Решение № 8271 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8271 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110139383 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника М.

К. Д. съществуването на вземания в размер на сумата от 105,87 евро /207,07 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г. за забава върху сумата 936,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2024 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ********** аб. № 281379 и сумата 2,64 евро /5,16 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г. за забава върху сумата 24,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 12140/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

Предмет на делото са част от вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 12140/2025 г. по описа на СРС, 77 състав, доколкото в останалата част за сумите за главници за ТЕ и ДР заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден ИЛ, включително по отношение на разноските.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че 1 съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът М. К. Д. редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че ответникът не е изпаднал в забава в плащането, тъй като не е изпратена покана. Оспорва вземанията като погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

Не се спори по делото за наличието на неплатени задължения в твърдяните размери и период за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение по отношение на процесния имот. В посочената част заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден ИЛ.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача.

Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху признатия в заповедното производство размер на главницата за ТЕ от 936,16 лева се явява основателна в пълния предявен размер на сумата от 105,87 евро (207,07 лева), който размер е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.

Предвид основателността на претенциите за мораторна лихва за забава върху главницата за ТВ, следва да бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност. Задълженията за лихвите за забава се погасват с изтичането на тригодишен давностен срок – аргумент от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на молба на 27.02.2025 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 27.02.2022 г., са погасени по давност. Такива не се претендират по делото, поради което възражението за давност е изцяло неоснователно.

2

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 4,52 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 5,16 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че предмет на делото са част от сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съобразно уважената част следва да се присъди сумата 13,24 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 45,48 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 195,58 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото и отправеното до съда искане.

Съобразно уважената част следва да се присъди сумата 235,20 лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата си срещу претенцията на заявителя длъжникът упражнява в исковото производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски градски съд/. Още повече – предвид наличието на частично подадено възражение и признание на претенцията в преобладаващата част..

Доколкото ответникът е представляван от процесуалния си представител безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като материално затруднено лице, в полза на адв. С. С. С., САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 480,00 лева, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съобразно отхвърлената част следва да се присъди сумата 11,67 лева.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, 3 считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата 105,87 евро (207,07 лева), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г. за забава върху сумата 936,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2024 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ********** аб. № 281379, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 12140/2025 г. по описа на СРС, 77 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2,64 евро (5,16 лева), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г. за забава върху сумата 24,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 6,77 евро /13,24 лева/ – разноски в заповедното производство и сумата от 120,26 евро /235,20 лева/ – разноски в исковото производство пред СРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. С. С. С., САК, ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.

Гургулят № 31, ет. 1, офис 12 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 5,97 евро (11,67 лева) – възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4