Определение № 312 от 03.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000224 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на „ПОЛ АГРАР КЪМПАНИ“АД против определение рег. №357/ 10.03.2025 по електронно дело 20243100900624 (ТД№ 624/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, в две части, с които: 1. е прекратено като недопустимо производството по искове за установяване на незаконосъобразност на действия по насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ и да осъждането на заложния кредитор „Българска банка за развитие“АД да преустанови тези действия и по иск за установяване на частична нищожност на договори за особен залог на предприятие, поради невъзможен предмет, за част от вещите, посочени като обект на учреденото обезпечение и 2. е отхвърлено искане за освобождаване от държавна такса по иск за установяване на нищожност на същите договори поради липса на съгласие на залогодателя за учредяване на обезпечението.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна(ищец), чрез законен представител, срещу определение, с което отчасти съдът е отрекъл процесуалното право на защита на жалбоподателя, а в другата част е разгледал въпрос, чието обжалване е изрично предвидено(т.12 от ТРОСГТК 6/2012 и т.1 от ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Внесена е такса за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. До произнасяне на акта на съда книжа не се разменяни, поради което и пред настоящата инстанция производството продължава да е едностранно.

Жалбоподателят „ПОЛ АГРАР КЪМПАНИ“АД, ЕИК 202630576, чрез изп. директор се оплаква бланкетно за неправилност на правните изводи на съда като излага доводи по основанията на прекратените претенции. Позовава на ограничението по чл. 46 ал.2 ЗОЗ на правото на заложния кредитор да 1 насочва изпълнение, и така обосновава търсеното установяване на незаконосъобразни действия срещу основен производствен биологичен актив на животновъдното предприятие. Сочи, че предмет на договорите за залог не е само предприятието, но и индивидуализирани конкретни активи, изрично изброени в приложения, които не са съществували към момента на учредяване на залога и затова претендира установяване на частичната нищожност на обезпечението само по отношение на този липсващ предмет. Оплакванията по другата част от определението се свързват с процесуални нарушения (липса на указано необходимост от доказване на икономическото затруднение и необсъждане на доводите му в цялост), които са довели до необоснованост на преценката на финансовите възможности на молителя. Жалбоподателят сочи и не са отчетени както значителния размер на извънредния разход, чието плащане би осуетило обслужване на приоритетни производствени разходи (осигуряване на фуража на стадото, обслужване на кредити и плащане на доставчици) и би увеличило задлъжнялостта със загуби, санкции и щети, така и обстоятелството, че предприятието е обект на залог и дружеството не разполага с ликвидни парични средства в необходимия за покриване на такса от 323 600лв, като в тази връзка посочва като доказателство последния годишен счетоводен баланс. Моли за цялостна отмяна на постановеното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия след уважаване на молбата му за освобождаване от такси за разглеждане на всички искове.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Първоинстанционното производството е било образувано по искова молба, с която търговско дружество – залогодател по договор за особен залог, регистриран с № 20190225123325 и длъжник по банков кредит №978/15.02.2019г. е насочило срещу банката – заложен кредитор съединени претенции: 1. за установяване на нарушения на зона, морала и добрите нрави, допуснати при насочване на изпълнението върху отделни активи на заложено предприятие, уточнен допълнително като осъдителен иск за преустановяване на тези действия на кредитора; 2. за установяване на пълна, евентуално частична нищожност на договора за учредяване на залог върху търговското предприятие, като сключени без съгласието на общо събрание на залогодателя и липса на предмет по отношение на част от активите(животни, индивидуализирани с ушни марки), които са били погинали към момента на учредяване на обезпечението. С разпореждане №5990/20.11.2024г към тези искова са присъединени служебно и претенции на същия ищец срещу същия кредитор на същите основания и със същите искания за защита на правата му като залогодател по друг договор за особен залог, съответно регистриран с № 20190225135521, като обезпечение по банков кредит №979/15.02.2019г.

Първата претенция ищецът неизменно свързва само с твърдение, че залогодателят е нарушил правилото на чл. 46 ал.2 ЗОЗ, задължаващо кредиторите, които реализират учреденото обезпечение чрез продажба на елементите, формиращи предприятието на залогодателя, да подберат онези, които най-малко биха затруднили дейността на залогодателя. Това правило обаче урежда реда за упражняване на иначе неоспорвано от длъжника заложно право и затова обосноваване на иск с такава незаконосъобразност не 2 съответства на защитен от закона интерес. Осъждане за преустановяване на конкретно поведение може да се обоснова само със притезание на ищеца, а такова възниква когато се посочи нарушение на конкретно поето задължение за бездействие на ответника или наличие на абсолютно право на ищеца, изключващо по естеството си каквото и да е въздействие от страна на всяко трето лице. Разпоредбата, посочена от ищеца не съдържа такава правопораждаща норма и затова не може надлежно да обоснове правния интерес от предявеното искане за защита. Както е посочил и в мотивите си първоинстанционния съд, нарушенията, допускани от заложния кредитор при реализиране на заложно право, пораждат само отговорност за вреди. За да възникне притезание, защитимо с осъдителен иск следва да е довършен и вредоносния резултат като съществен елемент, пораждащ отговорността, и затова без нарочно законово правило, което да урежда предварителна искова защита, не може да възникне право на иск за залогодател, който цели да предотврати отговорността на своя кредитор. Липсата на интерес изключва положителна процесуална предпоставка и затова основната претенция и по двата договора за залог е недопустима.

