Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5254 от 12.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 300/2024
Вид
Решение № 5254
Подписан
12.08.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Албена Александрова, Анна Кофинова, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.86, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5254 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100500300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 16042 от 06.10.2023 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 12025/23 г. е признал за установено спрямо ЗЕАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, че дължи на ЗАД „Армеец“ на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД, че дължи на ищеца ЗАД „Армеец“ сумата от 2 109,69 лв. главница-незаплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС с полица № 0306Х0347583 и разходи по ликвидационната дейност поради настъпило ПТП на 10.07.2018 г. по вина на водача на автомобил „Рено“ с рег. № ****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., както и мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2019 г.-24.11.2022 г. в размер на 642,88 лв. със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.11.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. на СРС, 46 с-в.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача, застраховал гражданската си отговорност при ответника.Поддържа, че главната причина за настъпване на произшествието е неправомерното и виновно /небрежно/ поведение на водача на л.а. „Тойота“ с рег.№ ****-И.П., алтернативно неговото поведение е съпричинило настъпването на процесното произшествие в съотношение на 50%.Излага твърдения, че от събраните доказателства е установено, че и двамата водачи са извършили неправомерни и неподсигурени маневри и са съпричинили ПТП.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не кредитира показанията на разпитания свидетел, като твърди, че дадените показания потвърждават фактическата обстановка, установена от останалите доказателства.Моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете, а при условията на евентуалност-да намали размера на исканото застрахователно обезщетение.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-ЗАД

„Армеец“ оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства и АТЕ безспорно установяват всички факти в производството.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗАД „Армеец“ АД твърди, че на 09.02.2023 г. е получил съобщение, с което му се указва са предяви установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. по описа на СРС, 46 с-в.Твърди, че на 10.07.2018 г. около 13,45 ч. в гр.София, на бул. „Иван Гешов“ в посока на движение към бул. „България“ е реализирано ПТП с лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ ****, който при извършване на маневра „смяна на лентите“, без да е оставил достатъчно разстояние от правомерно движещо се пред него МПС, блъска в задната част л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ****, за 2 което е съставен двустранен констативен протокол, като двамата водачи са се съгласили за механизма на ПТП и размера на видимите увреждания по автомобилите.За увредения л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ****, собственост на И.В.П., е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“, клауза „П-Пълно каско“ с полица № 0306Х0347583/08.12.2017 г. и период на застрахователно покритие13.12.2017 г.-12.12.2018 г.В периода на валидност на имуществената застраховка е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор при ищеца е образувана преписка по щета № 10018030119663 и съгласно фактура № 21979/30.08.2018 г., издадена от доставчик на резервни части „АГС Партс“ ЕООД за сумата от 575,43 лв. и фактура № 7310/11.10.2018 г., издадена от автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД за сумата от 1 835,08 лв., е определен размер на обезщетение на стойност 2 410,51 лв.С платежно нареждане от 08.10.2018 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в полза на доставчика на резервни части в размер на 575,43 лв., а с платежно нареждане от 14.11.2018 г. на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, е платена сумата от 1 835,08 лв., като са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. или общата сума е в размер на 2 425,51 лв.С изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл.411 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата- ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД.Ищецът твърди, че е изпратил до ответника писмо с изх.№ Л-8392/19.11.2018 г., получено на 22.11.2018 г., за доброволно плащане на дължимата сума, но ответникът е отказал регресната претенция и не е възстановил сумата.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 2 109,69 лв.-изплатено обезщетение по регресна претенция с включени 15 лв. ликвидационни разноски със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането и 642,88 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2019 г.-24.11.2022 г.

Със заявление вх.№ 259031/24.11.2022 г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД за 3 процесната сума.На 07.12.2022 г. СРС, 46 с-в, по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 09.02.2023 г.Исковата молба е подадена на 07.03.2023 г. / в срока по чл.415 ГПК/.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП и е направил възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота“ с рег.№ ****, който се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл.21 ЗДвП.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП на 10.07.2018 г. в 13,45 ч. в гр.София, на бул. „Гешов“ № 3 е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Тойота“ с рег.№ **** с водач И.В.П. и МПС „Рено“ с рег.№ **** с водач Н. В..В протокола е отразено, че е настъпил удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента.Съставена е и схема на произшествието.Водачът на МПС „Рено“ с рег.№ **** се е подписал, че е виновен за ПТП.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на „Тойота“ с рег.№ **** по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“, клауза „П“-Пълно каско с полица № 0306Х0347583/08.12.2017 г. към 10.07.2018 г., наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника към 10.07.2018 г. по отношение на л.а. „Рено“ с рег.

№ ****, заплащане от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на сумата в общ размер от 2 425,51 лв.-застрахователно обезщетение за резервни части и доверен сервиз и заплащането извънсъдебно от ответното дружество на ищцовото такова на 13.12.2018 г. на сумата от 315 лв. за увредената задна броня на увредения автомобил.

С писмо изх.№ Л-8392/19.11.2018 г. ищецът е поканил ответното дружество да му заплати сумата от 2 425,51 лв. по щета № 10018030119663 в 30-дневен срок.Поканата е получена от ответника на 22.11.2018 г.

Разпитаният свидетел И.П. твърди, че е управлявал л.а. „Тойота Авенсис“ и си спомня за ПТП от 2018 г. на бул. „Гешов“.В далечината е видал, че има задръстване поради ремонт на бул. „България“ и е намалил.След като е спрял, колата зад него не е успяла да спре, чул е спирачен шум, и го е ударила в задната част на автомобила му.Попълнили са двустранен протокол.Другият 4 водач не е оспорил вината си.ПТП е станало под моста на ВМА болница.Там няма добра видимост.Свидетелят твърди, че е подал сигнал с аварийни.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице Й.Йорданов е установено, че процесното ПТП е настъпило на 10.07.2018 г. около 13,45 ч., като л.а. „Рено“ с рег.№ **** се е движел по бул.

„Акад. Иван Е.Гешов“ в посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“ и в тунела под ул. „Найден Геров“ е реализирал ПТП със спрелия пред него л.а.

„Тойота Авенсис“ с рег.№ ****.Всички описани в описа на застрахователя увреждания по л.а. „Тойота Авенсис“ са в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.Стойността за възстановяването му, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 3 179,30 лв.Бул. „Акад. Иван Е. Гешов“ в посока към бул. „България“ е съставен от две пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия.В района на ПТП няма данни за вертикална пътна маркировка.По делото няма данни за състоянието на пътната настилка на мястото на произшествието към момента на настъпването му, няма и никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди настъпването на удара.Първоначалното съприкосновение на превозните средства е: по дължината на пътното платно-на бул. „Акад.Иван Е.Гешов“, тунел под ул. „Найден Геров“, по широчината на пътното платно-в лентата за движение на л.а. „Тойота Авенсис“.Инициалният удар е настъпил между предна лява част на л.а. „Рено“ и задна дясна част на л.а. „Тойота Авенсис“.Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.Водачът на л.а. „Рено“ е имал възможност да предотврати удара между превозните средства, ако при движение със съответната скорост е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с предходно движещия се л.а. „Тойота Авенсис“.Водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в спряло състояние.Всички увреждания, отразени в описа на дружеството-ищец, се намират в причинноследствена връзка с механизма на произшествието.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 КЗ и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства са установени предпоставките за уважаване на иска по чл.411 КЗ и е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.По отношение на иска по чл.86, ал. ЗЗД е приел, че 5 ответникът е в забава от получаване на поканата за доброволно изпълнение и е уважил иска за процесния период.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.