Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 941 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7164/2022
Вид
Решение № 941
Подписан
04.03.2025
Състав
Петър Милков Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 41б, буква "а" · Закон за енергетиката
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20225330107164 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена подадена от „София клийн“ ООД, ЕИК 203683133 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.

„Петко Каравелов“, делови център „Европа“ № 26, ет. 3, ап. 16 против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958 (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4 608,18 лв., претендирана като частичен иск от неоснователно претендираната от ответника сума в размер 13 408,18 лв., начислена с Фактура № 0003363456 от дата 08.04.2021 г.

В исковата молба се сочи, че ищецът потребява електрическа енергия на адрес, находящ се на адрес в гр. ******************************* и има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. Сочи се, че ответникът е издал Фактура № 0003363456/08.04.2021 г. на стойност 13 408,18 лв., като ищецът е уведомен, че сочената сума е начислена въз основа на съставен констативен протокол по ПИКЕЕ.

Поддържа се, че ищецът получава от ответника единствено мрежовите услуги „достъп“ „пренос“ и „разпределение“ на ел. енергия през електроразпределителната мрежа до обекта си, при публично известни общи условия, но не и доставки на ел. енергия.

Оспорва се ответното дружество да притежава законовата възможност да извършва едностранни корекция на сметка и да издава фактури за това.

Счита се, че нормите на ПИКЕЕ, даващи право на мрежовия оператор да 1 извършва едностранна корекция на сметката за доставка на ел.енергия от крайния снабдител, са незаконосъобразни, противоречащи на ЗЕ и Директива 2009/72/ЕО.

Излагат се твърдения, че начисленото количество енергия е „непоръчана доставка на стока“ по смисъла на Директива 97/7/ЕО (отм.), чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година.

Ищецът е на мнение, че ако е налице неправилна работа на електромера, неточно измерване, то същото е резултат от негов производствен дефект, неизправност, или повреда, а не от неправомерно въздействие.

Твърди се, че през процесния период ищецът не е потребил ел. енергия на посочената във фактурата стойност, както и че такова количество ел. енергия въобще не е възможно да премине през СТИ и елементите на ел. мрежа.

Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 г.

6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ да измени общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Поддържа се, че процесният електромер не е от одобрен тип и не е преминал първоначална проверка, както и оспорва техническата изправност и метрологичната годност на процесния електромер. Възразява, че еталонният уред, с който е проверен електромерът, е негоден.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Излага се, че новите ПИКЕЕ са приети ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а чл. 83, ал. 2 от ЗЕ дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ.

Сочи се, че процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ, тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 02.04.2021 г., т.е. след обнародването им и влизането им в сила. Навеждат се доводи, че според новите ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа издава фактурата за преизчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Поддържа се, че ищецът е обвързан с ответника чрез Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните му мрежи /приложени към настоящия отговор/, приети на основание чл. 98б от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, понеже обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника.

Ответникът е на мнение, че на 02.04.2021 г. служители от „Електроразпределителни Мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № *********, обслужващ обект на адрес в гр. *******************************, с абонатен № *********. Сочи се, че за извършване на проверката е уведомено МВР на тел. 112 в 13:05 часа и че на проверката е присъствал представител на 2

МВР — И. К. И., и свидетелят В. Н. К., които са подписали констативния протокол от същата дата. Поддържа се, че еталонният уред, с който е извършено измерването при проверката, е годно измервателно средство.

Излагат се твърдения, че резултатите от проверката установяват извършване на промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система и факта, че процесният електромер не е отчитал изцяло потребяваната електрическа енергия. Ответникът твърди, че след проверката присъединенията са премахнати, измерването на ел. енергията е приведено в изправност и е възстановена правилната схема на свързване, както и е извършено ново пломбиране на клемния блок и тарифния часовников превключвател на електромера. Поради изложеното се сочи, че процесният електромер не е изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория в Българския институт по метрология, тъй като се касае за промяна в схемата за свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не до манипулация вътре в самия електромер.

Навеждат се доводи, че ищецът е уведомен за констативния протокол.

Твърди се, че въз основа на констативния протокол ответникът на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 50, ал. 2 и чл. 56 от ПИКЕЕ е издал „Справка за преизчислени количества електрическа енергия“ и фактура № 0003363456/08.04.2021 г., в която е преизчислил сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 02.01.2021 г. до 02.04.2021 г. Излага се, че СТИ с фабр. № *********, обслужващо обекта на ищеца към датата на проверката, не е проверявано в периода 02.01.2021 г. - 02.04.2021 г, поради което процесната корекция е за период от три месеца съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Ответникът е на мнение, че начинът на извършване на проверката и периодът и размерът, за който е извършена корекцията на сметка в резултат на КП № 2000001/02.04.2021 г., са изцяло съобразени с правилата на ПИКЕЕ.

