Решение № 1 от 06.07.2021, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Брезник , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211710200027 по описа за 2021 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на А.. С. ., с ЕГН: **********, с адрес:

****************, против

Наказателно постановление

№

************/23.02.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3 предл. 2-ро и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, на А.. С. С., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” в общо в размер на 2010 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро и чл.183ал.1, т.1, предл. 1-во от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № ************/23.02.2021г. на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното

1 постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

По фактите съдът намира, че на 30.01.2021г. свидетелите В. С. Д. и Б.

Е. Б. били на работа дневна смяна на територията на РУ-Брезник, където работят като полицаи в охранителна полиция на управлението. Към около 11,00 часа на 30.01.2021г. се намирали на пътя до горското стопанство в града. Възприели движещ се лек автомобил "*****" с рег. № РК **** АМ по ул.“Андрей Михайлов“, с посока на движение от ул.“Ангел Коцалиев“ към с.Бабица. Тъй като познали автомобила и имали информация, че има вероятност водача А.. С. С. да управлява колата след употреба на наркотици решили да го спрат и проверят. Действително на подадения сигнал стоп лекия автомобил "*****" с рег. № РК **** АМ, с водач А.. С. С. спрял. Проверили отвътре автомобила за наличие на забранени вещества и субстанции.

Свидетелите Д. и Б. се усъмнили, че водачът е употребил наркотични вещества, при което се обадили на оперативния дежурен да изпрати на място екип на КАТ ПП при ОДМВР-Перник, който има правомощия да тестват с техническо средство за употреба на наркотици и техните аналози и да вземат отношение по линия на КАТ. Възприели, че водача отказва да бъде тестван с техническо средство за наличие на аркотици в кръвта. След около половин час на място дошъл екип на КАТ в лицето на св.Д. Е. К. и Г.Г.. Техническото средство, с което трябвало да се извърши тестването било в свидетеля К. като от разговора с колегите си Б. и Д. св.К. разбрал, че водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, както и за употреба на алкохол.

Както и че въззивникът не носи СУМПС. Не се установява и св.К. да е нямал готовност на място да направи теста за наркотични вещества чрез използване на техническо средство.

Тъй като А.С. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества му е съставен АУАН № *********/30.01.2021г. серия GA от св.К. за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.2 от 3ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и му е издаден талон за изследване № ******/30.01.2021г. С. подписал АУАН без възражения, а св.Г.Г. съставил и връчил на въззивника талон за медицинско изследване № ******/30.01.2021г. в 12.10ч.,

2

АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 пр.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП , чл.183 ал.1 т.1 пр.1 предл.1-во от ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 2010 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.

Съдът намира, че от събраните доказателства частично е оборена доказателствената сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП , чрез представяне на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите не са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, 3 трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Описаното в АУАН административното нарушение се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, с техническо средство, а в НП е описано и, че не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение).

Съдът намира, че в случая не е доказано по несъмнен и безспорен начин отказа на въззивника както да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотици, така и да изпълни предписание за химическо изследване. Това е така, тъй като видно от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие полицаи този отказ не е направен пред органа, който е компетентен да отправи поканата и след възприемането на съответния отказ да констатира със съставяне на АУАН извършеното нарушение. Така например св.Д.К., който е актосъставител, тъй като има правомощия по КАТ в показанията си твърди, че от полицаите от РУБрезник, които са спрели водача е разбрал, че въззивника А.С. е отказал пред тях да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотици. Твърди, че един от четиримата полицаи поканил водача да бъде изпробван, но не знае кой от тях. Но за себе си като актосъставител е категоричен, че не го е поканил, тъй като „ те бяха разговаряли, аз съставих АУАН“. Няма доказателства и за отказа на въззивника да изпълни предписанието за 4 медицинско изследване в срок от 30 минути след съставянето му. Установи се безспорно, че свидетелите, пред които е извършен отказа не са служители с правомощия по линия на КАТ, затова те са и извикали колегите си К. и Г, за вземане на отношение, а единствено отказа пред служител с правомощия по тази линия е валидно и съставомерно действие за завършване на фактическия състав на нарушението по чл.174 ал.3 второ предложение от ЗДвП. В материалите по преписката изпратена от АНО няма доказателства сочещи и за отказа на водача да изпълни предписание за мед.изследване. В тази насока от приложения по делото талон за изследване № ******/30.01.2021г. не става ясно водача да е отказал такова. Същия е получен от А.С., за което е удостоверил с подписа си като единствено е описано основанието за връчване на това предписание, а именно „1.Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест“. От разпитите на полицаите, които съда намира за обективни, пълни и дадени безпристрастно, поради което кредитира, не е видно въззивника да е отказал медицинско изследване.

Независимо от липсата на такъв отказ АНО е вменил в авторство на водача и извършването на тази форма на изпълнително деяние в НП. Освен горните аргументи за недоказаност съставомерност на административното нарушение съдът намира, че С. е санкциониран на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като нарушена от него в НП е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е описано следното извършено от жалбоподателя адм.нарушение: „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.“ Т.е. АНО е описал всички хипотези в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като не е уточнил коя точно е нарушена от жалбоподател я, с което е нарушил правото му на защита, тъй като не е очертана ясно рамката на административно-наказателното обвинение в зависимост от която следва да организира защитата си Н.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на това понятие е правно регламентиран в § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Действително безспорно е 5 доказано, че жалбоподателя е притежавал качеството "водач" предвид показанията на свидетелите К. и Б., но в цитираната разпоредба са различни изпълнителните деяния на двата състава и съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма свързва административно-наказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В случая АНО в НП е описал и двата състава без да конкретизира, за кой състав на адм.нарушение е санкциониран Н,. Едва в частта, в която АНО с НП определя вида и размера на административното наказание е посочил, че Н. е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като това цифровото изписване на санкционната разпоредба не отговаря на словесното описание на извършеното нарушение в което АНО е посочил, че Н. е нарушил всички хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както бе посочено по-горе регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административно-наказателна отговорност на водачите на МПС, а именно отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотици , каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай АНО в НП е посочил, че правонарушителя, не в условията на алтернативност, както е регламентирано от законодателя в цитираната правна норма, а в условията на кумулативност е нарушил всички хипотези на чл.174, ал.3 ЗДвП , с което е нарушил правото му на защита, тъй като Н. предвид описанието в НП на вменено му за извършено адм.нарушение е в невъзможност да разбере срещу какво точно административнонаказателно обвинение да се защитава.