Втората група от искове има за предмет установяване на две основания за нищожност, като едното от тях визира договорените обезпечения в цялост, а другото е посочено като евентуално относимо само за част от съдържанието на обезпечителните сделки.

И в двете си искови молби жалбоподателят е посочил, че е договорил залози върху цялото си предприятие и това се потвърждава от приложените от него доказателства. При този вид договори, предмет на сделката е универсална съвкупност от права, задължения и фактически отношения (чл. 4 ал.1 т. 6 ЗОЗ вр. чл. 15 ТЗ), а не отделните й елементи и затова принципно обосноваване на „частично“ невъзможен предмет противоречи на онзи съществен елемент на договора, който го отличава от другите обезпечения.

Допълнителното изброяване на активи от залагано предприятие има спомагателно значение по отношение на противопоставимост на права върху имущества, които напускат или постъпват в динамично променящата се по време на действие на договора съвкупност (чл. 14,15 и 21 ЗОЗ), но само по себе си това посочване на индивидуални вещи или права не формира самостоятелен предмет на договореното обезпечение. Отделните активи, формиращи заложената като един цялостен обект съвкупност, придобиват характер на обекти на заложното право едва към момента на пристъпване към изпълнението (чл.21 ал. 9 вр. 20 ал.2 ЗОЗ). Затова принадлежността на конкретните животни към предприятието в момента на учредяване на обезпечението няма никакво юридическо значение за самия залогодател. Дори и фактите, изложени от залогодателя да са верни, те биха имали значение за трети лица, на които правата на заложния кредитор ще се противопоставят.

Ето защо и въззивния съд достига до извода за липса на правен интерес от установяване на погиването на някаква „част“ от заложеното предприятие като отричане на предмета на сделката при самото учредяване на залога.

Поради съвпадението на изводите на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди в прекратителната му част.

По отношение на основанието за нищожност на договорите в цялост, 3 прието за разглеждане от първата инстанция, въззивният съд преценява, че преди да разгледа молбата за освобождаване на молителя от такси, следва да прецени нуждата от внасянето им, доколкото допустимостта на исковете е предпоставка за квалификацията, определяща и съответен размер на дължима такса за разглеждането им.

Обосновката на искането на установяване на нищожното договаряне ищецът е ограничил до едно единствено обстоятелство, посочено като опорочаване на волята на юридическото лице – липса на съгласие на колективния орган – общо събрание на залогодателя(така изрично в уточняваща молба след указания за поясняване на този иск). В конкретния случай обаче, правилата за волеобразуване на това юридическо лице изрично изключват значението на този орган при такъв вид решения. В мотивите си първата инстанция е посочила законово правило, относимо към дружество с ограничена отговорност, но залогодателят е акционерно дружество, в което решенията за учредяване на залог се вземат от Съвет на директорите и липсата на съгласуването на управленското решение с общото събрание на акционерите законът изрично изключва от основанията за недействителност (чл. 236 ал.4 ТЗ). При това положение липсва интерес от разглеждане и на този иск, а това изключва и нуждата от специалното производство по чл. 83 ал.2 ГПК. Доколкото за допустимостта въззивният съд следи служебно, само тази липса на процесуална предпоставка е достатъчна за да се обезсили произнесения първоинстанционен акт, независимо от излаганите от жалбоподателя оплаквания по съществото на искането му.

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. №357/ 10.03.2025 по електронно дело 20243100900624 (ТД№ 624/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТ, с която е прекратено на осн. чл. 130 ГПК производството по искове на „ПОЛ АГРАР КЪМПАНИ“АД за установяване на незаконосъобразност на действия по насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ и за осъждането на заложния кредитор „Българска банка за развитие“АД да преустанови действия по изпълнение на заложно право по договора за особен залог, регистрирани с № 20190225123325 и № 20190225135521, както и по исковете за установяване на частична нищожност на СЪЩИТЕ договори за особен залог на предприятие, поради невъзможен предмет, за част от вещите, посочени като обект на учреденото обезпечение.

ОБЕЗСИЛВА определение рег. №357/ 10.03.2025 по електронно дело 20243100900624 (ТД№ 624/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТ, с която е разгледано искане на „ПОЛ АГРАР КЪМПАНИ“АД за освобождаване от държавна такса по иск за установяване на нищожност на същите договори поради липса на съгласие на залогодателя за учредяване на обезпечението и ВРЪЩА делото за преценка на допустимост на тази искова претенция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от 4 съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5