Решение № 124 от 19.06.2023, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Тутракан, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100285 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 346 и сл.) от ГПК – втора фаза на делбеното производство.

С Решение № 120/21.06.2022 по гр.д.№ 285/2021 на Районен съд Тутракан, влязло в сила на 19.07.2022 г., са допуснати до делба между Ж. С.

Ш. с ЕГН ********** и Ш. С. Ш. с ЕГН **********, при равни квоти, правата на собственост върху:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, в землището на с.

Подлес, община Главиница, обл. Силистра, местност „АЙКЪНА”, с площ 50011 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, и начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3, с номер по предходен план:

012006, при граници (съседи): ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и *** и с описание по документ за собственост НИВА с площ от 49,998 дка, от които 24.096 дка четвърта категория и 25.902 дка трета категория в местоността „АЙКЪНА“, съставляваща имот № 012006 по плана за земеразделяне на с.

Подлес, при граници, съседи: нива № 012009, нива 012010, нива 012011, нива 012018, нива 01017, нива 012003, нива 012014 и полски път 011008, със следните ограничения върху имота: „Защитена зона за опазване на дивите птици, съгласно чл.6, ал.1, т.З и т.4 от ЗБР. Забраняват се дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената зона и с плана за управление“;

1

2.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, в землището на с. Листец, община Главиница, обл. Силистра, местност „МЕРИ”, с площ на имота 3408 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, и начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3, с номер по предходен план: 050050, при граници (съседи): ***, *** и ***.;

3.

МПС – Д. Н., Модел П.атфандер, с ДК № ***.

Още с исковата молба ищцата е направила искания по сметките, като претендира осъждането на ответника да ѝ плати по 50 лева/дка за ползването на нейните 1/2 ид.ч. от съсобствените земеделски имоти за стопанската 2020/2021 и по 100 лева/дка за следващите стопански години, с падеж на плащанията 30.09, заедно със законната лихва за забава след тази дата, до прекратяване на съсобствеността. А от датата на получаване на исковата молба претендира по 50 лева на месец за ползването на МПС-то, до прекратяването на съсобствеността.

С молба вх.№ 3845/28.09.2022 ищцата е изменила претенцията си за сметките така: за стопанската 2020/2021 иска половината от годишния наем за двата процесни имота, т.е. по 45 лева/дка, ведно със законната лихва за забава от 30.09.2021 г.; за стопанската 2021/2022 г. претендира половината от годишния наем, т.е. по 50 лева/дка, ведно със законната лихва за забава след 30.09.2022 г.; за съсобственото МПС иска обезщетение в размер на 45 лева на месец от датата на получаване на исковата молба. Уточнява, че и двата недвижими имота и движимата вещ са във владение на ответника и не е имала възможност да се ползва от тях.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, моли делбата да се извърши с възлагане на по-голям дял от голямата нива на нея, който да е равен по стойност на сбора от пазарната стойност на другата част, на малката нива и на МПС-то, като последните да се възложат в дял на ответника.

Ответникът Ш. Ш. се представлява от особен представител, който излага съображения във връзка с претенцията по сметките. Не се противопоставя на предложения от ищцовата страна вариант за ликвидиране на съсобствеността.

След преценка на събраните по делото доказателства, исканията на страните и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По извършването на делбата

Принципът при извършване на съдебната делба е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял от всеки обект на правото на собственост, за който е постановено решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК.

Както съдът обяви още с Определение № 259/27.07.2022, МПС-то е неподеляемо, а също и нивата с идентификатор ***, заради размера ѝ от 3408 кв.м., имайки предвид изискването по чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 72 от ЗН.

Спазването на принципа за ликвидиране на съсобствеността, чрез 2 реално обособяване на два дяла, съобразно квотите на съделителите, изисква обособените дялове да са равни по своята пазарна стойност, което е възможно, ако голямата нива с идентификатор *** бъде разделена по такъв начин, че стойността на по-малката част от нея плюс стойността на МПС-то и на другата нива с ид.№ *** да са равни на по-голямата част от голямата нива.

