Решение № 4838 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4838 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110157784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „С..“ АД срещу С. К. П., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 1203,92 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги през периода от 12.03.2020 г. до 08.10.2023 г., доставени в имот с адрес: гр. София, ..., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 595,34 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.06.2020 г. – 15.11.2023 г.

Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30624/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Твърди наличието на облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги в имот с адрес: гр. София, ..., за който пред дружеството била заведена договорна сметка № 2800057612, с клиентски № 1001017253. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 1

2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен орган.

Според приложимите към правоотношението общи условия, ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, поради което дължи цената за предоставянето им в 30-дневен срок след датата на издаване на фактура за съответния период. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „С..“ АД вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30624/2024 г. по описа на СРС, 169 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените искове.

Обективира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Твърди недопустимост на предявените искове, тъй като за част от търсените вземания било налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 55731/2022 г. по описа на СРС, 41 състав. Счита за недоказано твърдението на ищеца относно сключен помежду им договор за предоставяне на ВиК услуги. В тази връзка, моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 30624/2024 г. на СРС, 169 състав.

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните съществува договорно правоотношение за предоставяне и ползване на В и К услуги, обема на ползваните от ответника В и К услуги за процесния период и тяхната стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените предпоставки, да докаже, че е 2 заплатил цената на предоставените услуги.

Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.

За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, според която ответникът С. К. П., ЕГН ********** е придобил 5/6 от правото на собственост на процесния имот, намиращ се в гр. София, ..., като няма данни това вещно право да е отчуждено от него преди или през процесния период.

Липсата на данни за декларирани на името на ответника имоти в Столична община, Отдел Общински приходи – Средец/Триадица не може да доведе до извод, че не притежава имоти, доколкото декларирането им е административно задължение и няма отношение към съществуването на правото на собственост. Следва да се отбележи, че адресът на ответника съвпада с адресът на процесния имот.

Ответникът оспорва да е потребител на ВиК услуги в процесния имот, позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от него вещно право върху имота, както и на негодност на приложената към исковата молба 3 справка от имотния регистър да установи това обстоятелство.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на РБ и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВп) в приложимата редакция, писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.

Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника (твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни), нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Съгласно чл. 30 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.

Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в 4 общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. А съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

По делото е изслушано заключение по комплексна експертиза, от което се установява, че след извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че имотът е водоснабден и отчетите се извършват дистанционно от водомери, инсталирани от Техем. От извършените дистанционни отчети на водомери с номера 23801646 и 52129231, монтирани в имота, се установява, че е потребено количество по индивидуалните водомери 421 м3, а от общия разход е 6,503 м3. Посоченото количество е отчетено за периода 12.03.2020г. до 08.10.2023г. Вещото лице – счетоводител е установило, че за периода 21.04.2020г. до 15.11.2023г. са издадени 43 броя фактури на обща стойност от 1236,57 лева. Установено е едно извършено плащане на 21.12.2020г. в размер на 211,64 лева, което е погасило част от старото салдо и 32,65 лева по фактура от 21.05.2020г. Останалите неплатени задължения по фактури за периода от 21.04.2020г. до 15.11.2023г. са в общ размер 1203,92 лева, а размерът на лихвата за забава върху всяка незаплатена главница за периода от 01.06.2020г. до 15.11.2023г. е в размер от 239,38 лева. До посочените размери исковете са доказани.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията на водоснабдителните дружества са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният 5 размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на вземането и изпадането на длъжника в забава съвпада – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и от този момент започва да тече погасителната давност. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.05.2024г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставените ВиК услуги с настъпил падеж преди 22.05.2021г. са погасени по давност, като погасени по давност се явяват претендираните вземания за периода 21.04.2020г. до 22.05.2021г. на стойност 402,04 лева за главница и 126,33 лева – лихва. По отношение на остатъка от исковия период погасителна давност не е настъпила и предявените искове са основателни. Доколкото се установи, че ответникът е собственик на 5/6 идеални части от имота, то същият отговаря за задълженията до този размер, като исковата претенция е основателна и следва да се уважи за периода 22.05.2021г. – 08.10.2023г. за сумата от 668,23 лева/341,66 евро, представляваща 5/6 от дължимата главница от 801,88 лева за доставени ВиК услуги в процесния имот, както и за сумата от 94,21 лева/48,17 евро, представляваща 5/6 от дължимата лихва за забава за периода от 22.05.2021г. до 15.11.2023г. в размер на 113,05 лева.