Определение № 940 от 21.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500604 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** против определение № 941/16.09.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК (вх. №7221/13.06.2025 г.) за изменение на определение № 600/04.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 556/2025 г., в частта за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. П. Д. сумата в размер на 400 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение, с доводи за материалната му незаконосъобразност, като се навеждат аргументи за липса на основание за присъждане в полза на длъжника на съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, с поставяне на акцент върху липсата на законово изискване за мотивиране на подаденото възражение по чл. 414 ГПК, респ. липсваща функционална обусловеност между съдържанието на възражението и изхода на спора за материалното право. В условията на евентуалност, от жалбоподателя се посочва, че участието на пълномощника в заповедното производство се е изчерпало единствено с подаване на възражение, с оглед на което липсвала правна сложност и в случая следвало да се приложи чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, установяващ минимален размер от 50 лв., като се посочва, че разноските по делата не следвало да се превръщат в санкция или средство за неоснователно обогатяване. В частната жалба е изведено искане отхвърляне на молбата за присъждане на разноски, респ. за определянето им в минимален размер от 50 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК е спазен, защото, броен от датата на 1 връчване на атакуваното определение (17.09.2025 г.), същият е изтекъл на 24.09.2025 г., а частната жалба е подадена на 18.09.2025 г., чрез ССЕВ. За частните жалбоподатели е налице интерес да обжалват определението, доколкото с последния акт е отхвърлена молбата им по чл. 248 ГПК (чл. 248, ал. 3 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че производството по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч е образувано по заявление за издаване на заповед на изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* против М. П. Д. с ЕГН **********, за сумата в размер на 1813.62 лева. Съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за следните суми: 500 лева - главница, 89,59 - договорно възнаграждение, 785,86 лева - законна лихва и 224.69 лева - съдебноделоводни разноски, и отхвърлил заявлението в останалата част. Издадената заповед за изпълнение рег. № 282/28.03.2025 г. е връчена на длъжника на 23.04.2025 г.

След връчване на заповедта длъжникът е подал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. Възражението е подадено в срок, от процесуален представител по пълномощие адв. И. П., като с него е заявена претенция за присъждане на разноски. Към възражението е приложен списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С Разпореждане №1210/07.05.2025 г. съдът указал на заявителя да предяви вземането си по исков ред в едномесечен срок, като доплати следващата се държавна такса.

С подадена до съда молба от 02.06.2025 г., от „Профи Кредит България“ ЕООД е заявено, че няма да бъде предявяван иск по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за вземанията по заповедта. С определение №600/04.06.2025 г. по ч.гр.д. № 556/2025 г. на РС Ловеч съдът е обезсилил издадената заповед и присъдил в полза на длъжника сторените от него разноски в размер на 400 лева.

Срещу определението е постъпила частна жалба вх. № 7221/13.06.2025 г., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№505/2025 г. по описа на ОС – Ловеч. С определение от 12.08.2025 г., съдът е изпратил постъпилата частна жалба на РС Ловеч за произнасяне по същество, третирайки същата като молба за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.

248 ГПК.

В изпълнение на указанията и след размяна на книжата съдът обявил определение № 941/16.09.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на РС Ловеч, като е оставил искането за изменение на определението без уважение. Посоченото определение е предмет на настоящото производство.

От правна страна съдът приема, че определението е частично неправилно.

В заповедното производството страните имат право да им бъдат възстановени сторените от тях разноски при благоприятен за тях изход. С обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, производството приключва неблагоприятно за заявителя, а за длъжника се поражда право на разноски, сторени при защитата му в заповедното производство.

