Решение № 117 от 22.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Благоевград, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20221200900220 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от А. В. Л., ЕГН **********, с адрес с. З, общ. П, В. А. Л., ЕГН **********, с адрес с. З, общ. П и М. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. „С Г.“ № 11, против „Д“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Г. Б“ № 3, представлявано от изпълнителните директори ....., с която са прядявени искове с правно основание чл. 432 КЗ, 4л. 429, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се с исковата молба, че на 03.04.2022 г., около 13:00 часа, на път BLG-1166 км. 2+1000, между с. Б и с. П, общ. П, е настъпил пътен инцидент, при който Е. С. С., управлявайки собствения си лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № .. МР, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой, е загубил контрол над автомобила и е навлизъл в пътният банкет, вследствие на което автомобилът се е преобърнал. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 314р8419/03.05.2022 г. по описа на РУ „Полиция“ – П и е образувано ДП № 3143M-138/2022 г.

Сочи се, че вследствие на инцидента е пострадала возещата се по средата на задната седалка П А. С.а, ЕГН **********, която веднага след инцидента била транспортирана с линейка в МБАЛ „Югозападна болница“ – гр. Сандански, а след това, поради тежестта на травмите – в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. С, където починала на 28.04.2022 г.

Сочи се още, че ищците са съответно баща, майка и дъщеря на починалата в пътния инцидент П С.а. Отношенията по между им били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.

Твърди се, че вследствие на смъртта на дъщеря им, А. и В. Л.и 1 преживяват изключително тежко загубата на най-значимия човек в живота им, изпаднали в тежка депресия, станали са затворени и неконтактни, всеки ден плачли, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да продължат живота си, поради жестоката трагедия сполетяла живота им.

Твърди се също, че родителите на починалата П С.а не желаят да се адаптират към действителността и не могат да приемат, че никога повече няма да видят дъщеря си. Споделят, че животът им е загубил смисъл, защото са загубили единствената си дъщеря, трагедията за семейството е огромна, а болката, която търпят никога няма да бъде преживяна.

Твърди се, че дъщерята на починалата П С.а, е била изключително силно привързана към майка си, за нея тя е била пример и опора в живота.

Отношенията им се основавали на силна обич и уважение, като пострадалата М. К. не намирала начин да живее с мисълта, че няма никога повече да види майка си, която е играла основна роля в цялото семейство. Грижила се както за дъщеря си и родителите си, така и за домакинството.

Твърди се още, че ищците са затворени са в себе си, не искат да разгоравят по въпроса за настъпилата смърт на тяхната близка и въпреки изминалото време от инцидента все още не могат да излезнат от шока, който изживяват.

Сочи се, че видно от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 314р-8419/03.05.2022 г., отговорността на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № .. МР е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в „Д“ ЕАД със застрахователна полица BG/06/122000007698, валидна до 26.01.2023 г.

Сочи се също, че с Молби с вх. № № 94-Г-131, 94-Г-135 и 94-Г- 129 от 25.05.2022 г., ищците са завели претенции срещу ответното дружество, с която са поискали да им бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди и въпреки, че определеният краен тримесечен срок в КЗ е изтекъл на 25.08.2022 г. от ответното дружество не е изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

С отговора на исковата молба ответникът „Д“ ЕАД не оспорва обстоятелството, че има застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/06/122000007698, сключена за л.а.

„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № .. МР, която е била валидна към датата на процесното събитие. Оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва и твърденията за обема и дълбочината на неимуществените вреди на всеки от ищците.

По отношение на ищците А. В. Л. и В. А. Л. ответникът оспорва твърдението за изключително силна връзка и близост между всеки от тях и починалата им дъщеря с оглед възрастта на ищците и на дъщеря им към датата на ПТП – починалата е била пълнолетно лице към датата на процесното събитие, имала е собствено семейство, собствени деца, дори и внуци, живеела е отделно от родителите си и са живели в отделни домакинства и отделни населени места. Въз основа на тези обстоятелства излага твърдение, че близката емоционална и душевна връзка, обичайно изградена между родител и детето му е била също обичайно и напълно по естествен начин трансформирана, поради възрастта, житейските събития и техния естествен 2 ход.

По отношение ищцата М. К. се сочи, че към момента на настъпилата смърт на майка си, ищцата е била на 29 години, със собствено семейство и с постоянен адрес, различен от този на родителите си.

Твърди се, че претендираните вреди от ищците са завишени по размер и не съответстват на действително претърпените морални вреди и на приетия критерий за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и разяснен в Постановление № 4 от 1969 г. на Пленума на ВС.

По отношение на претенцията за лихви се възразява, че такава не се дължи, тъй като ответникът не е изпаднал в забава по критериите на чл. 497, ал. 1, т. 1 от 3 КЗ.

Поддържа се твърдение за съпричиняване от страна на починалата П С.а към настъпването на деликта, като с поведението си не е спазила предвиденото в ЗДвП поведение за пътник в МПС и нарушавайки правилата за движение, тя е станала причина/допринесла за настъпването на уврежданията си от процесното ПТП и съответно – за настъпването на летален изход поради тях.

