Решение № 410 от 21.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Смолян, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100332 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата С. Д. В. срещу ответника "***“ ЕООД да бъде прието, че клаузата от Договор за кредит № L300620/13.06.2022г., сключен между ищцата и „***“ ЕООД, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 380.38 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит №L300620/13.06.2022г., подписан с ответното дружество „***“ ЕООД. Съгласно Договор за кредит №L300620/13.06.2022г. ищцата трябва да върне сумата по кредита в общ размер на 1847.15 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 47.53 %, годишен лихвен процент 20 % при срок на кредита от 24 вноски.

Съгласно Договор за кредит №L300620/13.06.2022г. ищцата следва да заплати и такса за разглеждане в размер на 380.38 лева. Счита, че клаузата от Договор за кредит Договор за кредит №L300620/13.06.2022г., предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 380.38 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, съображенията на ищцата за което са следните:

На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал,2 ЗПК. Допълнителната услуга по договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 380.38 лева, като чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, е в явно 1 противоречие с чл.10а от ЗПК.

На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., Определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.

3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за такса за разглеждане от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза от Договор за кредит Договор за кредит №L300620/13.06.2022г., предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 380.38 лева е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга, е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същита е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.

№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№ 324/2018г.

На следващо място, претендираната неустойка е нищожна на основание чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Така уговорената клауза за такса разглеждане от договора, не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, 2 ал.2 ЗЗП. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Също така е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за заплащане на еднократна такса В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С415/11, и цитираната в него практика.

В съдебно заседание ищцата С. Д. В., редовно призована, не се явява. Исковете се поддържат с писмена молба от процесуалния й представител адв.М. М..

За ответника „***“ ЕООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. С писмена молба се поддържа становището в отговора на исковата молба.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника "***" ЕООД се заявява да бъдат признати за безспорни следните факти и обстоятелства: че на 13.06.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L300620 между „***“ ЕООД и С. Д. В. за сума в размер на 1500 лева, като същата е усвоена на 13.06.2022 г.

Прави се възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения относно договорните отношения. В случая не съществува правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото.

Недопустимо е при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Иска съдът да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.

По същество, с отговора на ответника „***“ ЕООД исковете се оспорват изцяло като неоснователни по следните съображения:

1.На 13.06.2022г. е сключен Договор кредит №: L300620 между „***“ ЕООД и С. Д.

В., за сума в размер на 1500 лева, със срок на погасяване до 25.06.2024г., при фиксиран лихвен процент 20%. Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора ***. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита.

Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на *** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити на „***“ ЕООД чрез мобилното приложение. Договорът за кредит е подписан чрез 3 мобилното приложение MyIuteApp, като за целта са използвани декларирани от Клиента биометрични данни /пръстов отпечатък / лицева идентификация/. Договорът за кредит и всички приложения към него са подписани цифрово видно от стр. 1 в горен десен ъгъл на Договора за кредита, където е визуализирано името на клиента, датата на подпис от клиента и часът, в който е подписан договора заедно с всички приложения към него.

След подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е усвоил кредита на 13.06.2022 г.

Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече / в § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/.

Електронният документ се приравнява на писмен документ - чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на *** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на *** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Закона за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит вкл. Преддоговорната информация, Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.