЗ, ул.“Одрин“ № 50, Бизнес център Аполо, за присъждане на сумата от 8 878.42 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 04.09.2023 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда на 07.11.2023 г. до окончателното й плащане и за присъждане на сумата от 2143.15 лева, представляваща обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда на 07.11.2023 г. до окончателното плащане В исковата молба се твърди, че страните са били с трудовоправни отношения по сключен помежду им трудов договор № 348/14.10.2021 г., по силата на който ищецът е заемал в ответното дружество за неопределено време длъжността „търговски представител”, с място на работа в град Бургас. Твърди се, че със заповед № 14 от 30.06.2023 г., връчена на ищеца на 04.09.2023 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца поради извършени от него нарушения на трудовата дисциплина. Възразява се,че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на процесуалните и материалните правила, като се твърди, че че описаните в нея дисциплинарни нарушения не са извършени от ищеца. Ищецът заявява, че е уведомен за започване на дисциплинарното производство срещу него с получаване на искане от работодателя му с изх. № 12 от 21.06.2023 г. за 3 изискване на писмени обяснения, в което искани били посочени „докладна записка“ с вх. № 7 от 16.06.2023 г„ и „доклад“ от 16.06.2023 г., с които той не е бил запознат. На следващо място се посочва, че дисциплинарното производство срещу ищеца е било образувано за десет нарушения на трудовата дисциплина, без същите да са били надлежно индивидуализирани, а с обжалваната заповед ищецът бил уволнен три конкретно описани нарушения, които са несъставомерни. Оспорва се обжалваната заповед с липсват задължителни реквизити и мотиви. Отбелязва се, че в резултат от незаконното уволнение ищецът е останал безработен и без доходи.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,с който оспорват предявените искове, като се иска отхвърлянето им, без да се спори относно възникналото между страните трудово правоотношение и заеманата по него от ответника длъжност „търговски представител - регион Бургас“. Досежно възтаженията в исковата молба за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ се сочи, че от ищеца са искани обяснения в устна форма на 16.06.2023г. и в писмена форма с писмено искане от 21.06.2023 г., връчено му на 26.06.2023г.. Заявява се, че ищецът е дал писмени обяснения на 29.06.2023 г. Излагат се подробно доводи за извършване от ищеца на посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Възразява се по отношение спазване на законовия срок за предявяване на исковете за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на ищеца на предишната работа. Твърди се, че описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са установени при спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, и и на сроковете по чл. 194 от КТ. Излагат се съображения,че уволнителната заповед е мотивирана в съответствие с чл. 195 от КТ, и, че наложеното наказание е съобразено по тежестта на извършеното тежко дисциплинарно нарушение.