Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3066 от 04.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10897/2022
Вид
Решение № 3066
Подписан
04.11.2022
Състав
Ивайло Димитров, Даниела Петрова Попова, Валентин Тодоров Борисов

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 538, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130, ал.3 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров

Членове:

ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ

ДАНИЕЛА П. ПОПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20221100510897 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 538, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу решение, постановено по гр.д. № 44033/2022 г. на СРС, 80 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за да бъде разрешено извършване на разпоредително действие – прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска отмяната му.

Подадената жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес от обжалване, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

СРС е сезиран с искане от В. В., действащ лично и със съгласието на неговия попечител, да му бъде разрешено да сключи договор за прехвърляне на недвижим имот /идеални части/ срещу задължение за издръжка и гледане на своя попечител.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя, съдът е приел, че не е установено по делото наличието на интерес за поставеното под запрещение лице да бъде извършено исканото разпоредително действие.

Тези изводи се споделят от настоящия състав.

От представените поделото доказателства се установява, че с решение № 1

4317/28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 16451/2017 г. на СГС, В. С. В. е поставен под ограничено запрещение. С протокол от 10.01.2022 г. на кмета на СО – район „Банкя“ за попечител на поставения под ограничено запрещение В. С. В. е назначена К. С. Д. /сестра/, а за заместник попечител – В. С.Д..

Установено е по делото, В. В. притежава идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Банкя, и получава пенсия за инвалидност в размер /признат от него/. от 477.00 лева.

По делото са представени разписки, от които се установява, че през м.януари 2022г. стойността на разходите за лекарства, извършени от В. В. възлизат на 109.79 лева. Няма данни по делото дали се касае за обичайни и/или извънредни разходи за лекарства, но дори и да се приеме, че това е ежемесечен разход на лицето, то същият, съпоставен с размера на получаваната от него пенсия сочи, че молителят разполага със средства – 367.21 лева, които биха могли да посрещнат текущите му нужди за ежемесечната му издръжка.

Предвид това съдът приема, че към настоящия момент не е в интерес на В. В. да извършва разпоредителни сделки с притежаварните от него идеални части от недвижим имот, в т.ч. и при запазване правото на ползване върху тях.

Както е посочено в цитираното от молителя решение № 122 от 22.10.2018г. по гр.д.№ 4190 от 2017г. на ВКС, І ГО, в производството по чл.130, ал.3 от СК, по искане за сключване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане между лице под настойничество, респ.попечителство, с неговия настойник, респ.попечител, следва да се извърши преценка за съответствие с интересите на поставения под запрещение към конкретния момент. Преценката за възможността средствата за издръжка на поставеното под запрещение лице от неговото собствено имущество следва да се извършва винаги конкретно с оглед вида на това имущество.

Съобразявайки изложеното, предвид доказаните доходи на молителя, доказаните разходи за лечение, при липсата на доказателства за нужда от допълнителни средства както за лечение, така и за издръжка, при липсата на доказателства за нужда от специални грижи /молителят е способен да се обслужва сам, съгласно представеното решение на ТЕЛК/, съдът прие, че интереса на молителя не налага извършването на исканото разпоредително действие, в т.ч. и при запазване правото на ползване върху притежаваните от него идеални части от недвижимия имот.

Поради това съдът прие, че исканото разпоредително действие не е в интерес на запретеното лице. Като е оставил без уважение молбата за извършването му, съдът е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10571 от 30.09.2022г., постановено по гр.д. № 44033 от 2022 г. на СРС, 80 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3