Решение № 150 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. П., 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500646 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260188/28.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1075/2020 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил исковете на М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. “К.Ч.“ № 22, вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл. П., против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ № 3, чрез нейното подразделение Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул.

“Ал.Стамболийски“ № 20, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението за незаконно и за отмяната на Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. като неправилна и незаконосъобразна, както и за възстановяване на ищцата М. ЦВ. АЛ. на предишната й работа, която е заемала до прекратяване на трудовото правоотношение - „И.-Х.“, с място на работа Областно пътно управление - гр.

П., като неоснователни и недоказани

Отхвърлил предявения от М. ЦВ. АЛ. против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр.П., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З от КТ във вр. с чл.225 КТ - за присъждане на обезщетение за времето, през което М. ЦВ. АЛ. е останала без работа вследствие на твърдяното незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 2500 лева, ведно със 1 законна лихва за времето, през което ищцата е останала без работа, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил е предявеният от М. ЦВ. АЛ. против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр.П., иск за отмяна или обявяване за нищожна на Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура Областно пътно управление гр.П..

Осъдил е М. ЦВ. АЛ. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление гр.П., сумата от 710.00 лв., представляваща сторените от ответника по делото деловодни разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. ЦВ. АЛ. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че неправилно районният съд е отхвърлил иска й за отмяна или обявяване за нищожна на Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура Областно пътно управление гр.П. с мотив, че искът е предявен извън преклузивния двумесечен срок. Съдът не бил отчел, че в рамките на този двумесечен срок ищцата била в отпуск по болест до 30.03.2020 г., а срокът е изтекъл на 11.04.2020 г. и това време не било достатъчно да се снабди с препис от заповедта и да подготви защитата си.

По отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1.и 2 от КТ е твърдяла, че неправилно районният съд е приел, че като „работно място“ според трудовия договор следвало да се счита целият район на Областно пътно управление гр.П.. В нейния трудов договор като място на работа било посочено Областно пътно управление – П., а на основание чл.66, ал.5 от КТ при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени – нещо, което ответникът не бил направил. Освен това посочения в договора ЕКАТТЕ на нея не й говорел нищо и тя не разбрала, че мястото й на работа не е определено само в гр.П., а в целия район на Областното пътно управление – гр.П.. Заплатата, която получавала, не била достатъчна, за да поеме сама пътните разноски до гр.П., а служебен транспорт не й бил осигурен. Съдът се бил позовал на допълнително споразумение, което А. била подписала на 19.12.2020 г., когато вече не била на работа, защото била уволнена, считано от 12.05.2020 г. Не била съобразена и тежестта на наложеното наказание в съответствие с извършените дисциплинарни нарушения. Съдът не бил взел предвид и факта, че на жалбоподателката не й били искани обяснения на основание чл.193, ал.1 и 2 от КТ. Поддържа, че уволнението било 2 тенденциозно.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника ищцата А. е твърдяла, че работила по трудов договор № 1/07.02.2012 г. в ответното предприятие като „И.-Х." и изпълнява задълженията си съгласно длъжностната й характеристика. Според договора мястото й на работа било управлението на Областно пътно управление - П.. С Допълнително споразумение № РД-1564/19.12.2020 г. към същия договор било направено изменение, като й било определено непълно работно време – то било намалено от 8 часа на 4 часа дневно и 20 часа седмично, считано от 01.01.2020 г. Мястото на работа й било запазено.

Със Заповед № РД-14-115/23.12.2019 г. без нейно знание и съгласие било изменено работното й време, както следва: от 6 ч. до 8 ч., от 10 ч. до 11 ч. и от 18 ч. до 19 ч.

Със Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. на основание чл.139, ал. 2 и ал. 4 от КТ, чл. 6, ал. 1 от Наредба за работното време почивките и отпуски било направено ново изменение в трудовия й договор, пак без нейно знание и съгласие, изразяващо се в: непълно работно време /4 часа/, считано от 12.02.2020 г., разпределено по следния начин: от 13 ч. до 14 ч. и от 16 до 19 часа, като за времето от 13 до 14 ч. трябвало да изпълнява трудовите си задължения в РПС - гр.П., ул."30-ти април" № 61А, а за времето от 16 ч. до 19 часа трябвало да изпълнява трудовите си задължения в ОПУ гр.П., бул. „Ал.

Стамболийски“ № 20. Тази заповед ищцата отказала да подпише в момента на поднасянето й /11.02.2020 г./ в присъствието на лицата Н.Д. - гл.специалист АО и Я.Б. - началник отдел „Административно обслужване” и Директора Ш..

Твърдяла е, че силно притеснена от случващото се, тя се разболяла и от 12.02.2020 г. излязла в отпуск по болест до 30.03.2020 г. На 31.03.2020 г. отишла в ОПУ-П. и поискала да й дадат заповедта, която отказала да подпише, но й било отказано, тъй като не я била подписала. Същият ден 3 ищцата заявила, че в П. няма да ходи да работи, а останала и работила в ОПУ П. от 16.00 ч до 19.00 часа. Поискала за времето от 13.00 до 14.00 часа да работи в ОПУ П., но й било отказано.

