Решение № 748 от 03.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20211001000785 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260760/17.05.21г., постановено по т.д № 1325/20г., СГС, ТО, VІ- 20 състав е осъдил Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК: 121538055, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.367 ТЗ сумата от 39 768,99 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за месец септември 2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 640,76 лв. разноски.

В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди, че при тълкуване клаузите на договора неправилно съдът не е отчел обществения интерес като водещ при този вид договори. Неправилно приел, че с разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е въведен автоматизъм при увеличаване на възнаграждението и че промяната в дължимото възнаграждение не е обусловена от кумулирането и на двете предпоставки на чл.5, ал.4 от договора. Съдът не бил разгледал въпроса, относно увеличаването или намаляването на цената на смазочните материали, като не взел предвид и липсата на доказателства за увеличаване цената на природния газ за конкретния месец септември 2017г.

Най- ранната възможна дата, служеща като базов период на промяна на цената, би била 26.07.17г.- дата на влизане на договора в сила, а не както неправилно първоинстанционният съд бил приел- датата на подписване на договора 02.12.2016г., като неправилно съдът бил начислил и лихва за забава върху ДДС. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с искът бъде отхвърлен, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „МТК Гроуп“ ООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

1

САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата с оглед заявените с тях доводи, от които е ограничен съгласно чл.269, пр.2 ГПК, САС, ТО, 13 състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба на „МТК Гроуп“ ООД се излага, че по силата на сключен с ответника Столична община договор от 02.12.2016 г., следвало да осъществява обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската транспортна схема, а ответникът - да заплаща месечно възнаграждение, определяемо според изминатия пробег (3 лв./км. без ДДС). Съгласно договореното, размерът на възнаграждението подлежал на изменение при настъпване на промяна на цената на гориво-смазочните материали с повече от 20 % спрямо момента на подписване на договора, каквато промяна била налице, но въпреки отправената до ответника покана, преговори за увеличение на възнаграждението не били проведени. Ето защо счита, че възнаграждението следва да се увеличи с определения в договора минимум, а именно - с 2,5 % или до сумата от 3,69 лв. с ДДС на километър пробег. За месец септември 2017 г. размерът на дължимото увеличение възлизал на 39 768,99 лв., като иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 39 768,99лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и направените по делото разноски.

Ответникът Столична община оспорва иска. Твърди, че процесният договор не бил влязъл в сила, както и че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали, като това следвало да е не датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а датата на влизането му в сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано - датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017 г. В противен случай - при промяна на цената преди започване на изпълнението на договора, според ответника би се стигнало до подмяна на волята на възложителя, който след конкурс е сключил договор именно с участника, предложил найниска цена. Наред с това сочи, че за процесния период не била отправяна покана за преговори, като не бил изтекъл уговореният от страните за срок за преговаряне. В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна в цената по договора, то иска да вземе предвид, че най- ранната възможна дата, сочеща за базов период за промяна на цената била именно 26.07.2017г. /датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, а не датата на завеждане на договора в деловодната система на СО. Лишено от всякаква правна и житейска логика, а и противоречащо на добрите нрави било да се иска промяна на цената за период, в който изпълнението още не било започнало Икономическата логика била изменението на цените на горивата да намери израз в увеличение за следващ период.

Оспорва иска и по размер и възразява срещу искането за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Иска се съдът да отхвърли иска, както и искането за присъждане на законна лихва, като сочи, че лихва не се дължала върху частта от възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС. Претендира разноски.

САС, ТО, 13 състав намира от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 02.12.2016г. между „МТК Гроуп“ ООД- изпълнител, и Столична община- възложител е сключен договор № СОА16- ДГ56- 1196, по силата на който Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършването на обществен превоз на 2 пътници по определени основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, за срок от 8 год. С чл.5, ал.1 от договора е определен размер на базисното превозно възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС, а с чл.5, ал.4- условията, при настъпването на които се дължи промяна в определената цена. .

Не се спори, че за месец септември 2017 г. е извършен пробег, за който е заплатено базисното възнаграждение от 3 лв. без ДДС, в общ размер от 1 590 759,46 лв. с ДДС.

По делото е приложено предложение от „МТК Гроуп“ ООД до Столична община с вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г., с което на осн. чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от процесния договор, дружеството е отправило предложение за провеждане на преговори и актуализиране на цената на превоза в съответствие с клаузите на договора.

