Акт от 02.03.2020, Апелативен съд - Бургас

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е № 55 гр.Бургас, 02.03.2020г.

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА ЗЪБОВА

МАЯ

ВЕЛИЧКОВА сложи за разглеждане ВДЧН дело № 33/2020г. по описа на БАС, докладвано от съдията-докладчик Мая Величкова и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по жалба на адв.

Ж. Н. от АК Бургас, защитник на обвиняемия М. П. П., против Определение № 181/29.11.2019г. по ЧНД № 808/2019г. на ОС Бургас, с което е отменено постановление на Окръжна п. гр. Б. от 21.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12-111/2014г. по описа на РУ гр. Ц., пор. № 341/2014г., вх. № 5049/2014г. по описа на ОП Бургас, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението, постановено от ОС Бургас. Изтъква се, че изготвените по делото експертизи дават пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси. Иска се отмяна на атакуваното определение на БОС и постановяване на ново, с което да се потвърди постановлението на ОП Бургас. Аргументират искането си с факта, че прокурорът е взел предвид всички доказателства, релевантни за правилното решаване на делото, като на ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на свидетели, протоколи за огледи, различни по вид експертизи, които са изяснили обективната истина по делото. Посочва възприетата от прокурора фактическа обстановка, като се прави извод, че същата се доказва от намерените и описани следи по пътното платно, месторазположението на МПС след ПТП, трите приети петорни АТЕ, медицинската експертиза, разпит на свидетелите и писмените доказателства.

Отбелязва, че петорните АТЕ дават напълно ясно и математически доказано обяснение на механизма на ПТП, като отговарят на поставените въпроси и изясняват действителното движение на МПС преди и след удара. Твърди се, че заключението на тези експертизи е съобразено с откритите на пътното платно следи и е съобразено, и със законите на физиката за движение на телата, посоката на движение и силите на въздействие. Сочи се, че петорните АТЕ основателно са кредитирани изцяло от представителя на държавното обвинение, тъй като са изготвени от хабилитирани университетски преподаватели и отговарят категорично на всички въпроси, като защитават по математически път всичките си отговори. Другите три експертизи – единична, тройна и допълнителна тройна АТЕ, правилно са приети от прокурора като неизчерпателни, необосновани, изготвени при липса на пълнота и яснота на заключението, поради което той сам е назначил петорната АТЕ.

Акцентира се на най-важният факт, според защитата, кой от двамата водачи първи е предприел извършваната от него маневра. Твърди се, че този въпрос е решен недвусмислено от петорните експертизи, а именно че обв. П. е този, който се е намирал в лявата лента и е изпреварвал л.а.“С“, управляван от пострадалия и последният е бил длъжен да не променя посоката си на движение и да изпълни вменените му задължение по ЗДвП – цитират се разпоредбите на чл.25 ал.1 и ал.2, чл.37 ал.2 и чл.42 ал.3 от ЗДвП. Твърди се, че пострадалият, съобразно изискванията на закона и петорната експертиза, е бил длъжен да осигури предимството в конкретната пътна ситуация и доказателствата в тази насока са еднозначни, включващи обективните факти – следите по пътното платно, както и показанията на свид. Желев, който не видял по джипа да светят светлини и това доказва, че водачът на л.а.“С“ не подал светлинен сигнал преди началото на маневрата ляв завой, с което да покаже на изпреварващия го обвиняем, че има намерение да промени посоката си на движение преди започване на изпреварването.

Изразява се несъгласие с изводите на съда да се изследва евентуално неспазване на дистанция, тъй като в нормата на чл.42 от ЗДвП няма вменено задължение за безопасна дистанция при изпреварването, а тази маневра предполага скъсяване на дистанцията, но при движение в различни ленти за движение, каквото правомерно поведение е имал обвиняемия.

Възразява се и относно изследване на въпроса дали скоростта на движение на обв.

П. е била съобразен с конкретната пътна обстановка и безопасна ли е към момента на изпреварването. Сочи се, че е установено от експертизата, че превишаването на скоростта на движение на автомобила на обвиняемия с 2-3 км/час на допустимата скорост от 90 км/час не е в причинна връзка с настъпването на ПТП.

Изтъква се, че по делото е безспорно доказано, че преди този пътен участък липсват знаци, които да забраняват изпреварването, да сочат наличие на отбивка, че няма маркировка, която да забранява изпреварването, както и че не е имало подаване на светлинен сигнал от пострадалия. Изразява се несъгласие да се събират доказателства относно предполагаемо и вероятно бъдещо поведение на пострадалия във връзка с нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и е недопустимо да се вменява във вина на обвиняемия, че не е предвидил неправомерното и незаконосъобразно поведение, и извършване на незаконосъобразни маневри от пострадалия.

Посочва се, че не може да се поставят на АТЕ юридически въпроси относно безопасната скорост на водач, който извършва допустима и разрешена от закона маневра, за да избегне незаконосъобразната маневра на другия водач. Иска се да се има предвид заключението на петорните експертизи, че при изпреварване не може да се говори за безопасна дистанция, защото двете МПС се движат в различни ленти и само при напускане на лентата за движение на някое от тях, може да настъпи ПТП, като в случая пострадалият е напуснал своята лента и това е единствената причина за ПТП.

