Решение № 41 от 20.01.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Добрич, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230101106 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такава от 21.05.2021 г. на „Д. МЛМ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „**************, представлявано от Б. Н. А., чрез упълномощения адвокат Л.К. от САК, с която срещу „Д. ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. **** представлявано от Д. П., е предявен иск за заплащане на сумите от: 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени вреди от заплатени разноски за адвокатска защита в производство по Преписка №**г. по описа на К.за з. на к. образувано по жалба на ответника; 44,50 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща разходи за копия от документи в същото производство; 119,44 лв. /сто и деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 000 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава от 03.09.2020 г. до 05.04.2021 г.

Претендира се и присъждане на законните лихви върху сумите от 2 000 лв. и 44,50 лв., начиная от 05.04.2021 г. до окончателното им изплащане и заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Установено е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения адвокат М.Г., е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.

Според изложените в исковата молба твърдения, между страните е сключен безсрочен договор на търговско представителство на 01.02.2016г. с предмет предоставяне на изчерпателно изброени продуктови линии

1

(Пробиотици – серии „****, „М. П.“, „М. ***“ и закваски ), произведени от ответника за конкретно определена територия, а именно – на територията на Република Б., както и в интернет чрез сайтове за продажба онлайн. В началото на 2020г., желаейки да отстрани от пазара ищецът, ответникът е предприел действия, повишавайки цените за доставка на продуктите с до 100%, след което в средата на 2020г., е прекратил договора с предизвестие.

В рамките на производството, ищецът е ангажирал адв. Л.К., с оглед осъществяване на процесуално представителство в административно – наказателното производство, като в тази връзка са били заплатени 2 000 лв. адвокатски хонорар и 44,50 лв. за нуждите, за изготвяне на документи – копия. В хода на цитираното производство адв. Л. К. е претендирал, възлагането на направените от ищеца разноски, но искането е оставане без уважение. В тази връзка е отправена покана до „Д.“ ООД, с оглед заплащане на разноски, претърпени от ищеца, в резултат недобросъвестните действия на ответника.

Съобразно изложеното, ищецът настоява, че за него е налице правен интерес, с оглед ангажиране отговорността на ответника да обезвъзмезди причинените имуществени вреди, равняващи се на платено възнаграждение на адвокат и разноски за изготвяне на документи. Ищецът счита, че ответникът е злоупотребил с правото си на жалба, сезирайки КЗК и в резултат, на които действия за „Д. МЛМ“ ЕООД са настъпили имуществени вреди. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на ответника, поради което се настоява да бъде ангажирана отговорността му във връзка със заплащане на процесната сума.

В срока за отговор се оспорва предявеният иск, настоява се за неговото отхвърляне, сочи се, че не са налице неправомерни действия от страна на ответника, във връзка със сезиране на КЗК, а същият е упражнявал правата си добросъвестно. След като Комисията е отхвърлила жалбата, ответникът не е предприел действия, чрез сезиране на В. А. съд, поради което следва да се приеме, че целта на ответникът не е била да създаде имуществени затруднения за ищцовата страна. Изразяват се също така възражения относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира. По отношение на сумата от 44.50 лв. не е налице яснота за кои документи и преписки са похарчени посочените средства. Съобразно изложеното се настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно сключения на 01.02.2016 г. Договор между „Д.“ ООД и „Д.

МЛМ“ ЕООД са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ответникът предоставя на ищеца ексклузивни права да разпространява пробиотични продукти с търговски марки: B., L., M. f. и M.

„Д.“ ООД е сезирал К. за з. на к.(КЗК) с искане за образувано производство за установяване на евентуални извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32 във вр. с чл.33, чл. 34 и чл. 36 от ЗЗС от страна на „Д.

МЛМ“ ЕООД.

С решение № *** г. по преписка № ***г. КЗК е установила, че не е извършено нарушение на ЗЗК от страна на „Д. МЛМ“ ЕООД. Със същото 2 решение е оставено без уважение искането на ищеца за възлагане на направените в хода на производството разноски. Не се спори по делото, че посоченото решение не е обжалвано пред Административен съд – София и същото е влязло в сила.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

45 от ЗЗД. За да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие или бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява на дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и да е противоправно – да противоречи на установения правопорядък – да нарушава задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се във външна промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага /имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента.

Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния елемент – вината се предполага от закона до доказване на противното от деликвента. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск, т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.

Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта вреди, последица от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно и виновно поведение /действие или бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са причинени противоправно и виновно, т.е. деликвентът и длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на увредения. В случая вредоносното деяние се състои в имуществените вреди, причинени на ищеца от действията на ответницата, изразяващи се в несъществуване на причината, поради която е допуснато обезпечението – обезпечителната мярка е допусната за обезпечаване на иск, който е уважен частично, съобразно изхода на спора по гр. дело № 2404/2016 г. по описа на ДРС.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищецът е претендирал вреди изразяващи се в претърпяна от него загуба в резултат на извършената от ответника „злоупотреба“ с „право на 3 жалба“, сезирайки КЗК с искане за извършване на проверка за допуснати нарушения от страна на ищеца. Тези вреди следва да са действително претърпени и надлежно доказани от ищеца, като не е достатъчно той просто да ги твърди. Правилото, установено с нормата на чл. 154, ал.1 ГПК гласи, че всяка страна е длъжна да доказва фактите, на които основава своите искания или възражения.

Твърденията в исковата молба са за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред КЗК, образувано по искане на ответника за установяване на нарушение на Закона за защита на конкуренцията , изразяващо се в нелоялна конкуренция. С решението си КЗК е установил, че не е извършено нарушение на ЗЗК, като ищецът обосновава допустимостта на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 044,50 лв. с разпоредбата на чл. 69, ал.4 ЗЗК, като счита, че доколкото не е възможно да му бъдат присъдени разноски в административното производство, то и на общо основание може да претендира същите като вреди от непозволено увреждане.

Съгласно посочената норма - чл. 69, ал.4 ЗЗК, „Когато постанови решение за установяване на извършено нарушение по закона, комисията възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна. Когато комисията не е установила нарушение, разноските остават за страните така, както са направени“. Съответно по същият начин следва да се разпредели и отговорността за тези разноски, ако решението във връзка с установяването на нарушението е взето от съда в резултат на оспорване на решение на КЗК, който въпрос се решава в съдебното производство по обжалване на издадения от КЗК административен акт. Следователно е налице специална разпоредба уреждаща отговорността за разноски в административното производство пред КЗК, която изключва приложението на общите правила за деликтната отговорност.

Уредбата за разноските за адвокатска защита е в Закона за адвокатурата.

Тя е договорна /договор за правна помощ между страната и представляваната в един процес страна/. В хода на съдебния процес възниква процесуално правна връзка между страните и съда. Съдът е задължен да се произнесе, при направено искане, за заплатените разноски за защита между страните в процеса. Актът на съда по този въпрос зависи от крайния резултат на спора и се урежда от процесуално-правни норми /норми в ГПК относно гражданските дела и административно-правни норми в Административно- процесуалния кодекс относно административните дела/.

В случая не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, тъй като отговорността за разноски не е виновна, а обективна, доколкото е уредена в процесуалния закон като последица от изхода на съдебния спор и следва да се реализира в рамките на същото производство. Разрешаването на въпроса за разноските е пряко последица от въпроса за разрешаване на самия правен спор, поради което и двата въпроса се решават от съда, сезиран с конкретния правен спор.

Практиката на съдилищата е в насока, че разноските от едно производство, направени в резултат на успешно реализирани права, са последица от това производство. По тази причина те нямат характер на 4 претърпени вреди. Изводът е, че е необосновано разноските да бъдат търсени по общия граждански ред с иск по чл. 45-54 ЗЗД. Предпоставките на непозволеното увреждане са: - противоправно деяние; - вреди; - причинна връзка между деянието и вредите; - вина на извършителя, която се предполага. Може да се приеме и докажа противоправното деяние на страната и вредите (заплатените разноски), но не и причинната връзка между деянието и вредите. Поради тази причина и по реда на ГПК няма правна възможност за възстановяване на направените разноски в производство пред КЗК. Това е така, защото отговорността за разноски е обективна, невиновна и не е отговорност за вреди. Тази отговорност съществува само във висящ процес /в този смисъл е и съд. практика – реш. № 414/2009 г. от 07.07.2009 г.по гр.д.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1ad386c-4be4-4a2b-91df-20c68953670a