Решение № 1931 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110129847 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Д. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 71077/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4771,80лв. (2439,78 евро) - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането, 336,89лв. (172,25 евро) - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.02.2022г.-21.11.2024г., 30,32лв. (15,50 евро) - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането, и 7,60лв. (3,89 евро) мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-21.11.2024г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ****************************************************, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена.

Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба извън законоустановения срок, с който оспорва исковете, включително материалната си легитимация.

Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От изложеното следва, че за да бъде прието, че едно лице се намира в облигационно отношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия, следва в хода на производството да бъде установено, че това лице е собственик/вещен ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно сключен договор между страните за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай, по делото не е установен нито един от тези факти. По делото липсват доказателства, установяващи ответникът да е собственик или вещен ползвател.

Представено е съобщение от СО, р-н Л. от 18.10.2024г., според което в порцесния имот, който е общинска собственост, са настанени Я. М. Г. – починала и М. Д. Н. – 4 чл. семейство. Представена е заповед от 21.01.1988г., според която Я. Г. и М. Н. биват настанени в имота като наематели.

От изложеното следва, че доколкото няма сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество, в качеството на доставчик, и ответника, в качеството на клиент/потребител, и не се доказва същият да е собственик/вещен ползвател на имота, то не може да се приеме, че между тях е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В хипотезата на ползване на имот на договорно основание (под наем), по подразбиране правоотношението възниква със собственика/вещния ползвал, а по изключение с наемателя, като според общите условия се изисква писмено съгласие в нотариално заверена форма за това от страна на собственика (чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ОУ), каквото не се твърди и установява.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за имота, от което следва, че ответникът не се явява пасивно материално легитимирани да отговаря за стойността на доставената топлинна енергия и предявените спрямо искове подлежат на отхвърляне. Предвид обусловеността на 2 акцесорните искове за лихва от изхода по обуславящите искове за главните вземания, на отхвърляне подлежат и първите.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който е представляван от особен представител и не е доказал направата на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу М. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес:

****************************************************, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 71077/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4771,80лв. (2439,78 евро) - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в ****************************************************, аб. № **********, ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането, 336,89лв. (172,25 евро) - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.02.2022г.-21.11.2024г., 30,32лв. (15,50 евро) - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането, и 7,60лв. (3,89 евро) - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-21.11.2024г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3