Съдебно-техническата и ценова експертиза, която съдът приема, като напълно обоснована, дава заключение, че поземленият имот с ид.№ *** е с пазарна стойност 124600 лева; този с ид.№ *** е на стойност 7940 лева, а МПС-то е 7600 лева, или общо 140140 лева, по 70070 лева за всеки съделител. Вещото лице е дало два варианта за разделяне на голямата нива, но съдът не възприема нито един от тях, тъй като в заседанието за приемане на експертизата се събра доказателство, че една част от нея е необработваема и тя изцяло попада в единия от дяловете, при всеки от вариантите, предложени от вещото лице. Това обстоятелство е съобразено при проекта за делба, изготвен от лицензираната фирма „Геодезия и кадастър“ ЕООД-Силистра, и геодезическата снимка на л. 165 от делото, като необработваемата площ се пада пропорционално на обработваемата в новообособените имоти. Проектът е съобразен с експертното решение, според което площта на новообразуваните имоти трябва да е 21887 кв.м. и 28124 кв.м. Съдът приема, че разликите от 5 кв.м. в крайно предложения вариант с проектните идентификатори № *** с площ 21882 кв.м. и № *** с площ 28129 кв.м., е несъществена.

Свидетелят Е. М., който е вуйчо на ищцата, дава показания, че вижда всеки ден джипа на бившето семейство да се управлява от С. – бащата на ответника, виждал го е и в двора му. Въз основа на това доказателствено средство, което съдът приема за достоверно, следва изводът, че МПС-то действително се владее от ответника, като е без значение дА. той го прави лично, или чрез другиго. Близките отношения син-баща предполагат, че между тях е сключен неформален и безвъзмезден заем за послужване с предмет процесния автомобил.

Съгласно чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Съдът намира, че ответникът трябва да стане изключителен собственик на движимата вещ, тъй като така би било найудобно за всички, с оглед на самостоятелното владение, което е осъществявал върху МПС-то от развода му с ищцата досега, и обратното – би било крайно неудобно за всички, при така стеклите се обстоятелства, автомобилът да стане изключителна собственост на ищцата.

Тъй като МПС-то е в този дял, който върви с малката нива и по-малка част от голямата, отново на основание чл. 353 от ГПК, съдът намира, че делбата следва да се извърши, като в дял на ищцата бъде възложен новообразуваният имот с ид.№ *** с площ 28129 кв.м., съгласно Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карата и кадастралните регистри № 25-106926-05.04.2023 за поземлен имот с 3 идентификатор *** и графичното приложение към него (л. 191 и 192); а в дял на ответника следва да бъде възложен новообразуваният имот с ид.№ *** и площ 21882 кв.м., съгласно същото удостоверение и приложение към него, плюс поземления имот с идентификатор *** и площ 3408 кв.м. и МПС-то.

Съгласно удостоверението, през имот *** има право на преминаване за имот ПИ *** за 281 кв.м. и с ширина 2,50 метра.

По исковете за сметки

Бракът между страните е прекратен с Решение № 22/27.04.2021 по гр.д.

№ 9/2021 на ТнРС. Исковата молба не е връчена на ответника, тъй като, по данни на неговите близки, към 26.08.2021 г. същият се е намирал във Франция на неизвестен адреса (л. 34). От показанията на свид. М., който свидетелства пред съда, че е виждал често бащата на ответника да управлява автомобила, както и от приетото писмо с изх.№ 02-190-6500/4191/07.09.2022 на ДФЗ, с което се доказа, че не лично ответникът е заявил за ползване и субсидиране имота с ид.№ ***, а това е сторил неговият баща, съдът приема, че в исковия период Ш. Ш. не е ползвал лично двата недвижими имота и МПС-то.

