Определение № 122 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600138 по описа за 2026 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпили са жалби от адв.З. Т., адв.Б. У., адв.Н. С. и адв.С. З. като защитници съответно на подсъдимите Х. П. Т. и М. Р. С., К. Д. Г., П. С. А. и К. П. В. против протоколно определение № 404/16.03.2026г., постановено в разпоредително съдебно заседание по НОХД № 47/2026г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура- Пловдив за отстраняване на нередовности, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. С жалбите се изразява несъгласие със становището на съда, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и е съобразен със задължителната съдебна практика, поради което молят да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като обвинението е неясно, неразбираемо и не съдържа конкретни факти по какъв начин всеки един от подсъдимите е осъществил престъплението, за което е даден на съд.

Въззивната инстанция констатира, че жалбите са подадени в срок от защитниците на подсъдимите, а разгледани по същество са неоснователни.

Прочитът на внесения обвинителен акт дава основание да се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че същият като форма, реквизити и съдържание - както в описателната, така и в заключителната част, отговаря на законовите стандарти по чл.246 НПК и е съобразен със задължителната съдебна практика, очертаваща изискванията към него съгласно основополагащото ТР № 2/2002г. на ОСНК. От обвинителния акт всеки един от подсъдимите Х. П. Т., М. Р. С., К. Д. Г., П. С. А., К. П. В. и необжалвалият В. Р. Г. може в достатъчна степен и яснота да разбере и научи в какво е обвинен и по какъв начин са извършили престъпленията по чл.213а 1 ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.214 ал.2 т.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 НК, съответно по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за подсъдимите К. П. В., В. Р. Г. и М. Р. С., както и в какво се е изразила задружната им престъпна дейност като съучастници при извършване на деянията. Съдът е отговорил вярно на възраженията на защитата, че по-голяма конкретика и яснота от описаната в обвинителния акт относно механизма, времето и начина на осъществяване на инкриминираните деяния и участието на всеки един от подсъдимите в тях, не може да бъде постигната, а всичко останало е въпрос на доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, свързана с разглеждането и решаването на делото по същество. Т.е. фактическите обстоятелства, свързани с обективната и субективна съставомерност на престъпленията, в обвинителния акт са очертани с достатъчна конкретност, яснота и непротиворечивост както в описателната, така и в диспозитивната му част, поради което подсъдимите са в състояние да разберат същността на предявените им обвинения и съответно не са затруднени да организират и осъществят ефективно правото си на защита по този обвинителен акт. Видно е от внесения процесуален документ, че са достатъчно информирани за всички факти и обстоятелства касаещи изпълнителното деяние на отделните престъпни посегателства, включително за упражнената спрямо пострадалите принуда като елемент от фактическия състав на престъпленията.

Следователно, при изготвяне на иницииращия съдебното производство документ не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да нарушават или ограничават правото на защита на подсъдимите както по фактите, така и по приложимия материален закон. От изложеното е ясно, че внесеният в съда обвинителния акт пълноценно очертава фактическите и правни параметри на предмета на доказване по делото и не възпрепятства защитата на подсъдимите по въпросите, посочени в чл.102 от НПК. Не са им накърнени процесуалните права и с отделяне на материалите в друго производство / по отношение на обв.С. П. В. и за другите неустановени и неиздирени съучастници /, тъй като преценката за това е единствено на прокурора по реда на чл.216 ал.1 НПК, а и предмет на настоящия съдебен контрол са въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК. Също така правилно е възприетото от съда становище във връзка с рождената дата на подсъдимите К. Г. и В. Г., изрично уточнена при снемане на самоличността им в съдебното заседание и потвърдена от коректно изписаните ЕГН-та в обвинителния акт, че не се налице и очевидни фактически грешки, които да бъдат отстранени по реда на чл.248а от НПК.

Предвид на изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 404/16.03.2026г., постановено в разпоредително съдебно заседание по НОХД № 47/2026г. по описа на 2

Окръжен съд- Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3