Решение № 384 от 13.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. гр. Хасково, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102340 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат адв. П.И.П. от АК Хасково, съдебен адрес: *** против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И.Р.К. – управител,с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10 и 10а ЗПК вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане по Договор за кредит № *** от ***г.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., представляващ неразделна част от Рамково споразумение с номер *** от ***г., сключен с "ЮтеКредит България" ЕООД по силата, на който договор получил заемна сума от 1000 лв., която следвало да бъде върната на 12 месечни вноски. В раздел "Основни условия" от договора било предвидено, че следва да се заплати и „Такса за разглеждане“ (ЛЕВ) в размер на 177,06 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и такса за разглеждане било в размер на 1243,22 лв.

Поддържа се, че така търсената „Такса за разглеждане“ по Договора за потребителски кредит № *** от ***г. във връзка с т. 8.4 от Рамковото споразумение с номер ***, спрямо която ищецът трябва да заплати сума в размер на 177,06 лв., е нищожна на няколко основания.

1

На първо място, сочи че клаузата „Такса за разглеждане“ била нищожна на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК „кредиторът не можел да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита", а таксата за разглеждане, която била посочена в договора, представлявала действие по усвояване и управление на кредита.

Клаузата била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради противоречието й с добрите нрави. Сочи се, че договорът за кредит противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации, а в конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 1000 лв. при такса за разглеждане в размер на 177,06 лв., който размер бил необосновано висок и в прекомерен размер спрямо сумата на кредита. Така клаузата противоречала на добрите нрави и поради нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения.

Уговорената клауза за "такса за разглеждане" била нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК била въздигната възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. На практика обаче в договора било предвидено ГПР в размер на 56,95 %, което било над определения максимален размер. Предвиждайки в договора заплащане на "такса за разглеждане" се надвишавало още повече ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР. "Таксата за разглеждане" представлявала разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щяло да надхвърли с още повече максималния законов размер.

На следващо място "такса за разглеждане" била нищожна и като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, тъй като оставяла изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависело единствено от неговата воля, а сумата, която се претендира в размер на 177,06 лв. се възлагала за заплащане от потребителя именно във връзка с изпълнението на задълженията на търговеца да разгледа искането за отпускане на потребителския кредит, а одобрението за отпускане на кредита зависело само и единствено от неговата воля. Твърди, че по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото 2 облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за "такса за разглеждане", изцяло се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост и така предвидената клауза "такса за разглеждане", предвидена в договора за потребителски кредит, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че с така включената клауза в договора за кредит в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение за изпълнение на задължение на кредитора.

Искането за заплащането на "такса за разглеждане" по съществото си било добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора.

Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още проценти от предоставената главница.

Търсената сума за "такса за разглеждане" от Договора била нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни освен, ако са уговорени индивидуално, а същата не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. От самия договор за потребителски кредит било видно, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане е част от едни стандартни и бланкетни от напред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването още повече, когато се касаело за хипотезата на договор с общи условия.

Въз основа на гореизложеното, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата в Договор за кредит № ***, сключен на *** г. между страните, в която се определя "Такса за разглеждане" и точка 8.4 от Рамково споразумение с номер *** от ***г.

Претендира разноските по делото като на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата претендира присъждане на адвокатски хонорар за осъществна безплатна правна помощ съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, в който оспорва иска като неоснователен.Оспорва допустимостта на иска при липса на правен интерес, след като не е упражнил правото си на отказ и е ползвал кредит от ответника без възражения срещу процесния договор. Сочи, че ГПР по договора е правилно изчислен и не надвишава границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва, че 3 таксата за разглеждане е такса за усвояване, каквато не била предвидена в процесния договор, а процесната такса била включена в общите разходи по кредита за потребителя. Навежда, че процесната клауза е индивидуално уговорена, тъй като потребителят при сключване на договора от разстояние избрал сумата на кредита и срока на погасяване, като таксата за разглеждане се променя при промяна срока за погасяване на кредита.

Предвид изложените съображения, моли съдът да се произнесе с решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № *** от ***г., т.е. между страните е възникнало е облигационно отношение.

Представени са договора за кредит с погасителен план към него, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити, Рамково споразумение за потребителски кредити с номер *** от ***г.

От представения договор за кредит се установяват параметрите на облигационното отношение. Съгласно Договор за кредит № ***, сключен на ***г. е уговорена заемна сума в размер на 1000 лева, при ГПР 56,95%, годишен лихвен процент – 13,00%, „такса за разглеждане“ в размер на 177,06 лева, срок на договора – 12 месеца, общо дължима сума по кредита – 1243,22 лева, платима на месечни вноски съгласно погасителен план.

От представения Договор за кредит № *** от ***г., се установява също така, че таксата за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Съгласно клаузата на т.8.4. от Рамково споразумение за потребителски кредити с номер *** от ***г., сключено между страните и съставляващо общите условия въз основа, на които кредиторът предоставя потребителски кредити, се установява, че Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на Договор кредит или изменения на Споразумението по т. 6.10 от Процедурата.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, 4 съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че Годишният процент на разходите /ГПР/, изчислен в условията на изплащане на главница от 1000 лева за 12 вноски е 52,81%.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Несъмнено сключеният между страните договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, по повод предоставянето на паричен заем. Ответникът – заемодател е небанкова финансова институция, имаща правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Преценката за действителност на посочената клауза за „такса за разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. В случая се касае за сума в размер на 177,06 лева. Според разглежданата договорна клауза, таксата за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, от което следва, че същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл, въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране, разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено на неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение на добрите нрави.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.