По отношение на малката нива липсват каквито и да са доказателства, които да установяват, че този поземлен имот се ползва от някого на възмездно или безвъзмездно основание. Показанията на свид. М. са неконкретни и недостоверни в тази има част, доколкото той твърди, че не знае къде са нивите, но знае че са две и са големи – общо 50-60 дка. Сумата от площите на двата имота може и да попада в този диапазон, но определено нивата с ид.№ *** не може да се нарече голяма. Освен това същата се намира в землището на с. Листец, а свидетелят живее в с. Зебил. Това, че съпругата на свидетеля е от с. Листец, както твърди той, никак не убеждава съда, че може да знае с подробности всяка нива и нивичка от кого точно се ползва. След като не се доказва ответникът да е ползвал лично или чрез другиго малкия поземлен имот, искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява неоснователен спрямо него, а още по-малко би бил основателен иск по чл. 59 от ЗЗД, след като няма доказателства да се е обогатил по някакъв начин от вещта за сметка на ищцата. В тази част претенцията по сметките е неоснователна и следва да се отхвърли. Отхвърлителният диспозитив следва да се отнася за стопанските 2020/2021 и 2021/2022 за нивата с ид.№ *** и площ 3408 кв.м., при цена на иска по 45 лева на декар за първата година и 50 лева/дка за втората, както е заявила ищцата в молбата си с вх.№ 3845/28.09.2022, сборът е 323,76 лева = 1/2 х (3,408 дка х 90 лв + 3,408 дка х 50 лв).

Относно голямата нива, съдът приема, че тя е ползвана от бащата на ответника. Макар да се доказва от писмото с изх.№ 02-1906500/4191/07.09.2022 на ДФЗ, че С. Ш. М. е завил нивата за подпомагане през 2021 г. и да няма данни за стопанската 20021/2022 г., съдът съобразява справката, която направи в о.с.з. в интернет страницата на ДФЗ, че в периода 2017-2020 г. все той е записан като бенефициент, ползващ и заявяващ нивата 4 за подпомагане от различните земеделски фондове. Няма основание съдът да приеме, че фактическото управление на съсобствената вещ е била в ръцете на ищцата, тъй като доказателствата ясно водят към извода, че решението, как да се управлява имуществото през последните години, е било на ответника.

Следователно, решението за това управление принадлежи нему, включително за стопанската 2021/2022 г., а не само за 2020/2021 г. Липсват насрещни твърдения и доказателства ползването от страна на С. М. да е на възмездно и противопоставимо основание, в който случай претенцията на ищцата следваше да се разглежда на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС към съсобственика.

Ето защо, съдът не може да приеме, че се касае за отдаване на нивата по договор за наем или аренда, сключен между сина и баща. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява включително чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. И двете хипотези са нА.це, откъдето претенцията на ищцата по сметките в тази ѝ част следва да се квА.фицира именно по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

За дата на писменото поискване съдът приема връчването на исковата молба по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – след изтичането на двуседмичния срок от залепянето на уведомлението на 20.09.2021 (л. 41), което е станало на 04.10.2021 г. Стопанската година 2020/2021 е приключила на 01.10.2021 г. – така § 2, т. 3 от ДР към ЗАЗ. Действието на поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС е за в бъдеще, което означава, че претенцията на ищцата за 2020/2021 г. е неоснователна и следва да се отхвърли. Исковете за сметки винаги се отнасят за минал период, стига да са нА.це предпоставките за уважаването им, и никога за бъдещ. Крайният момент е денят на първото съдебно заседание във втора фаза на делбата – 05.10.2022 г., и към тази датата вече е била приключила стопанската 2021/2022 г. Ето защо претенцията за обезщетение за стопанската 2021/2022 година е основателна за по 50 лева/дка, съгласно заключението на вещото лице, което е 100 лева/дка, намалено на половина, колкото е делът на ищцата в съсобствеността, за 50 декара площ, или това прави 2500 лева. Отхвърлителният диспозитив следва да е за стопанската 2020/2021 г. – 45 лв/дка по 50 дка = 2250 лева.