Решение № 504 от 09.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Варна , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500350 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 544/29.01.2021г., подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, в качеството му на длъжник по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, действаща чрез пълномощника си юрк. Полина Иванова, срещу Постановление на ЧСИ от 14.01.2021г. по горецитираното изпълнително дело, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и в тежест на длъжника (настоящ жалбоподател) са вменени за плащане и разноските по изпълнението в размер на 882,44 лева.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на отказа за прекратяване на изпълнителното производство и съответно на възлагането на разноските по него в тежест на длъжника. Жалбоподателят излага, че на 16.12.2020г., т.е. преди образуване на делото, дружеството е внесло дължимите суми по изпълнителния лист в полза на взискателите в пощенска станция за изплащане чрез пощенски запис, както и че последните са уведомени за това на 17.12.2020г., когато служители на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД са посетили адресите на взискателите, но последните са отказали получаването на пощенските записи.

С оглед на обстоятелството, че към момента на завеждане на изпълнителното дело 1

„Енерго-про продажби" АД е внесло дължимата сума в полза на взискателите, се твърди, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а изводът на ЧСИ в обратен смисъл е неправилен. Застъпва се, че кредиторите неоправдано не са приели предложеното изпълнение и не са оказали необходимото съдействие, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на изпълнителното дело, с оглед на което не следва да му се вменяват в тежест допълнителните разноски по изпълнението. Моли се за отмяна на отказа на ЧСИ Румяна Тодорова да прекрати производството по изп. дело № 2/2021г. и възлагането на разноските в производството в тежест на длъжника, материализирани в Постановление на ЧСИ от 14.01.2021г. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 436, ал.3, изр. 1 от ГПК, взискателите – Ю.Ч., А.Ч. и М. Ч. не са подали писмени възражения срещу жалбата.

На основание чл. 436, ал.3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложила мотиви по обжалваните действия, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Излага, че по делото липсват документи, удостоверяващи получаването на сумите от взискателите, като и до настоящия момент последните не са удовлетворени. Относно искането на длъжника разноските по изпълнението да се възложат в тежест на взискателите счита, че прознасянето по този въпрос не е в компетентността на съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид данните по изпълнителното дело, представените от жалбоподателя доказателства, и като обсъди доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ към нея, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена в срок, от активно легитимирана страна /длъжник в изпълнителното производство/, срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните съображения:

Производството по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 07.01.2021г. по молба на Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю. Ч., чрез адв. А.К., въз основа на Изпълнителен лист № 263672/29.12.2020г., издаден от Районен съд - Варна на основание влезли в сила Решение № 1678/08.12.2020г. по в.гр.д. № 2029/2020г. по описа на ВОС и Решение № 1659/30.03.2020г. по гр. дело № 6258/2019г. по описа на ВРС, с който „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, е осъдено да заплати на Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю. Ч. сумата в общ размер от 2077,48 лева – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Н а 08.01.2021г. ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълние за заплащане на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението в общ размер на 882,44 лева. Същата е връчена на длъжника на 11.01.2021г.

2

С молба от 14.01.2021г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати производството, като е представил доказателства за това, че на 16.12.2021г. е внесъл сумите по изпълнителния лист за взискателите в пощенска станция на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за изплащането им чрез пощенски запис, както и за това, че на 17.12.2021г. взискателите са били уведомени за пощенските записи, но са отказали да ги получат. Последните обстоятелства се установяват и от приложената към настоящото дело (л. 9) справка от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД.

