Решение № 96 от 01.09.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч , 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200165 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0025428 на ОД на МВР Ловеч е наложено на „Б.К.“ ЕООД – гр.Б., област В., представлявано от управителя Б. В. Б., административно наказание на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволни от електронния фиш останали от дружеството, които чрез управителя Б.Б. са го обжалвали. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Сочи, че в електронния фиш липсва пълно, точно и конкретно описание на нарушението, липсва описание на фактите, които обуславят отговорността на юридическото лице за несключена застраховка „гражданска отговорност“.

Изтъкнато е също така, че в ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кого може да се обжалва.Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.

В съдебното заседание, редовно призовани чрез управителя Б., дружествотожалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са навели възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случай, че жалбата бъде уважена и се присъдят разноски на жалбоподателя.

1

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 18.12.2020 г. в 13:52:20 часа, на първокласен път І-4, при км 33+950, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 74 км/ч МПС. На контролирания от системата участък от пътя било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, на какъвто скоростен лимит била настроена и системата, видно от вещественото доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0137723 /л.9/.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0137723 /л.9/ установили, че засечената в 13:52:20 часа на 18.12.2020 г. скорост от 49 км/час била от лек автомобил „К.С.” с рег.№ ** **** **

След справка в централната база данни на КАТ /л.14/ било установено, че собственик на автомобила е „Б.К.“ ЕООД, със седалище в гр.Б., област В.. Установено било и че за автомобила собственост на дружеството не е имало сключен валиден договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на така заснетото от АТС, на 11.01.2021 г. /справка на л.10 от делото/ бил издаден електронен фиш серия Г, № 0025428 /л.8/ срещу „Б.К.“ ЕООД, със седалище в гр.Б., област В., представлявано от Б. В. Б., в качеството на собственик на автомобила. В обстоятелствената част на фиша наказващият орган приел, че на 18.12.2020 г., в 13:52, на първокласен път І-4, при км 33+950, АТСС ARH CAM S1 е установило и заснело движещо се в посока гр.София МПС – лек автомобил марка „К.С.“ с рег.№ ** **** ** собственост на юридическото лице, което МПС е регистрирано на територията на Р България, не е спряно от движение за него няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочен е и номера на АТСС - 11743с0. Наказващият орган квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и наложил на дружеството имуществена санкция на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 и чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 2000 лева.

От справката на л.10 от делото и известие за доставяне на л.11 става ясно, че фиша е 2 бил връчен на дружеството на 22.01.2021 година.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на дружеството-жалбоподател и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.6/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно „Б.К.“ ЕООД е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която е била нарушена. Посочени са ЕИК и адрес на дружеството жалбоподател. Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от техническото средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. В този смисъл, не могат да бъдат споделени възраженията, че обжалваният ЕФ не съдържа словесно описание на нарушението. Ясно е посочено във фиша, че вмененото нарушение се изразява в управление на лекия автомобил, който е регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение и за него собственика не е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. посочени са както изпълнителното деяние, изразяващо се в управлението на автомобил – чл.638, ал.4 от КЗ, така и останалите съставомерни признаци на нарушението, а именно : регистрирано на територията на Р България МПС, което не е спряно от движение.

Конкретно е отразено и че превозното средство е собственост на юридическо лице, като понадолу същото ясно е индивидуализирано с име, седалище, ЕИК и представляващия го. По никакъв начин не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, в частност да е узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват. Ясно също така е бил индивидуализиран и пътят, на който е било заснето нарушението – първокласен път I-4, с конкретния километър от него.

Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение касаещо непосочването във фиша на това пред кого и срока, в който може да се обжалва.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който текст субсидиарно се 3 прилага и в случаите на установени по реда на чл.638, ал.4 от КЗ нарушения, липсват посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно срока и пред кого може да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, като в т.1 са собствениците на МПС - всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение. От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за заснетия от техническото средство при управлението му автомобил, собственост на дружеството- жалбоподател, към датата на заснемане – 18.12.2020 г. е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Този факт се установява от изисканата и представена от Гаранционен фонд гр.София справка /л.30-31/, от която става ясно, че към 4 дата 18.12.2020 г. за автомобилът с рег.№ ** **** **е нямало активна застраховка ГО.

Такава е имало сключена със полица № BG/22/120002150357 от 03.08.2020 г., издадена от ЗК „ЛевИнс“ АД, с начало на застрахователното покритие от 00:00 часа на 09.08.2020 г. и край в 23:59 часа на 08.08.2021 г., но считано от 00:00 часа на 25.11.2020 г. полицата е била прекратена по причина „Невнесена вноска“, както е посочено най-отдолу в справката на л.30 от делото. Следваща сключена за автомобила застрахователна полица за ГО е тази с № BG/22/120003542577 от 29.12.2020 г., издадена от ЗК „ЛевИнс“ АД, с начало на застрахователното покритие от 17:35 часа на 29.12.2020 г. и край в 23:59 часа на 29.12.2021 година. Т.е., във времето между 25.11.2020 г. до 29.12.2020 г. за автомобила е нямало сключена и активно действаща полица за задължителната застраховка ГО. А и самият жалбоподател не оспорва този факт, нито пък е ангажирал доказателства, които да установяват противното.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0137723 /л.9/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. Същият установява по безспорен начин факта, че на 18.12.2020 г. автомобилът на жалбоподателя е бил управляван.