Определение № 223 от 26.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Бургас, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500171 по описа за 2023 година за да се поризнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Х. С. Г. против определение № 884 от 28.03.2023г.по гр.дело №561/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта,с която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката Г. за освобождаване от задължението за внасяне на съдебни разноски в производството пред Окръжен съд гр.Бургас.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалването и е допустима.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на БОС,като е отправено искане за отмяната му и освобождаване на ищцата от внасяне на разноски в производството по делото пред БОС,тъй като са налице законните основания за това.

По основателността на частната жалба въззивната инстанция намери следното:

Гр.д.№561/2023г.по описа на БОС е образувано по искова молба на Х.

С. Г. с правно основание ****** ,с искане съдът ************ - Б. Д. Г.,като ********** майка му Х. С. Г.

В исковата молба е направено особено искане ищцата Г. на основание чл. 83 ал.2 от ГПК да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски,включително и по евентуални експертизи,тъй като не разполага със средства. Посочила е,че домакинството и се състои от нея и двамата и сина Б. Г.,чието ********** се иска и Х. Д. Г.,който е роден на **.**.**** г. и понастоящем не работи, а съпругът и е починал на **.**.**** г. Заявено е 1 също,че синът и Б. изисква постоянни грижи и внимание,които му осигурява единствено ищцата като негова майка и към момента тя работи съгласно сключен трудов договор с община Н. като негов личен асистент,с брутно трудово възнаграждение 841.40 лв. Представила е декларация за материално и гражданско състояние,в която е отразила горепосочените обстоятелства,трудов договор и тристранно споразумение. В декларацията е посочено,че притежава по ½ ид.част от два недвижими имота в гр.

Н./жилище/,получава нетен доход от трудово възнаграждение- 748 лв.,а синът и получава и наследствена пенсия от 371 лв.С исковата молба е представено и експертно решение на ТЕЛК №1487 от 14.10.2021г.,от което се установява,че Б. Д. Г. е с **********,с водеща диагноза „**********“. Понастоящем Б. Г. е на ** години.

Всички гореизложени обстоятелства са обсъдени от БОС,който е приел,че същите представляват основание само за освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото,но не и за освобождаване от разноски. Съдът е приел,че поради липса на доказателства за годишния доход на ищцата и с оглед възможността и да полага труд,не следва да я освобождава от внасянето на разноски.

Основателни са доводите на жалбоподателката,че съдът при преценката си за възможностите на ищцата да полага труд не е съобразил факта,че тя работи на трудов договор като личен асистент на сина си Б. Г.,а той е **********, ******** и ********* изисква непрекъснати грижи. В подкрепа на изложените в декларацията и исковата молба обстоятелства досежно източниците на доходи ,жалбоподателката е представила с жалбата си Годишна данъчна декларация за 2022г.,съобщение на подадена ГДД ,удостоверение №280 от 20.04.2023г.издадено от община Несебър и служебна бележка за доходи от трудови правоотношения по чл.45 изх.

№279/18.04.2023г./копие/.Видно от ГДД за 2022г.е ,че Х. Г. е декларирала доходи от трудови правоотношения в размер на 3 506.95 лв.и е ползвала данъчни облекчения за деца в размер на 6 000 лв. Общият размер на брутния и доход от трудовото правоотношение за периода от м.септември 2022г.до м.март 2023г.възлиза на 6317.78 лв.От приложената по делото справка за регистрираните трудови договори на Х. Г. е видно,че е работила като личен асистент по сключвани срочни трудови договори с община Н. още от 2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК ,при произнасянето си по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство;имущественото му състояние, установено с декларация;семейното положение;здравословното състояние;трудовата заетост;възрастта и други констатирани обстоятелства. Ищцата Г. е представила декларация за семейното и имущественото си състояние,представила е и други документи,които подкрепят изложените в декларацията и обстоятелства. Декларираните данни не противоречат и на информацията,налична в събраните служебно от съда справки досежно 2 регистрирани трудови договори и притежавани недвижими имоти към датата на подаване на исковата молба.

Преценката на всички заявени и удостоверени с документи факти и обстоятелства досежно семейното и имуществено състояние на ищцата и семейството и,налагат за съда извод,че заплащането на разноски по настоящото дело би представлявало за нея сериозно финансово затруднение,тъй като месечният доход на домакинството е близък до социалния минимум. Установено е,че тя е получавала доходи единствено по трудовия договор с община Несебър,в размер на минималната работна заплата и е работила като личен асистент на болния си син Б.. Установено е безспорно, че Б. Г. е с призната от ТЕЛК ************ и ищцата е единственият родител, който полага грижи за него,тъй като бащата на Б. Г. е починал през **** г. Другият източник на доходи е наследствената пенсия,а общо доходите на семейството не надхвърлят 1000 лева месечно сума,достатъчна за осигуряване само на минимума от необходимите средства за живот и издръжка. През времето,когато не е работила като личен асистент на сина си,ищцата е получавала обезщетения за безработица,което е установено от извършената от съда служебна справка от ТП на НОИ. Не са декларирани и установени от извършените от съда служебни справки,както и от представената ГДД на 2022 г. данни за реализирани доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество.

Водим от горните мотиви, Бургаският апелативен съд достигна до извод,че са налице основанията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата Х. С. Г. и от заплащането на разноски в производството по гр. д. № 561/2023 г.по описа на БОС, поради което и определението на БОС в обжалваната част следва да бъде отменено и се постанови освобождаване на ищцата от внасянето на разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 884 от 28.03.2023 г. по гр. дело № 561/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на ищцата Х. С. Г. за освобождаване от задължението за внасяне на съдебни разноски в производството по гр. дело № 561/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата по гр. дело № 561/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд - Х. С. Г. с ЕГН ********** от задължението за внасяне на съдебни разноски в производството по гр. дело № 561/2023 г.по описа на Окръжен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4