Договорът е сключен в резултат от провеждане на конкурс, в рамките на който ищецът е класиран със заповед от 06.10.2008 г. на първо място с предложена от него цена от 3,57 лв. на километър маршрутен пробег по разписание.

Приложена е изготвена от НСИ справка за цените на природния газ за крайни небитови потребители за периода юли- декември 2017г.

За установяване размера на претендираното доп. възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора по делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза.

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, съдът намира от правна стана следното:

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.272 ГПК препраща, като по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, намира следното:

Неоснователен е доводът, че при тълкуването на договора първоинстанционният съд не е отчел, че то следва да се извърши в съответствие и изцяло в защита на обществения интерес, като водещ при сключването на този вид договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да уговарят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави. Специалната процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба №2/15.03.2002г. има за цел гарантиране на обществения интерес при сключването на определена категории договори, насочени към задоволяване на обществени нужди и правилно разходване на публичния ресурс, но не отрича или ограничава установената с нормата на чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне при сключване на договор след проведена обществена поръчка, още по- малко е основание този договор да не бъде изпълняван изцяло или относно някоя от уговорките му.

Наред с това, предвид нормата на чл.20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Волята само на една от страните не може да бъде критерий при тълкуването на договора, като наличието на обществен интерес не налага извода за невъзможност за промяна на първоначално определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгл. данните на НСИ, 3 каквато уговорена в полза и на двете страни промяна е изрично договорена с чл.5, ал.4, т.2 от договора.

Страните са обвързани от постиганото от тях с чл.5, ал.4, т.2 от договора съгласие относно дължимата по договора цена на предоставената услуга, включително относно нейния размер, като волята им е ясна- с чл. 5, ал.4, т.2 са се съгласили да поставят размера на дължимото по договора възнаграждение в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, при сбъдването на което се променя дължимата по договора цена.

Процесният договор е сключен през 2016г., като срокът му на действие е 8 годиничл.3, ал.1. С оглед значителната продължителност на действие на договора и неговия предмет, е напълно ясна, логична и икономически обоснована волята на страните да уредят хипотези, при които договорената първоначална цена ще бъде променяна, като една от тях е промяната на цената на ГСМ с повече от 20% съгл. обективните данни на НСИ. Следва да се има предвид, че възнаграждението е договорено за 1 км. отчетен пробег /чл.5, ал.1/, т.е. дължи се цена само за реално извършен превоз, което обяснява обвързването на измененията в цената с настъпили и реално отчетени по съответния ред промени в икономическите условия, които директно се отразяват на себестойността на услугата или водят до несъразмерност в правата и задълженията на страните.

Неоснователен е доводът на жалбоподателят за неправилност на направеният от съда извод, че с разпоредбата на чл.5, ал.4 от договора е въведен автоматизъм при увеличаване на възнаграждението. Противно на оплакванията с въззивната жалба, волята на страните е ясно формулирана: „Цената … се променя при промяна на цената на ГСМ..“ и не е поставена в зависимост от допълнително изразяване на воля от страните. Съгласно чл.38 от договора, писмени споразумения са необходими само за изменянето и допълването на договора, каквото изменение и допълване в случая не е налице. Ищецът претендира изпълнение на клауза, която е уговорена при първоначалното сключване на договора, и поради сбъдването на предвидено в нея условие, което поражда задължение за изпълнението й по силата на самата разпоредба, изначално съществуваща в договора, без каквото и да било последващо допълване и/или изменение на договора, и на условията, при които е сключен. Обратният извод не следва и от останалото съдържание на договора, в който не е предвидена нито процедура, нито срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ, именно защото съобразно волята на страните такъв не е необходим, за да настъпи промяната в условията на договора. Наред с това, по делото е приложено получено от Столична община предложение за преговори, срокът за провеждането на които отдавна е изтекъе доводът по жалбата, че промяната в дължимото по договора възнаграждение е обусловена от кумулативното настъпване и на двете предпоставки на чл. 5, ал. 4 от договора. Точният смисъл на клаузата на чл.5, ал.4 от договора е, че в него са предвидени алтернативни основания за промяна на цена, едно от които е промяната на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. В този случай цената се променя автоматично с 2,5%, независимо дали промяната на цената на ГСМ с повече от 20% е положителна или отрицателна. Вложеният в клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора смисъл е да се индексира цената за пробег с оглед настъпилата промяна в размера на превозната услуга, която промяна в цената на ГСМ има значителен дял при формиране на общия размер на разходите. Целта е възнаграждението на превозвача да не бъде икономически обезценено, като се запази еквивалентността на насрещните престации.