Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 20.02.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 2033/2024
Вид
Решение № 58
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 21, ал. 1, т. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за правната помощ
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 13, ал. 1, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. П., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230102033 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д., в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б., в качеството им на представляващи дружеството, чрез пълномощника юрисконсулт С.П., срещу Л. Г. П., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.“, ул. „П.“ ***.

Сочи се в исковата молба, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемополучател, на 15.07.2020 г. е сключен Договор за паричен заем № 666026, съгласно който заемодателят е отпуснал на заемополучателя заемна сума в размер на 2 000 лв., която е следвало да бъде изплатена от страна на заемополучателя посредством вноски, посочени в нарочен погасителен план, с краен падеж на договора 13.01.2022 г. Съгласно уговореното заемополучателят дължи възнаградителна лихва, формирана на база фиксиран лихвен процент от 3.330 %, която се начислява от момента на сключване на договора до крайния му падеж, както и неустойка, която се формира като сбор от сума, представляваща неустойка за 1 непредоставено по договора обезпечение чрез гарант и процент (10 %) върху остатъчната главница след изпадане на заемополучателя в забава. Релевира се, че в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 1 393,59 лв., като всички непогасени вноски по договора са с настъпил падеж и заемополучателят е изпаднал в забава.

Твърди се, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и ищцовото дружеството, в качеството на цесионер, е сключен Договор за цесия, по силата на който вземането по цитирания договор за паричен заем е цедирано от цесионера в полза на ищцовото дружество, като ответникът е уведомен за извършената цесия посредством нарочно уведомление, изпратено чрез препоръчана поща, преди иницииране на настоящото производство. В противен случай ищцовото дружество релевира ответникът да се счита уведомен за извършената цесия посредством получаването на препис от исковата молба, инициирала настоящото производство, ведно с приложеното уведомление.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Л. Г. П. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД дължимото по договор за заем № 666026 – 3496,11 лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и единадесет стотинки), от които 1556,96 лв. (хиляда петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) непогасена главница, 334,82 лв.

(триста тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.07.2020 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 13.01.2022 г. /дата на последна вноска/ и неустойка в размер на 1604,33 лв. (хиляда шестстотин и четири лева и тридесет и три стотинки), формирана като сбор от сумата описана в чл. 8 от Договора и сумата дължима по силата на чл. 14 от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 69,92 лв. заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство заплатена по делото държавна такса. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева) на 2 основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор съгласно чл. 131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.

В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата страна не се представлява, но преди съдебното заседание е депозирана молба от процесуалния представител на ищеца, в която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В насроченото за 18.02.2026 г. съдебно заседание, ответникът Л. П., редовно призован, не се явява и представлява, не ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника.

Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК, които за исковото производство възлизат на общо на сумата от 376,45 лева /176,45 лева заплатена ДТ и 200 лева юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедното производство са в размер на 69,92 лева, представляваща заплатена ДТ.

Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер 3 при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му в едно ОСЗ без явяване на процесуалния представител на ищеца.

Съдът счита, че на ищеца не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение „за подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл. 13, ал. 1, т. 2 от НЗПП. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от НЗПП предвижда възнаграждение за дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. Касае се за т. нар. „първична помощ“ по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗПП, която е различна от правната помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, ал.

1, т. 3 ЗПП. Процесуалното представителство по делата включва и дейността по неговата подготовка. Ето защо, съдът приема, че на ищеца следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира дължимите искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, П.кият районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Г. П., ЕГН: ********** , с адрес гр. С., ж.к. „С.“, ул. „П.“ 4

***, и постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „С.“ № ***, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД дължимото по договор за заем № 666026 – 1 787,53 (хиляда седемстотин осемдесет и седем евро и петдесет и три евроцента) евро, от които 796,06 (седемстотин деветдесет и шест евро и шест евроцента) евро непогасена главница, 171,19 (сто седемдесет и едно евро и деветнадесет евроцента) евро договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.07.2020 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 13.01.2022 г. /дата на последна вноска/ и неустойка в размер на 820,28 (осемстотин и двадесет евро и двадесет и осем евроцента) евро, формирана като сбор от сумата описана в чл. 8 от Договора и сумата дължима по силата на чл. 14 от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л. Г. П., ЕГН: ********** , с адрес гр. С., ж.к. „С.“, ул. „П.“ ***, и постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „С.“ № ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д., в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б., в качеството им на представляващи дружеството, сумата от 192,48 (сто деветдесет и две евро и четиридесет и осем евроцента) евро, представляваща сторени разноски в настоящето производство, както и сумата от 35,75 (тридесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента) евро, представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5