Решение № 22881 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22881 гр. С., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110138115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. С., срещу А. И. Ч., с която са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. Ч. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 812,50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането; 133,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2023 г.; 28,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и 5,48 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.05.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдеН.та, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството на наследник на Р. М. С.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, в дясно, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 02.06.2023 г. "Топлофикация С." ЕАД, чрез юрк. К., е депозирало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Ч. и Р. М. С. за следните суми: 1083,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 177,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 19.05.2023 г.; 38,00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 7,31 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.05.2023 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че претендираната главница съставлява цена на предоставената от заявителя на сочените длъжници топлинна енергия за периода 01.5.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, в дясно, апартамент. В т.13 от заявлението е посочено, че се иска разделно осъждане на длъжниците при следните квоти: А. И. Ч. – ¼, а за Р. М. С. - ¾.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 30392/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, като с разпореждане от 22.09.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на „Топлофикация С.“ ЕАД в частта, с която е било поискано издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу Р. М. С. за ¾ ид.ч. от общо заявените суми. Съдът не е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно когато е отказал да издаде заповед за изпълнение.

С разпореждане от 22.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 30392/2023 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за останалата ¼ ид.ч., като е разпоредил длъжникът А. И. Ч. да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 270,84 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 44,39 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 19.05.2023 г.; 9,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 1,83 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.05.2023 г., като е присъдил на заявителя и ¼ от сторените в заповедното производство разноски, от които: 6,53 лв. - държавна такса, както и 12,50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, които суми са били заплатени от длъжника А. И. Ч. на 21.11.2023 г. (л.105-106 от делото).

На 25.06.2024 г. "Топлофикация С." ЕАД, чрез юрк. С., е депозирало пред Софийски районен съд искова молба срещу наследниците на Р. М. С. за останалите ¾ от претендираните с посоченото по – горе заявление по чл. 410 ГПК, което е било отхвърлено.

Въз основа на подадената на 25.06.2024 г. искова молба е образувано настоящото гр.д.

№ 38115/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, предмет на което са ¾ от общо претендираните суми по ч. гр. д. № 30392/2023 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни 2 предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземаН., т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесН. недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесН.т имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представеН. по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело № **** от 06.12.1994 г., се установява, че на посочената дата П.Т. С. дарила на дъщеря си Р. М.

С., представлявана от сина й А. И. Ч., собствената си ½ идеална част от процесН. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, апартамента в дясно. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че на 24.09.2001 г. Р.

М. С. подала до ищеца молба-декларация за открИ.не на партида за процесН. имот на нейно име, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди.

От доказателствата по делото се установява, че Р. М. С. е починала на 13.03.2006 г. и е оставила за свой наследник по закон: сина си А. И. Ч..

От представеН. Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 174, том III, рег. № 9783, дело № 526 от 20.08.2018 г., се установява, че на посочената дата Щ.М.С., чрез пълномощника си З.Щ.С., прехвърлил на А. И. Ч. собствената си ¼ идеална част от процесН. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, в дясно.

Ето защо по силата на наследственото правоприемство и договора за покупкопродажба следва да се приеме за несъмнено установено, че ответникът А. И. Ч. е придобил най-малко ¾ ид. част от процесН. имот (предмет на настоящото дело са именно ¾ от общо претендираните по цитираното по – горе частно гражданско дело суми), поради което са неоснователни доводите на процесуалН. представител на ответника, че същият е собственик на ¼ ид. част от имота. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че през исковия период ответникът А. И. Ч. e бил потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца до размера на посочените идеални части. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземаН.та, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдеН., нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника А. И.

3

Ч. са били налице договорни отношеН. по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължеН..

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношеН., свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичН. регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представеН. по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесН. период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.