2

В случая длъжникът има право на разноски, чиито размер обаче следва да се определи според ориентировъчния такъв от 200 лв. по чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), а не според по чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/2004 г., препращащ към размерите за процесуално представителство. Процесуалните действия, извършени от адв. И. П., се свеждат до изготвяне на възражение по чл. 414 ГПК, което се свежда до изготвяне на книжа по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАдв, а не до процесуално представителство според на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Тъй като възражението е изготвено от адвоката с конкретна мотивировка и съдържа изявление за недължимост на сумите по заповедта, ведно претенция за присъждане на разноски, и не се касае за попълнено бланково такова, на длъжника по заявлението се дължи възстановяване на сторените разноски, но до дължимия такъв от 200 лв. (чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г.), а не до заплатения такъв от 400 лв. Този извод е в съответствие и с разбирането, че при определяне размера на присъдените разноски, съдът следва да изхожда от действителната фактическа и правна сложност на делото, както и от реално извършените от процесуалния представител на страната действия (С-438/22).

При съобразяване на горепосочените критерии адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева се явява справедлИ. и изцяло съответстващо на конкретната фактическа и правна сложност на делото, респ. на естеството на извършените от адвоката действия и тяхната насоченост. В този смисъл определеното такова от 400 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 200 лв.

По изложените съображения определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК (вх.

№7221/13.06.2025 г.) за изменение на определение № 600/04.06.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г., в частта за разноските, следва да се отмени за сумата над 200 лв. до 400 лв., като вместо него се постанови изменение на последното в същата му част, чрез намаляване на присъдените такива от 400 лв. на 200 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 941/16.09.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК (вх. №7221/13.06.2025 г.) за изменение на определение № 600/04.06.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г., в частта за разноските, за сумата над 200 лв. до 400 лв., като вместо него постановявява:

ИЗМЕНЯ определение № 600/04.06.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч, в частта за разноските, като намалява присъдените такива от 400 лв. на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 941/16.09.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч в останалата му част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500604 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** против определение № 941/16.09.2025 г., по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК (вх. №7221/13.06.2025 г.) за изменение на определение № 600/04.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 556/2025 г., в частта за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. П. Д. сумата в размер на 400 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение, с доводи за материалната му незаконосъобразност, като се навеждат аргументи за липса на основание за присъждане в полза на длъжника на съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, с поставяне на акцент върху липсата на законово изискване за мотивиране на подаденото възражение по чл. 414 ГПК, респ. липсваща функционална обусловеност между съдържанието на възражението и изхода на спора за материалното право. В условията на евентуалност, от жалбоподателя се посочва, че участието на пълномощника в заповедното производство се е изчерпало единствено с подаване на възражение, с оглед на което липсвала правна сложност и в случая следвало да се приложи чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, установяващ минимален размер от 50 лв., като се посочва, че разноските по делата не следвало да се превръщат в санкция или средство за неоснователно обогатяване. В частната жалба е изведено искане отхвърляне на молбата за присъждане на разноски, респ. за определянето им в минимален размер от 50 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК е спазен, защото, броен от датата на 1 връчване на атакуваното определение (17.09.2025 г.), същият е изтекъл на 24.09.2025 г., а частната жалба е подадена на 18.09.2025 г., чрез ССЕВ. За частните жалбоподатели е налице интерес да обжалват определението, доколкото с последния акт е отхвърлена молбата им по чл. 248 ГПК (чл. 248, ал. 3 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че производството по ч.гр.д. № 556/2025 г. на Районен съд Ловеч е образувано по заявление за издаване на заповед на изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* против М. П. Д. с ЕГН **********, за сумата в размер на 1813.62 лева. Съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за следните суми: 500 лева - главница, 89,59 - договорно възнаграждение, 785,86 лева - законна лихва и 224.69 лева - съдебноделоводни разноски, и отхвърлил заявлението в останалата част. Издадената заповед за изпълнение рег. № 282/28.03.2025 г. е връчена на длъжника на 23.04.2025 г.

След връчване на заповедта длъжникът е подал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. Възражението е подадено в срок, от процесуален представител по пълномощие адв. И. П., като с него е заявена претенция за присъждане на разноски. Към възражението е приложен списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Разпечатката съдържа 53 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1a4b034-4134-40d3-9d0b-ef1719925461