На 14.01.2021г. ЧСИ е издал постановление, с което е отказал да прекрати изпълнението и е постановил разноските в изпълнителното производство (в общ размер на 882,44 лева) да останат в тежест на длъжника. ЧСИ се е аргументирал с това, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, доколкото дължимите суми не са получени от взискателите. За постановленето длъжникът е уведомен на 18.01.2021г.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство за законосъобразен.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда няколко алтернативни основания за прекратяване на изпълнителното производство, общото между които е обстоятелството, че удостоверяват факта на погасяване на изпълняемото право и то в момент, предхождащ образуването на изпълнителното производство, лишавайки го по този начин от предмет. От така изброените основания длъжникът в настоящия случай е предпочел представянето на квитанция от пощенска станция, от която е видно, че сумите по изпълнителния лист са внесени за взискателите. В контекста на обстоятелството, че изпълнението като осъществяване на дължимия резултат, когато предмет на задължението е парична сума, се осъществява чрез плащане, следва да се отбележи и особеността, която разкрива избраният от длъжника „Енерго-Про Продажби" АД метод на плащане, в сравнение с останалите хипотези на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Последната се изразява в това, че сумата, внесена за взискателя, е на негово разположение за определен срок, в който същият може да я получи и така да удовлетвори вземането си. При бездействие на взискателя и след изтичане на срока, паричната сума отново е на разположение на наредителя, а правото остава неизпълнено. С оглед на това и доколкото до получаване на сумата от кредитора е налице само предлагане на изпълнението по смисъла на чл. 95, предл. първо от ЗЗД, то когато пощенският запис се използва за превод на суми, платими в брой на получателя, за да се приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК от значение ще е реалното получаване на сумата от кредитора.

Забавата на кредиторите, която безспорно се установява в случая, не се отразява на законосъобразноста на отказа на ЧСИ за прекрати изпълнението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 28 от 14.03.2009г. на ВКС по т. д. № 497/2008г., I т. о., ТК, ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.

В разглеждания случай няма ангажирани доказателства, а и твърдения от длъжника в този смисъл.

3

Всичко гореизложено навежда на извода, че необходимостта от продължаване на съдебното изпълнение продължава да съществува, тъй като целта на изпълнителния процес – удовлетворяване на кредиторовото вземане не е постигната.

От друга страна, бездействието на кредиторите и неоказването на необходимото съдействие за изпълнение на притезанията от страна на длъжника, имат отношение към въпроса на кого да бъдат възложени разноските в производството. Въпреки че отказът на взискателите да получат изпратените им суми не освобождава длъжника от паричното задължение към тях, в случай, че този отказ е неоснователен, същият е предпоставка за изпадане на кредитора в забава със следващите от това правни последици. Установеният в случая отказ на кредиторите да получат внесените за тях в пощенската станция суми, настоящият съдебен състав намира за неоснователен. Това е така, тъй като в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 133 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о., ГК, която настоящият състав споделя, изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение на парично задължение, представлява предложено от длъжника точно изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение, необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно чл. 95 ЗЗД изпада в забава, с което и длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД.

Поведението на длъжника в случая не е налагало образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на притезанията. Същият е предложил доброволно изпълнение, което взискателите съзнателно са препятствали като са отказали да получат поканите и да се явят да получат сумите по пощенските записи.

Отчитайки гореизложеното и принципната постановка, че отговорността за разноски следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството и съответно за начисляването им, настоящият съдебен състав намира, че разноските в изпълнителното производство следва да се понесат от взискателите, като постановлението на ЧСИ в частта за разноските следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските в настоящото производство:

С оглед посочената по-горе принципна постановка, че разноските следва да се понесат от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството, то отговорността за разноските в настоящия процес също трябва да се понесе от взискателите. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят на длъжника „Енерго-Про Продажби" АД сумата в общ размер на 173 лева – заплатени такси за обжалване по сметките на ВОС и ЧСИ Румяна Тодорова (за което са представени доказателства) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

4

Мотивиран от горното, съставът на Варненския окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 544/29.01.2021г., подадена от „ЕнергоПро Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, в качеството му на длъжник по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, действаща чрез пълномощника си юрк. Полина Иванова, срещу Постановление на ЧСИ от 14.01.2021г. по горецитираното изпълнително дело, в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, относно вземането по изпълнителния лист в размер на 2077,48 лева – съдебно-деловодни разноски в производството по гр. дело № 6258/2019г. по описа на ВРС и производството по в.гр.д. № 2029/2020г. по описа на ВОС.

ОТМЕНЯ Постановление от 14.01.2021г. по изп. дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717 на КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е постановил разноските по изпълнението да останат за сметка на длъжника.

ОСЪЖДА Ю. А. Ч. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Долни чифлик, област Варна, ул.

„Иглика“ № 64, А. А. Ч. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Долни чифлик, област Варна, ул.