Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2622 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4270/2025
Вид
Решение № 2622
Подписан
26.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, буква "и" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. "л" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 27 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 28 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33а · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 298, ал. 1, изр. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2622 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330104270 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ЖК „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73г, представлявано от К. И. К. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. А. Г. Н., моли съда да осъди ответника Т. Х. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. *******, ул. „******“ № ***, бл. ** вх. „**“, ет. **, ап. **, да му заплати по банкова сметка с IBAN ******* в „*******“ АД, следните суми, дължими по сключен помежду им от разстояние Договор за кредит ******* от ******г.: 1 000, 00 лева (511, 29 евро) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2025 г., до окончателното й заплащане; 138, 16 лева (70, 64 евро) – договорна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г.; 230, 28 лева (117, 74 евро) – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г.; 55, 71 лева (28, 48 евро) – неустойка за неизпълнение на задължението на ответницата да представи удостоверение за настоящ адрес за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г.; 217, 05 лева (110, 98 евро) – неустойка за неизпълнение на задължението на ответницата да предостави съгласие за директен дебит за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г.; 150, 00 лева (76, 69 евро) – такси при просрочие за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г.; 31, 72 лева (16, 22 евро) – мораторна лихва върху 1 просрочените текущи задължения по кредита за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г., и 280, 42 лева (143, 38 евро) – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 24.01.2023 г. до 04.03.2025 г.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните бил сключен по реда на ЗПФУР Договор за кредит „*****” от ******г. Преди сключването му самоличността на ответницата била удостоверена чрез въвеждане от нейна страна на лични данни в електронна среда и на изпратен й уникален код. По силата на цитираното кредитно правоотношение й бил предоставен кредитен лимит от 1 200, 00 лева, от който тя усвоила 1 000, 00 лева по посочена от нея банкова сметка на 24.01.2022 г. Длъжникът следвало да върне на кредитора главницата, ведно с дължимата възнаградителна лихва и други акцесорни плащания (неустойки и такси), на дванадесет месечни вноски до 24.01.2023 г., но преустановил плащанията. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 105299/13.10.2025 г. поддържа исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на сключен между страните от разстояние по електронен път за срок от една година Договор за кредит „****” от ******** г. (л. 22 – л. 28) и приложимите към него Общи условия (л. 17 – л. 21), в сила от ******г., ищцовото дружество, от една страна като „Кредитодател”, се ангажирало да отпусне на ответницата, от друга страна като „Кредитополучател”, потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 1 200, 00 лева, усвоим еднократно или многократно на части. Последната, предварително информирана за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 9 – л. 16), следвало да възстанови на кредитора заетите средства до изтичане на договорния срок и да му заплаща лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 15, 00% и дневен такъв от 0, 042%, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни. Отделно му дължал и следните такси и неустойки: „такса ангажимент“ от 0, 07% на ден върху усвоената и непогасена главница, дължима за обещаното от заемодателя непроменяне на лихвения процент (чл. 4, ал. 1, т. 2.2.); „такса удовлетвореност“ (чл. 1, ал. 4) за избран предварително и доброволно допълнителен пакет услуги, описани по вид и цена в Тарифа за допълнителен пакет услуги – VIP обслужване по продукт ******* и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие (Тарифата), в размер до 60% от кредитния лимит; неустойка в размер на 2% върху усвоената и непогасена главница, ако не предостави до 5 дни от подписване на договора на съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия договорен срок еднократно (чл. 15, ал. 1) и не предостави до 2 дни преди изтичане на всеки 30-дневен период на заплащане на текущото задължение на потвърждение 2 от банката за наличие на разпологаеми парични средства, с които може да покрие неговия размер (чл. 15, ал. 3, във вр. с ал. 2); неустойка в размер на 0, 5% от усвоената и непогасена главница, ако не предостав до 5 дни от подписването на договора и до 2 дни преди изтичане на всеки 30-дневен период за заплащане на текущото задължение на удостоверения за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК и за настоящ адрес (чл. 15, ал. 4), а при забава на плащане – и законната лихва (чл. 20, ал. 3) и такси за разходи за действия по събиране на задълженията (чл. 20, ал. 4) в размер, съгласно Тарифата. Издължаването трябвало да се осъществява, като до 30 дни от усвояването на главницата или на част от нея изпълнява „текущото си задължение“, формирано от сбора на подневно изчислените върху усвоените и непогасени главници договорна лихва и такса ангажимент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия 30дневен период. „Общото задължение”, определено към всеки момент от действието на договора, възлизало на сумата от: усвоената и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, такса ангажимент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени.

Параметрите на кредита съдържат посочване на общата дължима се от потребителя сума като сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху нея и такса ангажимент и на годишния процент на разходите от 49, 32%, изчислен при вземане предвид на следните допускания: незабавно усвояване на пълния кредитен размер, изправност на кредитополучателя и начисляване на лихвата и други разходи в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно договорните клаузи.

В чл. 19, ал. 1 от договора са регламентирани правата на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи и за отказ от договора.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 90 – л. 94), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено въз основа на справка в счетоводството на ищцовото дружество и материалите по делото, сред които Платежни нареждания за кредитен превод от ***** г. (л. 30) и от ******г. (л. 29), издадени от „*******“ АД, по процесния договор ответницата е усвоила еднократно заемната сума 1 000, 00 лева на 24.01.2022 г. и е извършила едно плащане в размер на 63, 50 лева на 28.02.2022 г., което е отнесено за погасяване на: договорна лихва – 12, 60 лева, такса ангажимент – 21, 00 лева, неустойка за несъгласие за директен дебит – 20, 77 лева, неустойка за липса на удостоверение за адрес – 4, 63 лева, неустойка за липса на удостоверение за задължения – 4, 42 лев и законна лихва – 0, 08 лева. Непогасеният остатък от задълженията възлиза на: главница от 1 000, 00 лева, договорна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 24.01.2023 г. от 138, 16 лева и такса ангажимент за същия период от 230, 28 лева.

Вещото лице сочи, че мораторната лихва върху главницата за периода от 24.01.2023 г. до 04.03.2025 г. се равнява на 280, 42 лева и че компонентите, които участват при формирането на годишния процент на разходите по кредита от 49, 32%, са възнаградителната лихва и таксата ангажимент.

3

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от Договор за кредит „*****” от ******г., който, бидейки сключен от ищеца в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

Оформянето и правните последици на съглашението се регулират и от специалните текстове на ЗПК, ко й т о имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК:

4 датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.