Решение № 3362 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3362 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330117409 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, (старо наименование „Теленор България„ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, против С. С. И., ЕГН **********, от *********, и иск да се установи вземане на ищеца за суми за реално изпълнение и неустойка по договори за мобилни услуги, за които заявителят, сега ищец, разполага със заповед за плащане № 5566/24.12.2020г., издадена по частното дело № 9633 по описа на ПРС за 2021г. – искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.

Твърденията на ищцовото дружество, телекомуникационен оператор, са да е имало с ответника три броя договори за мобилни услуги с номера № ********; ********* и *********, сключени през юли и август 2019г.

По договор № *********ищцовото дружество се задължило да предоставя телекомуникационни услуги чрез избран от ответника телефонен номер , а на свой ред С. следвало да заплаща месечна абонаментна такса от 15.99 лева, считано от 08.07.20219г. Предоставено му било и мобилно устройство – таблет Енджой.

По договор ********* ищцовото дружество се задължило да предоставя телекомуникационни услуги чрез избран от ответника друг телефонен номер , а на свой ред С. следвало да заплаща промоционална месечна абонаментна такса от 22.99 1 лева с ДДС .

По договор ********* ищцовото дружество се задължило да предоставя телекомуникационни услуги чрез избран от ответника трети, различен телефонен номер , а на свой ред И. следвало да заплаща месечна абонаментна такса от 13.99 лева. Предоставено му било и мобилно устройство - таблет марка „Престиджио„.

Ищецът издавал обща по трите договора фактура за задълженията на ответника По издадените общи фактури с №7292615511 и №7293889404 вземанията на телекомуникационния оператор останали неплатени , длъжникът изпаднал в забава , като по фактурата № №7292615511 останали неплатени общо 13.25 лева вземания на оператора по трите договора, а по фактурата №7292615511 – пълната й стойност от 62.20 лева. Това неплащане обусловило правото на ищеца да прекрати договорите едностранно и да начисли в тежест на ответника предвидените в трите договора неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 551.68 лева. За тази сума била издадена крайната фактура № 7296654087/15.11.2019г.

Всички суми останали неплатени от И.. За тях ищцовото дружество получило заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. дело № 9633/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав. Заповедта била връчила по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и се иска установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, както следва :

По договор № **********– 25.78 лева стойност на реално потребление и 222.54 лева неустойка за едностранното прекратяване на договора;

По договор ********* - 28.25 лева стойност на реално потребление и 99.07 лева неустойка за едностранното прекратяване на договора;

По договор *********- 21.42 лева стойност на реално потребление и 230.07 лева неустойка за едностранното прекратяване на договора; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното й погасяване, и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за липса на реално изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на телекомуникационни услуги; възразява, че са нищожни неустоечните клаузи в договора и допълнителното споразумение към него. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение , че за процесния период „Теленор „ АД е доставял телекомуникационни услуги чрез изградената от него мобилна мрежа.

Изготвена е по делото и счетоводна експертиза за структурата на дълга; вещото лице 2 е дало заключение , че от фактурираните във фактурата №7292615511 суми за реално потребление остават за плащане 8.89 лева с ДДС - по договор № ******** и 25.48 лева с ДДС – по договор *********, от фактурата №7293889404 остават за плащане 16.89 лева с ДДС - по договор № ************ и 23.89 лева с ДДС – по договор ********* , и 21.42 – по договор *********; в крайната фактура № 7296654087/15.11.2019г. са фактурирани общо 551.69 лева неустойки за предсрочно прекратяване по вина или почин на абоната по трите договора. Стойност на вноски за изплащане на двете посочени в исковата молба крайни устройства не е фактурирана, такава не е предмет на спора, доколкото не е посочена при отстраняването на недостатъците на исковата молба.

Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79 и 92 от Закона за задълженията и договорите, допустими като установителни. Има идентичност между описаното в заявлението и издадената по частното дело 9633/21 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество:

Копия от договорите за телекомуникационни услуги са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното изпълнение по тях от страна на ответника.

Представени са копия от фактурите, издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези документи, макар да са частни и да изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със записаното в договора. С оглед казаното, има договори между страните като източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги).

Възражението за липса на реално изпълнение не може да бъде споделено предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира.

За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени, тъй като и двата вида неустойки са договорени да се дължат „ при предсрочно прекратяване по вина на абоната„. Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед изложеното , че действието на договора е прекратено поради неплащане, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите остана недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК, респ., като основание за възникване на неустоечното задължение.

На следващо място, в договора между страните е договорено , че „ в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ 3 карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани обаче, клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146 от с. з., тъй като позволяват на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди, тъй като този размер е еквивалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.Тъй като са изначално нищожни, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката , който не надхвърля размера на три от вноските.

Предвид изложеното, исковете за неустойка следва да бъдат отхвърлени, а тези за реално изпълнение на задълженията по трите договора – уважени.

Разноски се присъждат в полза на ищеца , пропорционално на уважената част от вземането. Общия размер на направените от ищеца разноски съобразно представения списък е 1530 лева; дължат се пропорционално 184.07 лева (1530/627.13*75.45).

На ответната страна разноски не се присъждат , не е направила такива.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено, че С. С. И., ЕГН **********, от *********, дължи на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.

София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащане на следните суми ,за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 9633/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав: общо 75.45 лева, от които – 25.78 лева стойност на неплатени абонаментни такси по договор № ***********, 28.25 лева стойност на реално потребление и 99.07 лева неустойка за едностранното прекратяване на договора , и по договор *********- 21.42 лева стойност на реално потребление, ведно със законната лихва върху сумата на главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи според същата заповед неустоечно плащане в общ размер от 551.69 лева, от които: по договор № *********** - 222.54 лева неустойка , по 4 договор ********* - 99.07 лева и по договор *********- 230.07 лева неустойка, като неоснователни.

Осъжда С. С. И., ЕГН **********, от *********, да заплати на „Йеттел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 184.07 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5