Решение № 20 от 06.02.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. В.П. 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100184 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “Б.“ ЕАД срещу Д. Д. И. обективно кумулативно съединени искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2000,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до изплащане на вземането, 365,27 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 05.07.2020 г. до 20.07.2021 г., 14,02 лева – обезщетение за забава за периода от 22.07.2020 до 20.07.2021г., дължимо на осн. т. 13.1 от ОУ, 8,34 лева - законна лихва за периода от 21.07.2021г. до 05.08.2021г., дължима на осн. т.

13.2 от ОУ, 120 лв. – разходи по изискуем кредит, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 100,15 лева, от които 50,15 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 25.06.2020 год. бил сключен договор за кредит за текущо потребление между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че с договора е отпуснат кредит в размер на 2000 лева за срок от 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сочи се, че на датата на подписване на договора е заверена кредитната сметка на ответната страна.

Посочено е, че за предоставения кредит длъжникът е поел ангажимент да заплаща на ищеца възнаградителна лихва във фиксиран размер от 17,33% годишно. Сочи, че по кредита не е заплатена нито една месечна погасителна вноска. С оглед допуснатата забава на изпълнението на задълженията по договора, ищецът изпратил нотариална покана до ответницата, с която обявява кредита за предсрочно изискуем, като поканата й е връчена на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Излага, че в тази връзка е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 491/2021 год. по описа на РС – Велики Преслав и е издаден изпълнителен лист. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на кредитополучателя не е обявена надлежно предсрочна изискуемост на вземането, се моли съдът да приеме, че с исковата молба кредиторът отправя покана до длъжника да заплати предсрочно всички изискуеми суми по договора за кредит.

1

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.

Преди съдебното заседание е депозирано становище по чл. 143 от ГПК, в което ищецът заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който заявява, че намира исковата претенция за допустима и частично неоснователна. Признава наличието на облигационни правоотношения между страните по силата на сключения договор за кредит за текущо потребление. Противопоставя се на твърдението за възникнала предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че кредиторът е упражнил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем едва с с връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника. Предвид изложеното, счита, че върху непогасената главница ответникът дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост /връчване на исковата молба на особения представител/ до датата на плащането. Моли исковата претенция да бъде уважена частично.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 25.06.2020 г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 60 месеца (падеж на последната вноска 25.06.2025 год.), при размер на вноските от 53,40 лева (с включена вноска за застраховка в размер на 3,34 лева), с изключение на последната изравнителна в размер на 46,80 лева. ГПР възлиза на 19,62%. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 17.33% годишно или 0,05% на ден.

По делото е представено извлечение от Таксите по кредити за текущо потребление на банката, от което е видно по какъв начин и в какъв размер се таксуват предоставяните от ищцовото дружество услуги.

От приложената нотариална покана от 16.02.2021 год., рег. № 544, том 1, акт 37 на Нотариус Светлозар Николов, вписан под № 592 на НК, с район на действие – РС – В.П. е видно, че ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответницата, с което я известява, че от датата на получаване на поканата обявява кредита за предсрочно изискуем.

Представен е констативен протокол от 07.04.2021 год., в който е отразено, че поканата е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Съгласно отразеното в представеното извлечение по кредитната сметка на ответницата за периода 25.06.2020 год. – 19.04.2022 год. се установява, че по процесния кредит е изплатена сумата от 30 лева – такса при отпускане на кредита и 6,36 лева - лихви.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 25.06.2020 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 2000 лева от кредитната сметка по разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция е посочено „усвояване на бърз кредит“. Вещото лице е посочило, че по кредита не са били извършвани плащания, с изключение на сумата от 30 лева – такса при отпускане на кредита и платена лихва в размер на 6,36 лева на 22.07.2020 год. Вещото лице е изчислило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.08.2021 год. са падежирали месечните вноски с № от 1 до №13 по таблицата на вещото лице към въпрос № 3 от експертизата с падежни дати от 22.07.2020 год. до 22.07.2021 год. или са били дължими 303,89 лева – главница и 346,89 лева – за договорна лихва. Посочено е, че към датата на 2 заявлението при настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 21.07.2021 год. дължимите суми по пера съответстват на посочените в исковата молба.

Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 03.10.2022 год., като е посочило, че към тази дата са падежирали месечни вноски от № 1 до №27 от погасителния план на обща стойност 1351,62 лева, от които 697,42 лева – главница и 654,20 лева – лихви. Санкциониращите надбавки на осн. чл. 13.1 от ОУ (10% върху просрочената главница) според вещото лице възлизат на 74,05 лева. Експертът е посочил още, че размерът на осчетоводените от банката разноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК възлизат на стойност 100,15 лева, от които 50,15 лева – държавна такса по заявлението и 50 лева – заплатено юрисконсултко възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от “Б.“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Д.

Д. И., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 164/ 09.08.2021 год. по ч. гр. д. № 491/2021 г. на ВПРС и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 153/11.03.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 491/2021 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски кредит, както и за дължими такси и разноски по договора.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.

В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително, че по кредита са били извършвани плащания и в какъв размер са същите.

В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката на 3 кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.

Съгласно чл. 13.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В клаузата е уговорено още, че последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е изпълнила задължението си за погасяването му.

По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на твърдяната от ищеца дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По своята същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 о т ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост следва да предхожда датата, на която е подадено заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги изисквания към това изявление, но съдебната практика категорично приема, че същото следва да бъде обективирано в нарочен писмен документ, който трябва да е достигнал до знанието на длъжника (в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, . І т. о. и др.). Постигнатата в чл. 13.2 от ОУ предварителна уговорка, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, не настъпва автоматично. Тя не поражда действие за длъжника ако кредиторът не е отправил до него изрично волеизявление в този смисъл. Следва да се отбележи още, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.). Както по-горе беше посочено, банката ищец твърди, че волеизявлението й, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е било връчено на ответницата чрез нотариална покана при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване н а волеизявлението си на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство (в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. На ВКС, II г. о., Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК и др.).