Определение № 875 от 12.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. Б.град, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500854 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 16408/09.08.2023г. на "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: **, със законен представител: А.В.Д.- главен изпълнителен директор и М.М. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт против Разпореждане № 1426 от 18.07.2023г. по ч.гр.д. № 1465 от 2023г. по описа на РС Б.град, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. Й. Б., с ЕГН ********** и с адрес: с. Б., общ. С., ул. *** № 5, за сумата от

827,69 лева - начислена неустойка, поради прекратяване на договора по вина на длъжника, както и за сумата от 345,13 лева, представляваща мораторна лихва върху цялата главница.

Излагат се доводи за неправилност на оспорения първоинстанционен акт в обжалваната част. Сочи се, че е необоснован изводът на съдебния състав, според който клаузите за дължимост на процесните неустойки имат неравноправен характер.

Поддържа се, че в случаите на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина на потребителя или при нарушаване на задължения по договора е уговорена дължима неустойка в размер до трикратния на стандартните месечни абонаменти.

Поддържа се, че не се претендират абонаментни такси за целия срок на договорите. Твърди се, че така формулирани при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Изтъква се още, че така, както е уговорена неустойката не излиза извън присъщите й функции, като по отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент , следва да се вземе предвид, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилния оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорения срок.

Подробно се аргументира тезата, че уговорените неустойки не са нищожни, на основание накърняване на добрите нрави.

1

Изтъква се начисляване на неустойките, поради срочния характер на договора, с който длъжникът е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получил на други цени. Отстъпката в ценообразуването е именно поради срочността на ангажимента на абоната, като отхвърлянето на искането за присъждане на такива неустойки обезмисля предлаганите отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност и поставя дружеството в неравностойно положение спрямо абоната.

При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 827,69 лева - начислена неустойка, поради прекратяване на договора по вина на длъжника, както и за сумата от 345,13 лева, представляваща мораторна лихва върху цялата главница. Претендират се разноски.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

С обжалваната част от разпореждане № 1426/18.07.2023г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. Й. Б., с ЕГН ********** и с адрес: с. Б., общ. С., ул. *** № 5 за следните суми: сумата от 827,69 лева /осемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ - начислена неустойка, поради прекратяване на договора по вина на длъжника, както и за сумата от 345,13 лева /триста четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата до плащане на всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението.

Мотивите да се откаже присъждане на претендираната сума, на основание неустойка са поради възприето от заповедния съд, че така, както и заявения начина на формиране на претендираната неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. Самостоятелен мотив е изтъкнато, че видно от изложеното в заявлението, претендираната сума за неустойка се твърди да се дължи за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, като сумата е сбор от отделни неустойки, дължими за всяка самостоятелна услуга, предоставяна съгласно различните приложения към договора. Размерът на всяка неустойка не е установен в заявлението.

Поради неоснователност на вземането за неустойка е отхвърлено и претендираното като акцесорно вземане за лихва за забава.

При тези данни съдът счита, че жалбата е неоснователна:

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за 2 служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че длъжникът, за която се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с "А1 България" ЕАД има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал.

От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.

В заявлението заявителят е поискал присъждане на сумата от 827,69 лв., на основание неустойка, като изрично е посочил, че се касае до уговорена клауза в чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договор със системен партиден номер М 5558679, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер на потребителя 505021910, според която клауза при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната.

От съдържанието на договора за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства 3

"А1 България" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.

Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.

Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението в тази обжалваната част е обстоятелството, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и неустойка в размер на стойността на невърнатото техническо оборудване.