Определение № 8329 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8329 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110104997 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 4997/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от С. М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“, като се претендира вземането от 475,59 лева, представляващи вземане за неправомерно извършена банкова транзакция.

С Определение № 2757/29.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3701/2025 г. по описа на РС-Стара Загора производството по делото е прекратено, като същото е изпратено на РСВарна по местна подсъдност. В мотивите си РС-Стара Загора е приел, че се касае за претенция по която ищецът се явява потребител, като е приложил чл. 113 ГПК, във вр. чл.

119, ал. 3 ГПК. Изрично е посочено и е налице справка по делото, че ищцата е с настоящ адрес в гр. Варна и постоянен адрес в гр. Николаево, община Николаево, област Стара Загора.

С Определение № 14447/21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11396/2025 г. по описа на РС-Варна, 21-ви състав е прекратено производството по гр. д. № 11396/2025 г. по описа на РС-Варна, 21-ви състав, като делото е изпратено по подсъдно на Софийският районен съд. В мотивите си РС-Варна е приел, че се касае за предявен иск при условията на регламента за малък материален интерес и приложението на чл. 624 ГПК, поради което релевантен бил адрес на ответника, а разпоредбата била специална, поради което се следяло служебно за същата за разлика от общата подсъдност. Това водело до извод, че адреса на ищеца не бил релевантен, поради което производството следвало да се изпрати на СРС, а препирня за подсъдност не следвало да се повдига, тъй като нямало спор между РС – Варна и РС – Стара 1

Загора.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира следното:

Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Настоящият съдебен състав намира, че не само не може да сподели мотивите на Определение № 14447/21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11396/2025 г. по описа на РСВарна, 21-ви състав, но счита същите и за правно несъстоятелни.

От формална страна, когато един съд изпраща производството на друг по местна подсъдност, то е достатъчно несъгласието на втория сезиран съд, за да е налице така наречената отрицателна препирня за подсъдност. Тоест, спор между тях е налице, дори вторият съд да счита, че принципно делото не му е подсъдно. При това положение, единствената процесуална възможност е първо да се реши спора за подсъдност между двете съдилища и едва определения, като местно компетентен съд да изпрати делото на различен от първоначалния съд – при нови факти (напр. възражение от насрещната страна), което от една страна би обуслови възможността за ново обжалване на определението по подсъдността (арг. чл. 121 ГПК), а от друга страна възможността и за повдигна на нова препирня за подсъдност. Тоест, РС – Варна е трябвало сам да повдигне препирня за подсъдност пред ОС – Варна, които да разреши спора за подсъдност, а едва след това да се предприемат действия, евентуално по изпращането на делото на Софийският районен съд.

На следващо място е правно несъстоятелна твърдението на районния съд във гр.

Варна, че се касаело за производство при условията на Регламент № 861/2007 г. за процедурата по исковете за малък материален материален интерес. Квалификацията на ищеца и прилагането на исков формуляр „А“ по Регламента не променят характера на претенция, като исковата молба в какъвто и вид да е подадена подлежи на тълкуване. В случая е налице искова молба, независимо, че е именувана „Иск за малък материален интерес“ с приложен формуляр „А“. Това нито води до образуване, съобразно ПАС на производството по този ред, нито води до характер на същото като такова.

Съгласно чл. 1 от Регламент № 861/2007 г., настоящият регламент създава европейска процедура за искове с малък материален интерес (наричана по-долу „европейска процедура за искове с малък материален интерес"), предназначена да опрости и ускори съдебните производства по искове с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските. Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде достъпна за страните в съдопроизводството като алтернатива на процедурите, предвидени от законодателството на държавите-членки.

В случая дори буквалното тълкуване на приложното поле на Регламента изключва по дела от местен (национален) характер, т.е. такива без трансграничен елемент каквото е процесното да се приложи процедурата по Регламент № 861/2007 г. Ако РС – Варна е имал съмнение по отношение на това е следвало първо да остави исковата молба без движение с указания във връзката с изясняването на трансграничният елемент, който е основна предпоставка за прилагането на процедурата по исковата с малък материален интерес.

Всъщност гореизложеното, вкл. с оглед тълкуването на исковата молба очевидно е правилно възприето на РС-Стара Загора, който правилно е приел, че спорът е потребителски и с оглед императивното правило на чл. 119, ал. 3 ГПК е приложил чл. 113 ГПК, като е определил местна подсъдност на Районен съд – гр. Варна. Това не е отчетено от последния.

За пълнота трябва да се посочи, че не може да се приеме за правно издържано твърдението, че липсвал спор между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр. Стара Загора. Единственият процесуален способ в случая е описан в чл. 122 ГПК, който в теорията не напразно се нарича „отрицателна“ препирня за подсъдност. Тоест, два съда не приемат, че 2 едно производство им е родово и/или местно подсъдно. Положителен спор за подсъдност в настоящата уредба на гражданския процес за разлика от историческите конотации – напр. чл. 73 от Закона за гражданското съдопроизводство (отм.), като само за историческа справка и аргумент следва да се посочи, че положителната препирня не се е решава ex officio от съда, а по частна жалба от страната. Тоест, логиката на Районен съд – Варна изначално лишава страните от възможността да разрешат въпроса не само по отрицателната препирня за подсъдност, но и по възможността определенията по подсъдността да се обжалват (арг. чл.

121 ГПК).

В случая, настоящият съдебен състав намира, че единствената възможност за разрешаване на процесуалният проблем поставен и създаден от Районен съд – гр. Варна е да се повдигне отрицателна препирня за подсъдност между Софийският районен съд и Районен съд – гр. Варна, като същата с оглед чл. 122 ГПК, следва да се разреши от Софийският градски съд. Тоест, делото следва да бъде прекратено и да бъде изпратено по отрицателна препирня за подсъдност на СГС.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4997/2026 г. по описа на СРС, II Г. О. 156ти състав.

ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди Софийски районен съд и Районен съд – гр. Варна.

ИЗПРАЩА делото на Софийският градски съд за разглеждане на повдигнатата препирня за подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3