Решение № 141 от 02.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Б., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101216 по описа за 2024 година

С исковата молба от „*“ ЕООД срещу Н. П. П. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 881/2010 г. по описа на РС - Б.: 1.) главница в размер на 13 569,71 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; 2.) мораторна лихва в размер на 4 061,66 лв. – за периода от 19.12.2009 г. до 24.06.2010 г.

Ищецът твърди, че на 15.09.2007 г. между „*“ ЕАД и Е. Д. Е. бил сключен договор за кредит, обезпечен чрез поръчителството на ответника, съгл. договор за поръчителство от същата дата. Главницата по кредита била 15 000 лв. Срокът за издължаване бил 120 месеца от датата на усвояване с падеж на вноската 30-то число.

Уговорена била и възнаградителна лихва при ГПР 10,97 %. Поради преустановяване на погасяванията, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Процесните вземания били прехвърлени на „*“ ЕАД с договор за цесия от 06.03.2012 г. И кредитополучателят, и поръчителят били надлежно уведомени за извършената цесия.

С последваща цесия от 15.09.2022 г. дружеството „*“ ЕАД прехвърлило на ищцовото дружество „*“ ЕООД процесните вземания. И това прехвърляне на вземанията било съобщено на кредитополучателя и на поръчителя. Посочено е също, че вземанията, освен че са с настъпила предсрочна изискуемост, са дължими и поради настъпване на падеж. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Излага подробни съображения относно липсата на активна процесуална легитимация по отношение на ищеца. По същество намира исковете за неоснователни. Цесията в полза на ищеца не била надлежно съобщена на ответника.

Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Погасителната давност се прекъсвала със задна дата с предявяването на иск по чл. 422 ГПК, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед само по чл. 410 ГПК, но не и по чл. 417 ГПК, както било в настоящия случай. Между датата на издаване на изпълнителния лист за процесните вземания и образуването на изпълнително дело били изминали почти шест години, а ответникът узнал за предприетото принудително изпълнение почти четиринадесет години по – късно. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа становището си за неоснователност на исковете, позовава се на изтекла погасителна давност и моли за отхвърляне на исковите претенции. Подробни аргументи доразвива в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.09.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „*“ ЕАД и Е. Д. Е. за сумата от 15 000 лв., при срок на издължаване 120 месеца, с падеж на месечната вноска 30-то число на месеца. От погасителния план, неразделна част от договора, се установява, че последната погасителна вноска е следвало да се извърши на 15.08.2017 г. Съгласно чл. 9 от договора, кредитът се обезпечава с договор за поръчителство.

На 14.09.2007 г. е сключен договор за поръчителство между „*“ ЕАД и ответника Н. П. П. – поръчител, с който договор се обезпечават задълженията на кредитополучателя Е. Д. Е. по процесния договор за кредит.

На 30.06.2010 г. за процесните суми в полза на кредитора „*“ ЕАД по ч. гр. д. № 881/2010 г. по описа на РС – Б. е издадена Заповед № 454 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата солидарни длъжници Е. Д. Е. и Н. П. П..

С Договор за покупко – продажба на вземания от 06.03.2012 г. „*“ ЕАД е цедирала на „*“ ЕООД свои вземания, съгл. приемо – предавателен протокол (л. 38 от делото), сред които и вземанията по процесния договор за кредит. Цесията е потвърдена писмено от цедента „*“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Приложено е и пълномощно в полза на „*“ ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници за извършената цесия. Уведомително 2 писмо от 26.03.2012 г. относно извършената цесия е връчено на ответника на 09.04.2012 г., видно от Известие за доставяне ИД *PSFABG0018FEZ*.

С Договор за покупко – продажба на вземания от 15.09.2022 г. „*“ ЕООД цедира на ищеца „*“ ЕООД свои вземания, съгл. Приложение № 1 към договора за цесия (л. 51 от делото), сред които и вземанията по процесния договор за кредит. С Писмо изх. № Ф24-52/20.09.2022 г. цесията е потвърдена писмено от цедента „*“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Приложено е и Пълномощно изх. № Ф24-53/20.09.2022 г. в полза на „*“ ЕООД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. Изготвено е Уведомление изх. № МА 00025627/08.11.2022 г. относно извършената цесия, но няма доказателства същото да е връчено на ответника.

С Молба от 21.06.2016 г. на „*“ ЕООД до ЧСИ Димитър Вълков с рег. № 861, с район на действие СГС, е поискано образуване на изпълнително дело за процесните вземания, включително срещу поръчителя и ответник Н. П. П.. В молбата взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани.

От наличните документи по образуваното изп. дело № 917/2016 г. по описа на ЧСИ Димитър Вълков с рег. № 861 се установява, че до ответника е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 25374/21.06.2016 г., за която няма доказателства да е връчена.

