Решение № 3337 от 03.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5520/2025
- Вид
- Решение № 3337
- Подписан
- 03.09.2025
- В сила
- 04.10.2025
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1 т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3337 гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110205520 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по повод депозирана жалба от юридическото лице “ ******“ ЕООД срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 10525534, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни арг.ти за неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че нямало как по реда на ЗДвП да бъде наказано юридическо лице и то с наказание глоба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В предоставено становище по делото се правивъзражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София. В случая, относно процесуалната легитимация на въззивната страна, то с жалбата е бил представен връченият на наказаното лице електронен фиш, от който е видно, че в него фигурира единствено и е било наказано само дружеството “ ******“ ЕООД, а не законният му представител Р. Р. К.. Едва в представения от АНО с преписката фиш фигурира и Р. Р. К. като законен представител на дружеството “ ****** ЕООД, но в случая процесуалната легитимация следва да бъде определена на база на посоченото във връчения на наказаното лице електронен фиш, тоест надлежен жалбоподател в случая се явява дружеството “ ******“ЕООД.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Юридическото лице “******“ ЕООД притежавало лек автомобил марка „****“ с рег. № ********. Управител и законен представител на юридическото лице “ ******“ ЕООД б и л Р. Р. К.. Н а 11.03.2025 г. мобилна система за видеоконтрол заснела лекия автомобил марка „****“ с рег. № ******** да се движи по Софийски оковръстен път с пр евишена скорост – 108 км/ч при максимално разрешената за движение– 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР връченият на жалбоподателя електронен фиш за налагане на „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател “******“ ЕООД за описаното нарушение п о ЗДвП.
Нарушението е било установено с мобилна камера за контрол на скоростта, като снимката е приложена по делото. Съгласно чл. 189, ал. 4 отЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП , когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Въз основа на цитираните разпоредби става ясно, че няма как за 2 нарушение на ЗДвП да бъде наказано юридическо лице. Субект на административнонаказателната отговорност за нарушение на ЗДвП може да е само конкретно физическо лице, но не и юридическо такова. Видно от приложения п о делото електронен фиш, който е бил връчен на наказаното лице, административното наказание е било наложено на юридическото лице “******“ ЕООД, а не на неговия управи тел и представител Р. Р. К. което е абсолютно основание за отмяна на издадения електронен фиш, поради неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност.
Незаконосъобразно е било наказано юридическото лице “******“ ЕООД, вместо да бъде наказан неговият законен представител Р. Р. К.. Това води на извода за незаконосъобразност наиздадения ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
На следващо място е налице неяснота и противоречие в издадения ел. фиш, приложен п о делото, тъй като на юридическите лица се налага административно наказание „имуществена санкция“ (съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН), а на физическите лица се налага административно наказание „глоба“.
В случая обаче е наказано юридическото лице “ ******“ ЕООД, но вместо имуществена санкция на същото е наложено наказание глоба, каквато се налага само на физически лица. Това е втори съществен порок, който води до незаконосъобразност на издадения ел. фиш и е допълнително основание за отмяната му.
На трето място, съдът констатира, че има разлика в съдържанието между връчения на наказаното лице електронен фиш, от който е видно, че в него фигурира единствено и е било наказано само дружеството „******“ ЕООД, и представеният от АНО с преписката електронен фиш със същия номер, в който вече фигурира и Р. Р. К., като законен представител на дружеството „******“ ЕООД. В случая обаче и както беше отбелязано погоре, съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание, който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е идентично копие на връчения такъв. Реално АНО е представил по делото екземпляр от електронен фиш, чието съдържание по отношение субекта на нарушението (наказаното лице) се различава от връчения на нарушителя. С електронния фиш, представен от жалбоподателя е наказано юридическото лице „ ******“ ЕООД, а вече с представения от АНО електронен фиш със същия номер е наказано лицето Р. Р. К., в качеството му на законен представител на дружеството „******“ ЕООД. Порокът е съществен, тъй като екземплярите от издадения акт следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото на защита на наказания субект.
Недопустимо е съдържанието на електронния фиш да бъде допълвано/променяно. В настоящия случай представеният по делото екземпляр от електронния фиш от страна на АНО е с различно съдържание от връчения на наказаното лице по отношение на субекта на нарушението, което 3 е поредното основание за отмяна на атакувания електронен фиш и което всъщност влече след себе си посочените преди това два други порока. В този смисъл е и Решение по КНАХД № 160/2023 г. по описа на АС-Кюстендил. С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния иадминистративния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило на адвокат уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, като това е станало в брой при подписване на договора .Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението не надхвърля размера на дължимото такова, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатскаработа, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид изхода наделото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 10525534, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на “******“ ЕООД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на “******“ ЕООД сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от дружеството-жалбоподател разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5