Въвежда се възражение за принос от страна на починалата П С.а към настъпването на собствените й травми, довели до настъпване на летален изход поради непоставен предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, починалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на тежки травми, довели до настъпването на летален изход.

В хода на производството ищцата В. А. Л. е починала, като съдът е конституирал като ищци по заместване нейните наследници по закон, а именно съпругът й А. В. Л., ЕГН **********, дъщеря й Г. А. Я., ЕГН **********, наследниците на дъщеря й П А. С.а, ЕГН ********** – М. Е. К., ЕГН ********** и наследниците на починалата дъщеря на П А. С.а – Елена Е.

С., ЕГН ********** – С. А. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********.

След анализ на писмените и гласните доказателства, Благоевградският окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от завереното копие на Присъда № 27/10.07.2023 г., постановена по НОХД № 652/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, че съдът е признал подсъдимият Е. С. С., ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.04.2022 година, около 12.50 – 13.00 часа, на път BLG -1166, с. П – с.

Коларово, общ. П, при километър 2+1000, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. № Е 27-85 МР, с посока на движение от с. Б, общ. П към гр. П, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – след като е бил длъжен /заради отклонено внимание и неправилна преценка на пътната обстановка/ не е контролирал непрекъснато управляваното МПС, поради което е допуснал отклонение на автомобила вдясно и излизането му на чакъления пътен банкет, на който съпротивлението при триенето на гумите в пътната настилка е пониско и напречният наклон е по-малък; чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение от 65,91 км./ч. е нарушил забраната за превишаване на максимално разрешената скорост за движение в този пътен участък от 50 км./ч. /въведена с пътен знак „В“26, съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗДвП/, което е 3 довело до занасяне на гумите на задния мост, неуправляемост на автомобила, излизане в дясно на пътното платно за движение, удари в два крайпътни знака, падане в крайпътната канавка, преобръщане на автомобила в затревения участък край пътя и заставането му отново на гумите в състояние на покой, напречно, с предната част, сочеща към платното за движение, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, сред които П А. С.а от гр. П – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.

3, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл.

20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание цитираните законови текстове и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 26.07.2023 г.

Като свидетел по делото е разпитан БЯ – син, Г. Я., която е сестра на починалата П А. С.а, внук на А. Л. и В. Л. и съответно първи братовчед на М.

К., от показанията на когото се установява следното:

Починалата П била любимата дъщеря в семейството на А. и В. Л.и, защото е била най-малка. Те са се грижили за нея до последно, докато създаде свое семейство. До преди инцидента, в който е починала П се е чувала постоянно с нейните родители. Последните две или три години е работила сезонно в чужбина – за два, три месеца, и когато не е могла да се чуе с родителите си звъняла на сестра си, за да разбере как са. Когато се прибирала в България поне един, два пъти в седмицата се виждала с родителите си.

Близките запазили в тайна инцидента от А. Л. и В. Л., не знаели как ще го приемат, защото са хора с болести и на години. Първо им казали за смъртта на братовчедката на свидетеля, а 20 дни по-късно и за смъртта на П, при което шокът на А. Л. и В. Л. бил тотален – В. Л. спряла напълно да се движи, въпреки че преди това малко успявала да се движи, а А. Л., който също бил в шок от сключилото се започнал да се грижи за В. Л. като за бебе и една година по-късно тя починала. В. Л., тъй като била неподвижна не присъствала на погребението, а А. Л. останал да се грижи за нея. А. Л. избягва да говори за инцидента, тъй като това много го натъжава и връща към тези неща. Той се опитва да забрави.

Ищцата М. К. била в голям шок, страдала изключително много за загубата на майка си П и за сестра си. Живеела на около километър разстояние от майка си, в отделни домакинства, но всеки ден се виждали. В момента на смъртта на П детето на М. било на една година. М., докато била бременна всеки ден минавала през къщата на П и с нетърпение чакали раждането на детето. Това ги сближавало. П помагала на М. да отглежда детето. Първите два, три месеца след раждането, М. живеела при майка си, за да й помага.

Когато детенцето станало по голямо е оставало при баба си да го гледа.

М. не е учила извън гр. П. До 18 годишна възраст е живяла при майка си, след което се преместила в жилището на родителите на съпруга си, докато си купили собствено жилище. М. общувала всеки ден с майка си, която й помагала както за децата, така и финансово.

4

Като свидетел по делото е разпитан и Е. С. – баща на ищцата М. К. и съпруг на починалата П С.а, от показанията на който се установява, че той е управлявал лекият автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с който е станало процесното ПТП. П С.а седяла в автомобила на задните седалки по средата, от двете й страни имало по още един човек. Автомобилът имал предпазен колан за мястото, на което седяла съпругата му, но не знае със сигурност дали е била поставила предпазния колен, когато потеглили. Непосредствено след катастрофата тялото на съпругата му било изпаднало от автомобила, като автомобилът се завъртял два-три пъти и се позиционирал на гумите си след катастрофата, тялото на съпругата му било на около метър-два странично на автомобила от дясно. Не си спомням дали задните врати на автомобила са били отворени и дали задното стъкло е било счупено.