Сочи се, че чрез новите ПИКЕЕ законодателят е въвел правила, с които частично да компенсира разпределителите дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Поради това именно ответникът е дружеството, което следва да издаде процесната фактура. Твърди се, че преизчисляването на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършва по цена на ел.енергията за покрИ.е на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, както е предвидено в чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Излага се, че ответникът издава процесната фактура за компенсиране на направени разходи за технологичен разход във връзка с неправомерно ползваната от потребителя електроенергия без нейното заплащане.

Възразява се, че е налице непоръчана доставка на стока, понеже ответникът е платил за неправомерно ползваната от потребителя незаплатена електроенергия, която съгласно правилата на ЗЕ и ПТЕЕ ответникът е закупил за балансирането на електроенергийната система.

Ответникът счита за неоснователно възражението на ищеца за неизпълнено задължение ответникът да измени Общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиента, понеже чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда съдържанието на общите условия на крайния снабдител-продавач на електрическа енергия, а не урежда задължения на разпределителното 3 дружество, което е ответник по делото. В същото време се твърди, че Управителният съвет на ответника на свое заседание, проведено на 18.06.2019 г., е одобрил проект за изменение и допълнение на проекта на Общи условия с оглед привеждането му в съответствие с ПИКЕЕ, но същите все още не са одобрени от КЕВР.

Излага се, че ПИКЕЕ са изцяло съобразени със Закона за енергетиката и всички приложими действащи правни норми в областта на енергетиката, поради което искането на ищеца за инцидентно произнасяне по валидността на ПИКЕЕ е неоснователно.

Възражението на ищеца, че не бил потребил посоченото количество ел. енергия, същото не можело да премине през СТИ, да бъде доставено и съответно не дължал плащане, ответникът счита за неоснователно. Сочи се, че корекционната процедура по реда на Раздел IX от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 83, ат. 1 т. 6 от ЗЕ, нормативно определя начина, по който да се извършва преизчисление на сметката за минал период, а не за измерване на реалното потребление, което реално потребление е било възпрепятствано, чрез неправомерно въздействие върху схемата на свързване на средството за търговско измерване.

Оспорват се твърденията, че процесният електромер е метрологично негодно средство за измерване, понеже промяната на схемата на свързване, тоест монтирани са допълнителни проводници /шунтове/, по които електрическата енергия заобикаля електромера, а не минава през него, от което следва извод, че СТИ няма как да отчете преминаващата по шунтовете ел. енергия, независимо дали е годен, или не е. Твърди се, че електромерът е преминал през последваща проверка за неговата годност и е бил в годност до края на 2023 г.

Отправено е искане за разноски.

С Определение № 9700 от 12.09.2022 г. по ГД № 7164/2022 г. по описа на РС – Пловдив съдът служебно е съединил към настоящото дело и ГД № 7282/2022 г. по описа на РС – Пловдив. Второто дело се води между същите страни, на същото основание и само предметът на частичния иск е различен – друга сума. По ГД № 7282/2022 г. по описа на РС – Пловдив ищецът е предявил иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4 000 лв., претендирана като частичен иск от неоснователно претендираната от ответника сума в размер 13 408,18 лв., начислена с Фактура № 0003363456 от дата 08.04.2021 г.

Твърденията и възраженията на ищеца и на ответника, изложени в исковата молба и отговора на исковата молба по ГД № 7282/2022 г. по описа на РС – Пловдив, са идентични като тези по ГД № 7164/2022 г. по описа на РС – Пловдив. Поради което за процесуална икономия съдът докладва твърденията и възраженията на страните по второто дело чрез препращане на твърденията и възраженията, описани по-горе по първото дело.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, всеки от които е предявен като частичен.

В тежест на ищеца е да докаже правен интерес за предявяване на 4 настоящите искове, в това число, че ответникът претендира за плащане процесните суми от ищеца.

В тежест на ответника е да установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер. В тази връзка ответникът следва да установи наведените с отговорите възражения – че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните ПИКЕЕ, че е налице хипотеза за промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване, както и размера на претендираната сума. Ищецът може да проведе насрещно доказване по тези факти.

К а т о безспорно между страните съдът определя следните факти: ищецът е абонат – потребител на електрическа енергия, на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа.