Решение № 18724 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18724 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110108365 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са от ищцата И. Й. Б. срещу ответника „.“ АД обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № .г. – чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „.“ в . „.“, . .

„.“, направление „.“ при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер 22632,60 лв. за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.02.2024г. до 12.08.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2024г. до окончателното му изплащането.

Ищецът И. Й. Б. твърди, че работила при ответника „.“ АД съгласно трудов договор № 102/28.02.2020г. на длъжност „.“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв., като договорът бил сключен за неопределено време с 6-месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. С допълнително споразумение № .г. били уредени условия за извършване на работата от разстояние. С допълнително споразумение № .г. била преназначена от длъжност „.“ в . „.“, управление „Ритейл продажби“, направление „.“ на длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“. С допълнително споразумение № .г. било посочено, че срокът на договора е за неопределено време, считано от 10.09.2020г. През 2023г. основаното й месечно трудово възнаграждение било увеличено на 3350 лв., а размерът на последното й брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението й се равнявало на 3772,10 лв. Ищцата твърди, че на 09.02.2024г. й било връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор с основание чл. 328, ал.

1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, със срок от 30 дни, който започвал да тече на 1

12.02.2024г. На 09.02.2024г. на ищцата била връчена и заповед на работодателя с № .г., с което трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 12.02.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. На същата дата – 09.02.2024г. ответникът й предоставил за попълване и декларация за наличието на обстоятелства, обуславящи особената закрила по чл. 333 КТ, която ищцата попълнила и предала незабавно и в която отразила, че страда от онкологично заболяване, а два дни по-късно, на 12.02.2024г. съобразно дадения й срок представила на работодателя документи, доказващи наличието на заболяването. Ищцата оспорва като незаконно извършеното уволнение с довод за нарушаване на правото й на закрила по чл. 333 КТ предвид обстоятелството, че страда от онкологично заболяване, че работодателят е знаел за това заболяване преди връчване на заповедта за уволнение по повод представени от ищцата болнични листове №., . и ., издадени от . ЕООД, по които е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за периода от 27.10.2021г. до 24.01.2022г. и предвид използваното уволнително основание е бил длъжен преди прекратяването на трудовия договор да получи разрешение от Инспекцията по труда и мнение от ., но не е поискал такива. С оглед изложеното моли да се признае за незаконно уволнението й и да се отмени заповед № .г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“ при ответника и ответникът да й заплати на обезщетение в размер 22632,60 лв. за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 12.02.2024г. до 12.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът „.“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита предявените искове за недопустими, тъй като процесната заповед за уволнение е оттеглена (отменена) от работодателя и правното й действие е отпаднало. По същество оспорва исковете както по основание, така и по размер и счита същите за неоснователни. Не оспорва фактите, че ищцата е работила при ответника, като преди уволнението е заемала длъжността .“ в . „.“, . . „.“, направление „.“, както и издаването и връчването на процесната заповед № .г. на ищцата на 09.02.2024г., с което трудовото й правоотношение било прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (поради съкращаване на щата). Не оспорва и че на същата дата – 09.02.2024г. е връчил на ищцата декларация относно обстоятелствата – основание за прилагане на закрилата при уволнение, в допълнение на което поискал от ищцата документи, доказващи твърдяното от нея заболяване. Оспорва, че е знаел за заболяването преди връчване на уволнителната заповед, като твърди, че съгласно вътрешната организация на работодателя и политиката му за защита на личните данни болничните листове се представят в деловодството на ответника, като във водения регистър се въвеждат единствено основните реквизити на болничния лист като номер, продължителност на временната неработоспособност, но не и вида на заболяването. Твърди, че документи, доказващи наличието на онкологичното й заболяване, ищцата е представила в деловодството на банката на 12.02.2024г. и още на следващия ден след получаването и прегледа им ответникът е издал заповед за отмяна на уволнението № .г., като представител на банката се е свързал с ищцата и я е поканил да се 2 яви на следващия ден за връчване на заповедта за отмяна на уволнението и ищцата е била уведомена за целта на поканата. Твърди, че ищцата не се е явила да получи заповедта, а вместо това – на 14.02.2024г. е подала исковата молба, по която е образувано настоящото дело, което ответникът намира за злоупотреба с правото на иск, извършено с единствената цел да се осуети правото на работодателя да отмени заповедта за уволнение и да се облагодетелства ищцата чрез получаване на обезщетение вследствие незаконното уволнение. Ответникът твърди, че ищцата се е явила в банката и е получила заповед № .г. за отмяна на уволнението от работодателя на 15.02.2024г. и е заявила, че желае да се върне на работа. В заповедта било изрично упоменато, че ищцата следва да се върне на работа в 14дневен срок от връчване на заповедта. Ищцата не се явила на работа в дадения й и законоустановен срок, поради което ответникът прекратил трудовия й договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяването й в срока по чл. 345, ал. 1 КТ със заповед № .г., връчена на 15.03.2024г. Твърди, че до момента на уволнението й през м.03.2024г. ответникът е заплащал на ищцата трудово възнаграждение и е изпълнявал всички свои задължения на работодател и осигурител във връзка с удържане и внасяне на дължимия данък и осигурителни вноски върху изплатеното й възнаграждение. Твърди и че в периода от отмяната на уволнението до 19.02.2024г. е проведена кореспонденция между страните по инициатива на ищцата с цел окончателно извънсъдебно уреждане на спора, но до такова не се е стигнало предвид това, че ищцата поискала заплащане на суми, които не й се следват, което било още едно доказателство за нейната недобросъвестност. С оглед изложеното ответникът счита, че предявените искове са недопустими, тъй като чрез отмяната на заповедта за уволнение с № .г. е отпаднал прекратителния й ефект и не е налице годен акт, който да подлежи на отмяна, и липсва какъвто и да е правен интерес от заявените от ищцата претенции за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, моли за тяхното отхвърляне като неоснователни, а при извод за наличие на основание за уважаването им, прави евентуално възражение за прихващане с негови насрещни вземания за платено на ищцата трудово възнаграждение след 12.02.2024г. и платено обезщетение за дните на неизползван платен годишен отпуск. Моли за присъждане на разноски за производството.

Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с процесната заповед № .г., съответно размера на последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период, за който претендира обезщетение, че страда от онкологично заболяване, за което е уведомила работодателя.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на 3 което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали ищцата страда от заболяване, даващо й право на закрила при уволнение, като е преодолял тази закрила преди уволнението чрез изискване на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ., че е отменил процесната заповед със заповед № .г., за което ищцата е била уведомена преди подаване на исковата молба на 14.02.2024г., че след отмяната изрично е указал на ищцата, че следва да се яви на работа в 14-дневен срок от връчване на заповедта, че е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с № .г., която й е връчена на 15.03.2024г. твърденията си относно проведена между страните кореспонденция с твърдяното в отговора на исковата молба съдържание.

С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“ съгласно трудов договор № .г. и допълнителни споразумения към него от 01.04.2020г., от 01.07.2020г. и от 08.09.2020г., както и че същото е прекратено с оспорената заповед № .г., считано от 12.02.2024г., че е налице реално съкращаване на щата при ответника във връзка със заеманата от ищцата длъжност, че ищцата към датата на уволнението е страдала от онкологично заболяване.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства и че работодателят е издал заповед за отмяна на извършеното с оспорената заповед уволнение с № .г., както и че същата е връчена срещу подпис на ищцата на 15.02.2024г.

Преди разглеждане на спора по същество съдът следва да се произнесе дали е налице правен интерес от страна на ищеца за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предвид направеното от ответника възражение, че на основание чл. 344, ал. 2 КТ, че е отменил цитираната заповед № .г. и че отмяната е доведена до знанието на ищеца преди подаване на исковата молба в съда.

С постановени решение № . г. по гр. д. № 1265/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 144/11.05.2012 г. по гр. д № 1545/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че "отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната промяна и няма интерес и от съдебна намеса; предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 КТ, се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска. "

Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховен касационен съд, касаеща уведомяването на работника за заповед на работодателя, с която е отменено заповед за уволнение /обективирана в определение № 109/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 571 от 2021 г. на ВКС, III ГО, Решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО и Определение № 314/19.04.2019 г. по ч. гр. д № 4254/2018 г. на ВКС, III ГО/, изискване за писмена форма има единствено по отношение на заповедта, с която работодателя е отменил своя предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, но за начина на съобщаване на същата по отношение на работника, такова изискване не е налице. Същото 4 подлежи на доказване чрез всички доказателствени средства, включително чрез писмени доказателства, свидетелски показания, както посредством електронна поща, така и посредством телефон. За приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на документа, обективиращ това волеизявление, не е необходимо. Този факт е без значение за добросъвестността на работника/служителя. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на работодателя, за работника/служителя няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него.