Решение № 81 от 24.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Кюстендил, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600364 по описа за 2024 година Адв.Х. Х., защитник на подсъдимия И. Н. П. от гр.Д., обжалва присъда № 29 от 24.04.2024г., постановена по нохд 74/ 2024г. по описа на Районен съд Дупница, с която П. е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.172б ал.2 вр.ал.1 НК / ред. ДВ бр.75 от 2006г./, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 4 години, както и „глоба“ от 5000 лв.

Адв.Х. излага съображения за несправедливост на наложените наказания, като се иска изменяне на присъдата и намаляване на техния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил становище за оставяне без уважение на подадената жалба. изразява

Адв.Х. поддържа подадената жалба и пледира за намаляване на наложеното наказание.

1

Подсъдимият И. П. настоява за намаляване размера на наказанието.

Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за установено:

Фактическата обстановка е изложена подробно от страна на районния съд в мотивите към обжалваната присъда, като производството е протекло по реда на чл.373 ал.2 НПК, с оглед направено от подсъдимия П. самопризнание по чл.371 т.2 НПК. Доколкото това самопризнание се подкрепя от събраните в ДП доказателства, същото е ползвано от страна на първоинстанционния съд с оглед на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид направеното самопризнание и анализа на събраните по делото доказателства, районният съд, съобразно обвинението, обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият И. Н. П. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл.172б ал.2 вр.ал.1 НК. Окръжният съд споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Установява се накратко от събраните по делото доказателства следното:

Подсъдимият И. П. е роден на ***г. и живее в гр.Д.. Същият е едноличен собственик на капитала и същевременно управител на търговско дружество „И. П. – 08“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, като осъществява търговска дейност – продажба на дрехи и други аксесоари в магазин „***“, намиращ се на ул.“Княз Борис I“ № 28 в града.

Към 08.12.2021г. сред продаваните в магазина дрехи имало и множество такива, означени с различни марки на производител, които се предлагали за продажба без съгласието на притежателите на изключителното право.

На същата дата около обяд в магазин „***“ пристигнали служители на РУ МВР Дупница, както и експерти от Патентно ведомство на Република България. На подсъдимия бил обяснен поводът за извършване на процесуалното действие, след което разследващ полицай в присъствието на поемни лица пристъпил към претърсване. В хода на проведеното претърсване, сред изложените за продажба дрехи били открити :

2

2 броя мъжки якета, означени със знаци на марката „ Y-3/ YOHJI YAMAMOTO“; мъжка блуза, означена със знак на марката „ALEXANDER MCQUEEN“;

5 броя дамски панталони / дънки/, означени със знаци на марката „BALENCIAGA“; дамски панталони / дънки/, означени със знак на марката „ BALMAIN“; дамски панталони / дънки/, означени със знак на марката „ CHANEL“;

4 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ DIOR“;

4 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ Dolce&Gabbana“;

7 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ Dsquared“;

4 броя мъжки пуловери, означени със знаци на марката „ERMENEGILDO ZEGNA“; мъжка блуза, означена със знак на марката „GIVENCHY“;

3 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ GUCCI“;

2 броя мъжки зимни якета, означени със знаци на марката „ KARL LAGERFELD“; раница от плат, означена със знак на марката „ LACOSTE“;

2 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ LOUIS VUITTON“;

2 броя детски тениски, означени със знаци на марката „ MONCLER“;

4 броя мъжки пуловери, означени със знаци на марката „OFF-WHITE“; мъжко яке от плат, означено със знак на марката „ STONE ISLAND“;

2 броя дамски дънкови якета, означени със знаци на марката „ TOM FORD; дамска велурена чанта, означена със знак на марката „ YSL“;

Тези дрехи и аксесоари, както и други, били надлежно описани и обозначени като обекти под номера от 1 до 8, а след приключване на претърсването – иззети за извършване на маркова и оценителна експертиза.

От страна на подсъдимия И. П. не били представени документи за произхода на описаните и иззети дрехи и аксесоари, както и такива от които да е видно, че притежателите на търговските марки или упълномощени от тях лица са предоставяли съгласие управляваното от него търговско дружество да продава произведени от тях стоки.

3

Видно от показания на свидетелите М.Л., Н.Д., А.Т., Л.Б., В.Д. и С.С., собствениците на горепосочените търговски марки или упълномощени от тях лица за представляването им на територията на Република България, не са давали съгласие „И. П. – 08“ ЕООД да продава стоки, означени с техни марки.

Видно от комплексна маркова и оценителна експертиза, изготвена от в.л.В.Ш., марките и изображенията върху иззетите от магазина на подсъдимия стоки са идентични с тези на регистрираните марки до степен, която може да доведе потребителите до объркване и свързването на стоките с регистрираните такива. Стойността на дрехите, раницата и дамската чанта с поставени върху тях знаци на посочените подробно по – горе 19 марки, възлиза общо на 101 502 лв.

Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на районния съд и се установява от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съответно от направеното от П. самопризнание по чл.371 т.2 НПК, от документите, приобщени в хода на наказателното производство – протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост, справка от Търговския регистър и др.

Както бе посочено по – горе в изложението, от страна на първоинстанционния съд е извършен дължим анализ на приобщените по делото доказателства, като правилно и обосновано е направен извод за виновност на подсъдимия. От негова страна е извършено престъпление по чл.172б ал.2 вр.ал.1 НК, като на 08.12.2021г. в гр.Д., без съгласието на притежателите на изключителното право е използвал в търговската си дейност без правно основание марки, обект на това изключително право, като са причинени значителни вредни последици. При решаване на въпросите по чл.301 ал.1 т.1 и 2 НПК, районният съд правилно е преценил при условията на чл.2 ал.2 НК, че приложимата по – благоприятна за дееца редакция на закона е обнародваната с Държавен вестник бр.75 от 2006г., доколкото за периода след извършване на престъплението са последвали две изменения на чл.172б ал.2 НК – с ДВ бр.53/2022г. и 67/2023г.

След признаването му за виновен в извършване на престъпление по чл.172б ал.2 вр.ал.1 НК / ред.ДВ бр.75 от 2006г./, при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК на И. П. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, както и „глоба“ от 5000 лв. Изтърпяването на първото от 4 тези наказания е отложено за изпитателен срок от 4 години.

Окръжният съд споделя извода на първоинстанционния съд за приложение на чл.55 НК, доколкото той е по – благоприятен за дееца спрямо разпоредбата на чл.58а НК. От друга страна, след постановяване на присъдата е последвало ново изменение на чл.172б ал.2 НК, обнародвано в ДВ бр.39 от 01.05.2024г. Тази редакция на закона се явява най – благоприятна за подсъдимия И. П., доколкото най – ниския предел на наказанието „лишаване от свобода“ е намален от 5 на 2 години, макар този на по – лекото, кумулативно предвидено наказание „глоба“, да е увеличен от 5000 на 10 000 лв.

С оглед на това и предвид чл.2 ал.2 НК, размерът на определеното от районния съд наказание „лишаване от свобода“ – за срок от 3 години, следва да бъде редуциран до размер под най – ниския, предвиден в закона предел от 2 години, а именно 1 година и 6 месеца. Окръжният съд намира също така, че за постигане в пълнота целите на наказанието по чл.36 НК в конкретния случай, срокът на определения изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК следва да бъде намален от 4 на 3 години, като на подсъдимия П. не се налага по – лекото наказание „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. Въззивният съд намери, че именно по този начин в пълна степен ще се въздейства поправително и предупредително по отношение на самия подсъдим.

При извършената проверка на правилността на обжалваната присъда в пределите по чл.314 НПК, Окръжният съд констатира, че при решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.11 НПК, а именно – какво да стане с веществените доказателства, районният съд е постановил същите да останат на съхранение до установяване на собственика. Въззивният съд намери, че този извод на първоинстанционния съд следва да бъде ревизиран, доколкото след постановяване на присъдата е последвало изменение и на разпоредбата на чл.172б ал.3 НПК – с ДВ бр. ДВ бр.39 от 01.05.2024г., като законодателят е предвидил предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, както и да се унищожава. Освен това, фактът че вещите – предмет на престъплението, са се намирали в магазина на подсъдимия П. и са били изложени за продажба на клиенти, навежда на извода, че те са били именно негова собственост.

5

Извън горното, на досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на първоинстанционния съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и които да налагат отмяна на присъдата.

Предвид това, Окръжният съд намери съображенията на защитника адв.Х., изложени в подадената въззивна жалба и при излагане на съдебните прения, за основателни. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно наложеното наказание, определения изпитателен срок и разпореждането с веществените доказателства, като при определяне наказанието на подсъдимия П. се приложат разпоредбите на чл.2 ал.2 и чл.55 ал.3 НК в горния смисъл, както и се отнемат в полза на държавата веществените доказателства, описани подробно в нея като обекти под номера от 1 до 8. Изменението в частта относно веществените доказателства е допустимо, независимо от липсата на подаден протест, тъй като касае обстоятелство, за което съдилищата следят служебно.

В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, доколкото не са налице причини за отмяна или други такива, различни от описаните по – горе, за нейното изменяне.

С оглед на това и на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл.2 ал.2 НК Окръжният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 29 от 24.04.2024г., постановена по нохд 74/ 2024г. по описа на Районен съд Дупница, като:

НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на И. Н. П. при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, от 3 години на 1 година и 6 месеца.

НАМАЛЯВА размера на определения изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК от 4 на 3 години.

При условията на чл.55 ал.3 НК НЕ НАЛАГА на И. Н. П. по – лекото 6 наказание "глоба", което законът предвижда наред с наказанието „лишаването от свобода“, като ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която на подсъдимия П. е наложено наказание „глоба“ от 5 000 лв.

Веществените доказателства - обекти под номера от 1 до 8, подробно описани в присъдата, се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.

На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.