Излага се мнение, че заключенията и обструкциите на БОС към заключенията на петорните експертизи, са неоснователни, тъй като скоростта на обв. П. няма връзка с ПТП, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Обвиняемият е бил длъжен, съгласно закона, да извърши маневрата по най-бързия начин /сочи се чл.42 от ЗДвП/, като превишаването на скоростта от 2 км/час, според всички експертизи, не е причина за ПТП и е недопустимо безопасната скорост на обвиняемия да се поставя в зависимост от незаконосъобразното поведение на пострадалия.

Твърди се, че дясната дирекция на л.а.“А“ не е попречила на обвиняемия при законосъобразното управление на МПС. Отбелязва се също, че видимостта към отбивката в ляво няма връзка и причинна зависимост с ПТП, предвид това, че пострадалият е подал светлинен сигнал, че ще завива, едва в момента, в който обв. П. вече е предприел изпреварването и се намирал изцяло в лявата лента за движение. Акцентира се, че водачът на л.а.“С“ – пострадалият, навлязъл в лентата за движение на обвиняемия в момент, в който последният не е имал обективна възможност да избегне удара, предвид това, че разстоянието между двамата е било под 20 метра.

Като заключение се твърди, че единствената причина за ПТП и настъпилия от него противоправен резултат, на база изготвените четири петорни АТЕ, е поведението на пострадалия, който след нарушаване на всички възможни забрани и указания на нормите на ЗДвП, е предприел маневра завой наляво на 20 метра пред обв.

П. , който го изпреварвал в съседната лява лента за движение на позволен участък от пътя, с разрешена за този участък скорост на движение и с това незаконно поведение направил катастрофата неизбежна. С горните доводи се моли за отмяна на обжалваното определение на БОС.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при АП Бургас е изразена и аргументирана позиция за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения за неяснота на прокурорския акт и нарушение на принципа на чл.14 ал.1 от НПК. Посочва се, че не са обсъдени противоречията в заключенията на назначените по делото автотехнически експертизи. Предлага се определението на ОС Бургас да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

След запознаване на посочените доводи в жалбата, писменото становище на прокурора и материалите по делото, въззивният съд намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, защитника на обвиняемия по делото, постъпила е в срок и пред компетентния орган, поради което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Правилно, в пределите на проверката по чл.243 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство, имащо за предмет разследване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение.

Първата инстанция е обсъдила с нужната задълбоченост доказателствената наличност по делото и в частност изготвените по делото седем автотехнически експертизи – единична, две тройни /основна и допълнителна/, една петорна и три петорни арбитражни /основна и две допълнителни/, съдът коректно е констатирал, че в отговорите на поставените им идентични задачи относно техническите характеристики на процесното ПТП, вещите лица, включени в състава на всяка от експертизите са ангажирали различни становища.

Съдът правилно е съобразил по-нататък, че представените различни позиции на експертите касаят основни въпроси, а именно тези, свързани с изследването и изчисляването на скоростта на движение на двата леки автомобили; изчислени различни дължини на опасните зони за спиране на двата автомобила; времето за тяхното изминаване и др., като е било необходимо назначената арбитражна експертиза да отговори и изясни тези различия. От друга страна, правилно първоинстанционният съд е посочил, че част от поставените в петорната арбитражна автотехническа експертиза, са останали без отговор /същите са конкретно посочени в атакуваното определение/.

По този начин съдът правилно е достигнал до извод, че механизмът на пътнотранспортното произшествие е останал неизяснен, както и поведението на обв. П. преди настъпването на ПТП. Отчитайки, че само на основата на категорична установеност на фактите, свързани с конкретното поведение на участниците в ПТП, може да се даде правилен отговор на въпроса правомерното или не е било поведението на последните в него, в аспекта на нормативно предписаните правила за движение по пътищата, съответно съществува ли причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд напълно основателно е посочил, че следва да се извършат действия по разследването, свързани с установяване по експертен път на фактически обстоятелство относно поведението на обв. П. преди предприемане на изпреварването. Правилно са посочени, групирани в пет точки, въпроси, но които допълнително следва да се отговори от вещите лица. Така ще се постигне пълно и обективно изясняване по еднозначен и категоричен начин на релевантните по делото факти и разследващият орган ще изпълни задължението си по чл.13 ал.1 от НПК за постигане на обективната истина по делото с допустимите от закона средства.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че само при максимална пълнота на доказателствения материал и достатъчно обосновани експертни изводи е възможна обективна, законосъобразна и доказателствено подкрепена преценка дали с поведението си обв. П. е допуснал нарушение на правилата по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд правилно е отчел и обстоятелството, че експертните заключения не са източник на доказателствени факти, а само научнообоснован способ за изясняване на релевантни по делото факти. Поради това при приемането или отхвърлянето на определени изводи от експертните заключения, съответният орган е длъжен да се мотивира, а прокурорът в постановлението за прекратяване не е сторил това, въпреки че са налице противоречиви експертни изводи в назначените автотехнически експертизи /от една страна единичната и тройна АТЕ, а от друга – петорните АТЕ/, които не са обсъдени от прокурора в изготвения от него акт за прекратяване на наказателното производство. Не става ясно защо представителят на държавното обвинение приема изводите от едните експертизи, а от други – не, като по този начин не е ясно спазени ли са изискванията на чл.14 ал.1 от НПК.