Определение № 1470 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Христо Лазаров

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500595 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на З. В. С. от гр. *** против определение № 518 от 10.01.2026 г. по ч.гр.д. № 13 530/ 2025 г. на Софийския градски съд, частни жалби, І - Г състав, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу постановените в откритото съдебно заседание на 15.10.2025 г. по гр.д .№ 14071/ 2024 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 64 състав определения, с първото от които съдът отказал да приеме за съвместно разглеждане иск с правно основание чл.150, вр. с чл.

262, ал.2 от КТ за заплащане на извънреден труд, а с второто оставил без уважение искането на ищеца за допускане на счетоводна експертиза.

Твърденията са, че определението е неправилно поради погрешно тълкуване и последвалото от това превратно приложение на правни норми.

Претенцията за заплащане на дължимото по закон месечно трудово възнаграждение едновременно се съдържала в петитума и била неразделна част от одобрения доклад по делото. Съдът не съобразил, че не е налице последващо обективно пасивно съединяване на искове по трудовия спор, тъй като основният осъдителен иск бил „за осъждане на обвързан от трудов договор за допълнителен извънреден труд от 20 часа ежеседмично при нормативно ограничение за полаган допълнителен труд до неповече от 8-часа седмично“.

Съдът не съобразил и това, че оставеното без уважение доказателствено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза „пряко и непосредствено се отразява върху юридическата невъзможност в производството по трудовия спор съдът да формира собствена преценка за основателността и за доказаността на предявените срещу работодателя искове за заплащане на дължимото по 1 закон.

Молбата към съда е определението да бъде отменено.

В писмения отговор ответникът по частната жалба Й. В. В. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Й. В. - В.“ - гр. София, чрез юрисконсулт Р. П., я оспорва като неоснователна, като изтъква, че обжалваните определения „не са преграждащи по своя смисъл, както и липсва законова норма, която указва тяхната обжалваемост“ и могат да бъдат предмет на проверка относно правилността на постановеното решение.

Молбата е определението да бъде потвърдено.

Съдът съобрази следното.

В откритото съдебно заседание на 15.10.2025 г. по гр.д .№ 14071/ 2024 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 64 състав ищецът З. В. С. от гр. *** сезирал съда с искане да приеме за съвместно разглеждане иск с правно основание чл.150, вр. с чл. 262, ал.2 от КТ за заплащане на извънреден труд, както и с искане да допусне изслушване на счетоводна експертиза със задача, формулирана в молба от 6.10.2025 г. Съдът оставил и двете искания без уважение като изложил съображения относно тяхната неоснователност.

С обжалваното определение въззивният съд оставил без разглеждане частната жалба, подадена от ищеца срещу двете определения на районния съд, като процесуално недопустима.

Софийският апелативен съд, в обхвата на правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя, при съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на определението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Обжалваеми, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, са само тези определения и разпореждания на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично посочено в закона. Обжалваемостта на акта на първоинстанционния съд, с който е отказано допускането на поисканото от ищеца доказателствено

-3-

2 средство, не е изрично посочена в закона, а от друга страна определението не прегражда понататъшното развитие на делото. Казаното е в сила и по отношение на определението, с което е оставено без уважение искането да бъде приет за съвместно разглеждане нов осъдителен иск - то не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, тъй като ищецът може да предяви иска по чл.150, вр. с чл. 262, ал.2 от КТ в отделно производство, а от друга страна и за него законът не предвижда да подлежи на самостоятелно обжалване.

При липсата на тези задължителни предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 274, ал.

1 от ГПК, въззивният съд правилно е оставил частната жалба без разглеждане. В съответствие с този извод обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от З. В. С. от гр. *** против определение № 518 от 10.01.2026 г. по ч.гр.д. № 13 530/ 2025 г. на Софийския градски съд, частни жалби, І - Г състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3