Разпореждане № 924 от 09.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 883/2026
- Вид
- Разпореждане № 924
- Подписан
- 09.08.2026
- В сила
- 09.08.2026
- Състав
- Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1, т. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 924 гр. Благоевград, 09.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500883 по описа за 2026 година съобрази следното:
Настоящото второинстанционно съдебно производство е образувано по жалба на Етажната собственост на сградата на „Флоримонт Хайтс“, с административен адрес гр. Банско, местност „Грамадето“, имот № 011014, подадена чрез адвокат Б. Б., срещу решение № 225 от 24.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 1610 от 2021 г. на Районен съд ***, в частта, с която са отхвърлени исковете й за осъждане на *** да заплати сумата от 7429,35 евро. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен в атакуваната му част. Той бил постановен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Предявените искове били изцяло доказани. Районният съд неправилно приел за доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, че не е пребивавал лично повече от 30 дни в имота през релевантния период. Представените документи не били достатъчни за доказване на необитаване на собствения на ответника имот. Не било ангажирано нито едно доказателство по делото, с което да се установи, че имотът не е ползван изобщо, включително от наематели, приятели, семейство. Погрешно и лишено от правна логика било изложеното в мотивите на съдебното решение, че ответникът не е посещавал имота си лично. Подобна логика можела да освободи собственици на повече от един имот изобщо от изпълнение на задълженията по заплащане на такса за поддръжка за повече от един имот, въпреки че се използвал активно от наематели, приятели и/или семейството. Ако тази логика на състава на 1
Районен съд *** била правилна, то никога нямало да бъде възможно да се заплаща за два имота такса за поддръжка, ако ответник е едно физическо лице, собственик на повече от един имот, и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите такси за поддръжка, въпреки че цялата фамилия, приятели или наематели обитават имотите. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест било да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т. ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. В доказателствена тежест на ответника било да докаже възраженията си, че не дължи плащане, т. е. че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено управителят. Заинтересованият, в чийто интерес законът допускал възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носел доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства факта, че е пребивавано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Установило се по делото и не било спорно, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в него не повече от 30 дни годишно, затова следвало да докаже необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства.
Обстоятелството дали самият собственик пребивава в имота, или не, било ирелевантно, доколкото имотът можел да се ползва от трето лице, в която хипотеза несъмнено се дължала такса за поддръжка. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС сочела единствено, че ЕС поддържа книга на ЕС, но задължението било за самия собственик да представи данни за вписване по чл.
7, ал. 3 от ЗУЕС. От това следвало, че районният съд мотивирал решението си да отхвърли исковете и в защита на неизправния собственик с факта, че същият не е изпълнил едно свое задължение. Не било възможно Етажната собственост, в лицето на управителя, да иска насила данни, каквито собственикът не е пожелал да предостави и не предоставя. От приетите писма за изразходвани консумативи в имота се установявало единствено, че сградата е електроснабдена и водоснабдена, но собственикът не е подал искане за откриване на индивидуални партиди, поради което нямало данни конкретно за 2 процесния имот дали през процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед на установяване на обстоятелството дали същият е ползван.
Ответникът не ангажирал други доказателства, от които да се установи конкретно по отношение на процесния имот дали за процесния имот са разходвани консумативи, свързани с ползването му, в т. ч. чрез показания на контролен електромер/водомер, ангажиране на вещо лице и др. По никакъв начин със събраните по делото доказателства не се установявало неизползване на имота на ответника през процесния период. Единствените представени доказателства не установявали и неизползване на имота изобщо - чрез наематели, приятели, семейство, за това не били ангажирани никакви доказателства. Това обстоятелство, представляващо отрицателно твърдение, следвало да се докаже посредством установяване на положителни факти, които да изключат обитаването на имота за повече от 30 дена в календарна година. Следвало да бъдат ангажирани други доказателства, а именно доказателства за изразходвани консумативи в процесния имот или други подходящи документи, от които да е видно или да е налице индиция, че имотът не е бил обитаван. Моли се за отмяна на обжалваната част от решението на районния съд и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Подаден е отговор от насрещната страна. Той изхожда от адвокат Е. Я.. В същия се застъпва тезата, че обжалваната част от съдебното решение е правилна и постановена в съответствие с материалния закон. Общото събрание било органът, който има правомощията да вземе решения в насока определяне размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които можели да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия били ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, т. е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС били освободени изцяло от всички разходи, разноски и такси във връзка с дейностите по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост. Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС била императивна правна норма, етажният собственик не дължал заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. В хода на производството били събрани множество писмени 3 доказателства, от които било установено, че в очертания в исковата молба период ответникът не е пребивавал в собствения му самостоятелен обект, което било установено от приетото по делото като доказателство писмо от ГД „Гранична полиция“, от което се установявало, че по отношение на *** няма записи на данни за преминаване през ГКПП на Република България. От задграничния му паспорт било видно, че за същия период не са му били издавани визи за пътуване до Република България. По делото било установено, че самостоятелните обекти в сградата нямат открити индивидуални партиди на всеки самостоятелен обект, поради което не се установило да са били изразходвани количества електрическа енергия и вода.
В изготвената по делото счетоводна експертиза вещото лице изрично посочило, че дружеството, на името на което са открити партидите, отказва да предостави информация как се разпределят количествата вода и електрическа енергия. Не било ясно как се установявало дали и колко консумация има всеки самостоятелен обект. От събраните по делото писмени доказателства били доказани твърденията от отговора на исковата молба, че в процесния период ответникът не е пребивавал в сградата повече от 30 дни в една календарна година. Вещото лице посочило изрично, че за процесния имот няма издавани фактури за консумация на ел. енергия и вода. Същото се потвърдило и от събраните гласни доказателства на свидетеля ***, която била управител на етажната собственост към процесния период. Обитателите подлежали задължително на вписване в книгата на етажната собственост, а ищецът не доказал да е изпълнил задължението си и да е вписал такива лица в книгата на ЕС - обитатели на апартамента на ответника. От ищцовата страна, която носела доказателствената тежест за установяване на положителните факти, от доказването на които за нея следвали благоприятни правни изводи, не било ангажирано нито едно от допустимите по ГПК доказателства в насока, че процесният самостоятелен обект е бил ползван или обитаван от някого другиго, като такива твърдения не били наведени от ищеца нито в исковата молба, нито до първото съдебно заседание. Когато от страна на ищеца не били събрани доказателства, че самостоятелният обект в сграда в режим на етажна собственост е бил ползван в процесния период от трети лица, било то ползватели, наематели, приятели или семейство, и ответникът е доказал по делото, че не е пребивавал в собствеността си повече от 30 дни в една календарна година, то възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС било доказано.
4
Моли се за потвърждаване на съдебния акт в атакуваната му част и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Подателите им не са направили процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателства. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 01.10.2026 г. и да започне в 10:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните чрез адвокатите им, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателя - и копие на отговора на жалбата.
Настоящото разпореждане не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5