На 21.06.2016 г. от съдебния изпълнителен са изпратени запорни съобщения до търговски банки (л. 202 – 233 от делото) за налагане на запори върху наличностите по банкови сметки на ответника. Последвали са частични плащания от ответника в рамките на принудителното изпълнение, което се установява от преводни нареждания, първото от които от 26.08.2016 г.

Със Запорно съобщение изх. № 36175/20.09.2017 г., връчено на работодателя на ответника на 02.10.2017 г., видно от известието за доставяне, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника. С Писмо вх. № 42900/01.11.2017 г. работодателят е отказал да извършва удръжки от трудовото възнаграждение на ответника, тъй като същото е под размера на минималната работна заплата.

С Молба № 12186/18.04.2019 г. „*“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител налагане на запор върху дружествен дял на ответника.

На 15.02.2021 г. са изпратени нови запорни съобщения до търговски банки (л.

372-376).

С Протокол за приемане на изпълнително дело от 10.12.2021 г. служебният архив на ЧСИ Димитър Вълков с рег. № 861, с район на действие СГС, е прехвърлен на ЧСИ Галин Костов с рег. № 924, с район на действие СГС, като изп. дело е приело № 779/2021 г.

3

С Молба вх. № 13697/04.04.2022 г. „*“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител налагане на запор върху банкови сметки на ответника.

С Молба № 62091/18.11.2022 г. ищцовото дружество „*“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Със Запорно съобщение изх. № 31758/27.07.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника при новия му работодател

„АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС – КЛОН Б.“ АД. Изпратено е и Запорно съобщение изх. № 31761/27.07.2022 г. до работодателя „НАЦИОНАЛ 7“ ЕООД.

С Писмо вх. № 47059/13.09.2022 г. от ТП на НОИ – С. област съдебният изпълнител е известен, че на основание чл. 446, ал. 1 ГПК не могат да се правят удръжки от пенсията/добавката на ответника, тъй като същата е под размера на минималната работна заплата. С Писмо вх. № 11522/30.01.2024 г. от ТП на НОИ – С. област съдебният изпълнител е известен, че на основание чл. 446, ал. 1 ГПК удръжката върху пенсията/добавката на ответника е в размер на 562,69 лв., а съгл. Писмо вх. № 67932/09.04.2024 г. е 565,97 лв. Запорите върху пенсията на ответника са вдигнати, съгл. съобщения изх. № 29419/09.04.2024 г. и изх. № 44011/07.06.2024 г.

Според заключението на ССчЕ, което съдът намира за обосновано и обективно, главницата по процесния договор за кредит в размер на 15 000 лв. е усвоена от кредитополучателя на 15.09.2007 г. по разплащателна сметка. По договора са извършвани погашения – 2242,33 лв. за лихви; 140,29 лв. – за главница и 9,24 лв. – санкционна лихва. Последното погашение е извършено на 28.04.2009 г. Дължими към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение във основа на документ по чл. 417 ГПК са: 766,16 лв. – главница; 2612,37 лв. – лихва, 1448,02 лв. – санкционна лихва. За периода от 19.12.2009 г. до 24.06.2010 г. към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ и при съобразяване на извършени плащания след 29.06.2010 г., дължимата сума за главница е в размер на 13 659,71 лв.; лихвата възлиза на 4061,63 лв., а дължимите такси – на 48,00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Ответникът е навел възражение за липса на активна процесуална легитимация по отношение на ищеца „*“ ЕООД – цесионер на кредитора „*“ ЕАД, в полза на когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Аргументи черпи от т. 4г на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като акцентира, че производството по установителните искове е продължение на заповедното производство и след като заповедта за незабавно изпълнение е издадена в полза на банка въз основа на 4 извлечение от нейни счЕ.одни книги, то и частният правоприемник цесионер следва да има качеството на банка, което в случая не било налице. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 102/24.02.2020 г. по ч. т. д. № 2643/2019 г. и др., съгласно която ограничението, предвидено в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, касае само легитимацията на заявителя в заповедното производство, но не следва да се тълкува и прилага разширително в исковото производство по установителния иск. Т. е. в хипотезата на вече издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банка и последващо цедиране на вземанията по заповедта, легитимиран да предяви установителния иск е и частният правоприемник цесионер, без последният да е необходимо също да притежава качеството на банкова институция. В заключение, предмет на настоящото производство са искове, предявени от надлежна страна, поради което съдът ги приема за допустими.

По същество

Предявените искове са установителни с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение по договор за кредит между „*“ ЕАД и кредитополучателя, обезпечено с поръчителството на ответника; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземанията от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Между „*“ ЕАД и кредитополучателя Е. Д. Е. е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата на двустранно подписания Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г. Главницата по кредита в размер на 15 000 лв. е усвоена от кредитополучателя, което се установява от заключението по ССчЕ, а и не се оспорва от страните.

Ответникът по делото Н. П. П. е солидарно задължен за процесните вземания по силата на сключения между него и „*“ ЕАД Договор за поръчителство от 14.09.2017 г.