Решение № 1692 от 12.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213100502088 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 293358/07.07.2021 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, чрез юриск. Г.Р., против Решение № 261904/10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 15497/2020 г. по описа на ВРС, ХXXIX-ти състав, с която се атакува решението в неговата цялост, с което е осъден въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 737.33 лв., представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ 530 Д, с рег. № **, в резултат на настъпило на 03.10.2018 г. застрахователно събитие по договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в полица № 0312180344009127/21.05.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е достигнал до неверни правни изводи поради погрешна интерпретация на доводите на страните и събраните доказателства. Оспорва се механизмът на 1 причиняване на щетите по МПС – съприкосновение с неизвестен автомобил в момент на паркирано състояние на увреденото МПС, като се посочва, че щетите могат да се получат само при движение, т.е. по друг начин, при други обстоятелства и в друго време. Въззивникът не е съгласен с изводите на ВРС, като направени единствено на база изготвената САТЕ. Посочва, че е възможно единствено част от щетите да са причинени по посочения от ищеца и заявения пред застрахователя начин, но тази възможност не може да обоснове основателност на исковете. Излага, че въпреки, че при подаване на исковата молба ищецът е коригирал вредите, за които претендира обезщетение, това е станало след постановения от застрахователя отказ по образуваната щета № 210390609 при отчитане на посочените към този момент вреди.

Излагат се твърдения за неправилно кредитиране от страна на ВРС на свидетелските показания на К.И. К., като се посочва, че същите са недопустими, тъй като свидетелят е същевременно представител на ищеца, като тези качества са несъвместими едно с друго. Твърди се също така заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като именно на него е било предоставено ползването на процесното МПС и именно той е бил упълномощен да предяви претенция пред застрахователя и да извършва всички действия по управление и разпореждане с МПС-то. Навеждат се и твърдения за съществено противоречие на показанията с останалия доказателствен материал, събран по делото.

Посочва, че в настоящия случай следва да намери приложение т. 58.1 от ОУ по застраховката допълнителен лимит на отговорност, като общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без ДКП за ПТП, съставен съгласно изискванията на закона, не може да надхвърля 15 % от застрахователната сума, като в случая това следва да е 15 % от 11 700 лв., което възлиза на 1755 лв. Посочва се също, че към настоящия момент застрахованият е предявил общо четири претенции за изплащане на обезщетения по процесния договор за събития, доказани само с декларация.

Предвид изложеното, намира, че договореният между страните максимален лимит на отговорност по претенцията при намаляване с вече извършените плащания и при съобразяване с предвидения в ОУ подлимит в настоящия случай възлиза на 1158.28 лв. Твърди, че цитираната клауза от ОУ, израз на принципа на добросъвестност при изпълнението на договорите, е предвидена в полза и на двете страни, доколкото освобождава застрахования от задължението да предоставя писмени доказателства за установяване настъпването на определени застрахователни събития, като за сметка на това предвижда определена горна граница /подлимит/ на отговорността на застрахователя по такива събития. По изложените съображения, моли за отмяна на решението изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

2

Въззиваемата страна ИВ. К. К., представлявана от адв. Й.А., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба, като навежда доводи за наличие на основания за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Излага, че ответникът не е установил механизъм на настъпване на щетите различен от посочения в исковата молба и установения от вещото лице по назначената САТЕ, поради което и не може да черпи права от своето бездействие. Твърди, че в случая описаният механизъм на настъпване на щетите, покрива предвидената в т. 71.14 от ОУ дефиниция за ПТП, като е налице покрит застрахователен риск съгласно Раздел II, т. 6.4 от ОУ. Подчертава, че за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние не се извършва посещение на мястото от органите на МВР „Пътна полиция“, и не се съставят документи. С оглед на това счита, че непредставянето на Протокол за ПТП от органите на пътна полиция, не представлява неизпълнение на задължение, даващо основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер. В случая застрахователят е уведомен и автомобилът му е предоставен за оглед. Излага, че т. 46.6 и т. 58.1 от ОУ се явяват неравноправни уговорки, като в случая приложение намират разпоредбите на ЗЗП. Твърди, че така формулираните разпоредби от общите условия на процесния договор поставят застрахования в неравноправно положение спрямо застрахователя, имащ право да плати по-малко или още повече да откаже плащане при липса на документ, с който застрахованият е в обективна невъзможност да се снабди. Посочва също, че посредством т. 58.1 от ОУ не се позволява на потребителя като икономически по - слабата страна да прецени икономическите последици от сключването на договора, а така също, че обезщетението следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпването й, като в настоящия случай размерът на вредите е равен на разходите за материали и труд, необходими за отстраняването им и възлиза на 1 737.33 лв. Оспорва доводите на ответника за приложимост на ОУ и твърди, че последните противоречат на императивните норми на закона, които следва да намерят приложение в случая. Поради изложеното счита, че предявеният иск се явява основателен и решението следва да бъде потвърдено. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от въззиваемия в настоящото производство - ИВ. К. К., ЕГН **********, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с която е предявена претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на ищеца сумата от 1 737,33 лв.

(след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, сключен със застрахователна полица № 0312180344009127 от 21.05.2018 г., по отношение на л.а. марка БМВ 530 Д с рег. № **, за 3 имуществени щети, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден ляв калник и предна лява врата, причинени от настъпило на 03.10.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

Исковата претенция се обосновава с твърдението, че между страните по делото е сключен договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, по отношение на л.а. марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ** със застрахователна полица № 0312180344009127 от 21.05.2018 г., със срок на действие от 22.05.2018 г. до 21.05.2019 г., по която ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия на четири вноски. Твърди се, че на 03.10.2018 г. ищецът предоставил застрахования автомобил на К. К., който около 18:30 часа установил увреждания по паркирания до паркинга на магазин Макао, кв. Виница, гр.

Варна автомобил – предна броня, преден ляв калник и предна лява врата. На 04.10.2018 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.

Служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС № 210390609/04.10.2018 г. предна броня, преден ляв калник и предна лява врата. Застрахователят не му изплатил обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 2 260.16 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява първоначално като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско”, клауза „Пълно“ за процесния автомобил, обективиран в полица № 0312180344009127/21.05.2018 г. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т.

58.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната клауза от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия случай - 15 % от 11 700 лв. – 1 755 лв. След приспадане на изплатените обезщетения по други щети, договореният между страните максимален лимит на отговорност по претенцията на ищеца възлизал на 1 158.28 лв. Съгласно изричната уговорка на страните в ОУ, при частична щета на МПС, което е на 4 възраст над 10 години (каквото е процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие), застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка, която съгласно същите ОУ се извършвала по правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози.

При сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е декларирал /в т. 4.6. от представената полица за застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС" на Застрахователя. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.