Поискала заповедта да й бъде изпратена чрез Български пощи АД П. с обратна разписка на 23.04.20 г. и на 12.05.20 г. я получила с препоръчано писмо с обратна разписка. Поради това обжалвала Заповед № РД-1422/11.02.2020 г. считайки, че е спазила законния двумесечен срок. Счита тази заповед за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, даже и нищожна.

Твърдяла е, че КТ забранява едностранно променяне съдържанието на трудовото правоотношение - нарушение на чл.118, ал.1 от КТ. Освен това определено й работно време в друго населено място - гр.П. било нарушение на чл.118, ал.2 от КТ, т.е. работодателят си бил присвоил правото едностранно да промени трудовото правоотношение. Нарушен бил и чл.119 от КТ - липсвало писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, нарушен бил чл. 120 от КТ - липсвал определен срок, липсвали и останалите компоненти на същия член. Нарушен бил чл. 121 от КТ - липсвала командировъчна заповед. Налице била промяна в мястото на работа от гр.П. в гр. П. - чл. 66, ал. 3 от КТ. Твърдяла е, че пътуването от и до гр.П. всеки ден удължавало работният й ден заради това, че пътят бил 1 час в едната посока и така работният й ден ставал не 4 часов, а 6 часов. Освен това смяната на мястото й на работа не съответствало на чл. 139, ал. 2 и ал. 4 от КТ. За всичко това сигнализирала Инспекцията по труда - гр.П. с писмо вх.№ 20027677/01.04.2020 г. и поискала да направят проверка и да констатират допуснатите от Директора на ОПУ нарушения, но не получила отговор.

На 08.05.2020 г. с изх.№ 66-Пз-582/08.05.2020 г. на ОПУ П. й било връчено „Писмо-искане” за даване на писмени обяснен за допуснатите от нея нарушения, описани в писмото. С изх.№ 94-00-252/11.05.2020 г. на ОПУ П. ищцата изложила писмените си обяснения, в които подробно обяснила съображенията си за неизпълнението на заповедта.

На 12.05.2020 г. й била връчена Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. от Директора на Областно пътно управление - гр. П., с която я уволнявали дисциплинарно. Счита, че тази заповед била неправилна необоснована, и незаконосъобразна. По точка 1 от Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. неявяване на работа за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. от 13.00 часа до 14.00 часа за всеки работен ден в Районна пътна служба гр.П. счита, че вече е изложила съображения по-горе в исковата молба. По точка 2 от Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. - неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика твърди, че за времето от 16.00 ч. до 19.00 ч.

/времето, през което е работила в ОПУ П./, в заповедта било записано, че е допуснала наличие на замърсени повърхности на мебел 1, замърсена компютърна техника, мръсни прозорци-отвън и отвътре, мръсни щори, непочистена входна врата, непочистено гише за предоставяне на 4 административни услуги на граждани и т.н. Оспорила е всички мотиви в заповедта, като е твърдяла, че по време на карантината за COVID-19 имало специално определен човек, на когото била възложена дезинфекцията на цялото управление. Цялата административна сграда на ОПУ П. ежедневно се дезинфекцирала - прозорци, врати, компютърна техника, под, стени и всичко останало, изброено в заповедта. Ищцата, връщайки се от отпуск по болест, трябвало да почиства общо всички 12 на брой стаи, плюс още 2 при поискване /касиерската стая и стаята за винетките/ или общо 14 стаи. Всичко това трябвало да стори за 9 работни дни /от 31.03.2020 г. до 08.04.2020 г., от които 2 дни били почивни /4 и 5 април/, т.е. за 7 дни по 3 часа на ден, което се равнявало на 21 часа. Успоредно с това извършвала и всички посочени в длъжностната й характеристика дейности. Всичко това ищцата трябвало да извършва с лични предпазни средства. Предвид на това, че работният й ден бил от 3 часа, това било физически невъзможно.

Неправилно била упрекната, че системно не уплътнявала работното си време, изразяващо се в „пушене на цигари на пейка пред административната сграда на ОПУ-П. и гледане в телефона си на 07.04.2020 г. във времето между 18.45 ч. до 19.00 ч. /краят на работното й време/ и на 30.04.2020 г. във времето от 16.25 ч. и 16.40 ч. Възразила е, че имала право на почивка от 15 минути, при това не било системно, а само веднъж. Що се отнася до 30.04.2020 г., на тази дата все още била в отпуск по болест и не била на работа. Искането е да бъде отменена Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр.П., като неправилна и незаконосъобразна или обяви същата за нищожна; да бъде отменена Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарното уволнение, постановена от Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление - гр.П., като неправилна и незаконосъобразна; да бъде осъдена Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр. П. да възстанови ищцата на заеманата от нея длъжност „И.-Ч.“ преди прекратяването на трудовото й правоотношение; да бъде осъден работодателят да й заплати полагащото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2500 лв., ведно с лихвите за времето, през което е останала без работа, както и сторените от нея разноски по делото - адвокатски хонорар.