Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200854 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Б.“ ООД- гр.София ЕИК ****, представлявано от управителя Т. Т. Т., депозирана чрез адв.А. И. от САК, против Наказателно постановление №13-2500146/16.05.2025г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Пазарджик, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят намира, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателства за това. Счита, че АНО не е положил достатъчно усилия за пълното и всестранно изясняване на фактите, имащи отношение към конкретния случай. Прави извод, че по този начин са допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, които съществено засягат правото му на защита. Отделно от това, твърди, че вмененото нарушение не е извършеното от обективна страна, тъй като правилникът за вътрешния трудов ред /ПВТР/ е бил на разположение в контролирания обект, но същият не е бил намерен от присъствалия на проверката служител на „Б." OOД- Д. М.. По така изложените съображения моли обжалваното НП да бъде отмененото. В условията на евентуалност излага доводи за маловажност на случая и приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ, доколкото към датата на издаване на НП не са произлезли вредни последици за работници и 1 служители. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател се представлява от пълномощника адв.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирано писмено становище по съществото на спора.

АНО, редовно призован, се представлява от юриск.Н. С., която оспорва жалбата. Депозира писмени бележки, с които подробно обосновава становището си за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и настоява разноските на другата страна да бъдат съобразени със нормативноопределения минимум.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В периода от 29.11.2024г. до 13.12.2024г. гл.инспектори към Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Пазарджик- св.В. Д. и Т. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от „Б." ООДгр.София, находящ се в гр.Пазарджик ****, в сградата на „Български пощи“ ЕАД. Проверката приключила с издаването на протокол изх.

№ПР244710/13.12.2024г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание №2 било в насока работодателят да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл.403а ал.1 от КТ. Срокът за изпълнение на това предписание бил определен до 02.01.2025г. Предписанието било връчено на пълномощник на управителя на фирмата, след което не било обжалвано и влязло в сила.

Впоследствие, за времето от 20.02.2025г. до 12.03.2025г. св.Д. и колегата и Р. Т.- също гл.инспектор при ДИТ- Пазарджик извършили последваща проверка в обекта на „Б.“ ООД. На 20.02.2025г. те установили на място св.Д.

М., назначен на длъжност „охранител“ във фирмата. Последният положил усилия да намери в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, но тъй като не успял, проверяващите направили извод, че задължителното предписание, дадено с протокол №ПР244710/13.12.2024г., не било изпълнено.

Съответната констатация била обективирана в протокол

№ПР2507650/12.03.2025г., където в т.2 било посочено, че „Б." ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда /КТ/ не изпълнил принудителна административна мярка по т.2 от Протокол № ПР244710 от 13.12.2024г. на гл. инспектор В. Д., да държи на разположение на контролните органи на 2 инспекцията по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно изискванията на чл.403а, ал.1 от КТ, със срок на изпълнение 02.01.2025г.

Предвид това на 19.03.2025г., в присъствието на пълномощник на дружеството жалбоподател, св.В. Д. съставила срещу „Б.“ ООД АУАН №132500146/19.03.2025г., за това, че на 20.02.2025г. при проверка на място в обекта на контрол- Български пощи, находящ се в гр.Пазарджик, ****, охраняван от „Б." ООД, който в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда /КТ/ не изпълнил принудителна административна мярка по т.2 от Протокол №ПР 244710 от 13.12.2024г. да държи на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно изискванията на чл.403а ал.1 от КТ, със срок на изпълнение 02.01.2025г, което било квалифицирано като нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.

В АУАН не били направени възражения от страна на представителя на нарушителя, като писмени такива не били депозирани в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация, директорът на Д "ИТ"- гр.Пазарджик издал срещу „Б.“ ООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1600 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни- показанията на свидетелите В. Д., Д. М., Й. М. и И. П., и писмени- протокол №ПР244710/13.12.2024г., протокол №ПР2507650/12.03.2025г., Констативен протокол №1/20.02.25г., заповед №3-0693/15.08.2022г., трудов договор №579/23.12.24г. и длъжностна характеристика на длъжността „охранител“, трудов договор №163/25.03.24г., допълнително споразумение №4132/31.10.24г. и длъжностна характеристика за длъжността „организатор охрана“.

От показанията на св.Д. и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се изяснява даденото при първата проверка предписание №2 и срокът за изпълнението му- до 02.01.2025г., както и установеното при втората проверка, че работодателят не го е изпълнил.

Последният извод не се опровергава и от показанията на св.Д. М., който потвърждава факта на извършената на 20.02.2025г. проверка в обекта на контрол, както и това, че не намерил, за да представи на контролните органи, изискания от тях правилник за вътрешния трудов ред, какъвто работодателят бил длъжен да държи на разположение на контролните органи, съгласно чл.403а ал.1 от КТ и дадените при първата проверка предписания.

3

С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото с протокола от 13.12.2024г. предписание №2/, времето- на 20.02.2025г., доколкото срокът на предписанието е изтекъл още на 02.01.2025г. и същото не е било обжалвано, и мястото на извършването му- в гр.Пазарджик, в обекта, стопанисван от работодателя.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по силата на закона- чл.416 ал.1 от КТ, респ. чл.416 ал.5 от КТ, Устройствения правилник на ИА "ГИТ" и от представената от въззиваемата страна заповед. В този смисъл процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено.

Налице е съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. Предвид това релевираните в жалбата възражения в обратната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.

С оглед горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие „Б.“ ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, като не е изпълнило до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 02.01.2025г., включително/ принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именнопредписанието да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания обект, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл.403а ал.1 от КТ. С оглед естеството на нарушението, същото е извършено на 20.02.2025г., когато неизпълнението на предписанието е констатирано от св.Д., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на 4 основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му. С оглед на това, съдът прие факта на извършване на нарушението за доказан.

Доказано е също така, че санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен субект на нарушението.

Същевременно проверката е извършена в стопанисван от жалбоподателя офис, находящ се в гр.Пазарджик, където служителите, заемащи длъжността "охранител", са полагали наемен труд.

Тук следва да се посочи, че съгласно чл.403а ал.1 от КТ, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Административното нарушение е формално, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици. В този смисъл без никакво значение е обстоятелството, че св.М. не е могъл да намери екземпляр от правилника, тъй като такъв дори и да се е намирал в обекта, както се твърди от жалбоподателя, то той очевидно не е бил държан на разположение на контролния орган, така че да може да му бъде предоставен при поискване. Факт е, че съгласно длъжностната си характеристика на „охранител“, св.М. не имал задължение да се занимава с документите на своя работодател, но след издаването на ПАМ и направеното с нея предписание, последният е следвало да ангажира служителите в обекта със знанието и отговорността относно местонахождението на ПВТР, така че при последваща проверка указаното от инспекторите при ДИТ- Пазарджик да бъде реално изпълнено. В случая се твърди, че отговорността за това е била вменена на служителят Т. С. Н., назначен на длъжността „регионален мениджър/организатор охрана“. Последният обаче, съгласно трудовия му договор и подписаната от него длъжностна характеристика, отговаря за охранителната територия на регион Пловдив, а не Пазарджик. Отделно от това, към настоящия момент не може да бъде разпитан за посочените обстоятелства, тъй като междувременно е починал. Нещо повече, св.М. и св.П., които също са работили преди това в обекта, стопанисван от жалбоподателя, категорично отричат някога да са виждали там правилник за вътрешния трудов ред на „Б.“ ООД.