Решение № 434 от 04.07.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

434/4.7.2023г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА

МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретаря Димитрина Георгиева и в присъствието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 298 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М.В.М., чрез пълномощника

- адв. В., срещу решение № 73/01.02.2023г., постановено по НАХД № 892/2022 г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик, 21-ви състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0340-000491/31.05.2022 г. /НП/, издадено от началник група в ОДМВР, РУ-Септември, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата се развиват оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателя е отказал да бъде тестван за наличието на алкохол в кръвта, поради обстоятелството, че е бил с поставени помощни средства – белезници.

Твърди се, че след задържането му по реда на ЗМВР няма данни същият да е бил отведен в медицинско заведение, както и, че талона за медицинско изследване е издаден РУ на МВР часове след задържането му. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено ново такова, с което издаденото НП бъде отменено.

Ответникът

- началник група в ОДМВР, РУ-Септември, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителя на

Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. П., Т., М., К., писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани при въззивното съдебно следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Административен съд - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл.

218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Пазарджик фактическа обстановка, както следва:

На 28.04.2022г., около 22:10ч., служители при РУ - Септември - св. П. и колегата му Г. М., получили сигнал от оперативен дежурен за оказване съдействие на колегите им от ППД - А. Д. и Е. Б.. При пристигане на място в гр. Септември, бул. „България“ №157, св. П. установил спрения за проверка л.а. „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с ДК № Х 2111 КТ, управляван от жалб. М.. Към този момент касатора бил задържан за 24 часа по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР от полицейския служител А. Д., като се намирал на задната седалка на служебния автомобил на МВР, с поставени белезници на ръцете. След пристигането си на място, св. П. пристъпил към извършване на проверка на жалб. М. за употреба на алкохол чрез техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №0098. За целта белезниците от ръцете на касатора били свалени. Последният изрично отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. След като бил отведен в сградата на РУ-Септември, в 01:40ч. на жалбоподателя бил съставен и предявен талон за медицинско изследване № 0059448/29.04.2022г., който отказал да получи. Бил отведен от св. П. във ФСМП – Септември, където за времето от 02:00ч. до 02:10ч. е прегледан от фелдшер - св. Т., за което бил изготвен фиш за СМП №193 с бланков №011799, в който бил отразен и декларирания от жалбоподателя отказ да му бъде взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта. За така установеното нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, св. П. съставил АУАН №589311/29.04.2022г., въз основа на който било издадено обжалваното пред РС-гр.

Пазарджик наказателно постановление.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв.

Нормата съдържа два отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването, на което и да е от горните две нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Несъмнено е установено, че с поведението си жалб. М. е отказал изпробването с „Алкотест – Дрегер 7510“, за съдържание на алкохол в издишания въздух, което е достатъчно основание за налагане на предписаната от закона санкция. Същевременно, няма данни да е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено по време на проверката, поради което правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в НП, е правилна. Наказание е наложено за реализиран административнонаказателен състав по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от