Определение № 40577 от 07.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40577 гр. София, 07.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110140526 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Е. К. срещу „Ю.“ АД з а осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1614,84 лева, представляваща стойност на 2 броя неразрешени от нея транзакции, осъществени на 06.12.2021 г. от дебитна карта, открита на нейно име в ответната банка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2013 г. ищцата Т. К. – Я. е сключила договор за откриване и водене на спестовна сметка „М.“ с ответника „Ю.” АД, като заявила ползване на и. и посочила телефонен номер и адрес на електронна поща. На 07.04.2020 г. сключила договор с ответната банка за издаване на персонална дебитна карта V****, която се обслужва от спестовната й сметка. На 11.12.2021 г. получила две съобщения на телефона си за извършване на вход в електронното банкиране. Ищцата твърди, че се опитала да влезе в онлайн банкирането си, но на екрана се изписало, че в момента има активна процедура, като ищцата не била инициирала такава. Установила, че няма достъп и до електронната си поща. Веднага се обадила на оператор в банката, за да бъдат блокирани дебитната й карта и онлайн банкирането. На 13.12.2021 г. посетила клона на банката в гр.К. и била уведомена, че с дебитната й карта са извършени две трансакции с краен получател - R., като от спестовната й сметка с в. от 06.12.2021 г. са наредени две картови транзакции, като първата е в размер на 740,55 лева, а втората – на 874,29 лева, за които е посочена като дата на операциите:

08.12.2021 г. Ищцата поддържа, че не е нареждала и не е давала съгласие за изпълнението на горепосочените картови трансакции, нито е потвърждавала извършването им, поради което ги оспорила незабавно след като узнах за тях. При електронното банкиране не е осъществявала комуникация с трето лице, освен с банката, и не съм предоставяла неправомерно персонални данни на такова лице.

Твърди, че в продължение на два месеца е правила многократни опити да получа обратно липсващите в сметката й парични средства, но едва на 09.02.2022 г. й било отговорено, че не са налице основания за възстановяване, тъй като банката е изпълнила всички изисквания на действащото законодателство, включително относно установяване на идентичността на платеца. Излага доводи, че банката е станала собственик на предоставените й парични средства, а рискът от отнемането или 1 повреждането на вещта се носи от собственика. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Ю.“ АД, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че извършените платежни операции са неразрешени от нея и излага твърдения, че и двете платежни операции са осъществени чрез ръчно, еднократно и безпроблемно въвеждане на съответните персонализирани средства за сигурност - точен номер на дебитната карта, точен срок на валидност и коректни символи от C****/СVV-2-кода на картата, които са предоставени и известни единствено на картодържателката титуляр. След като операциите са били допълнително потвърдени с приложението „с.“ или „m.“, което би следвало да е инсталирано на мобилния телефон на ищцата операциите са били успешно осчетоводени и изпълнени автоматично от банковата информационно-счетоводна система. Излага твърдения, че на 06.12.2021 г. е заявено издаването на с. „m.“ на името на Т. Е. К.. Инсталацията на токьна е активирана на същия ден - 06.12.2021 г. по нейно искане чрез услугата „и.” след извършена еднозначна положителна електронна идентификация чрез нейните потребителско име и парола за вход в профила й в „е.“. В хода на този процес по активация на софтуерния токън, ищцата е получила и въвела два цифрово-буквени кода, изпратени й по два отделни, независими канала - чрез „SMS“ на посочения от нея и регистриран в системата на банката мобилен телефонен номер: ***** и чрез съобщение на адреса на електронната й поща (имейл) ., предоставени от нея на банката при регистрирането й като титуляр и оправомощен държател за ползване на услугата „и.“ за посочената банкова сметка. Излага твърдения, че в своя жалба от 10.02.2022 г. ищцата изрично е заявила, че е активирала m. на 06.12.2021 г. и след това не e предоставяла по никакъв повод лична информация и/или информация от дебитната си карта (имена, номер, валидност и CVC код) на сайтове, което ответникът счита за извънсъдебно признание на обстоятелството, че тя лично е инсталирала и активирала приложението „с.“ на своя смартфон, както и че е предоставила персонализираните средства за сигурност на своята дебитна карта в полза на трети, неопределени и неупълномощени лица, с което е нарушила разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Твърди, че на 06.12.2021 г., както и преди и след това, не са били констатирани никакви технически проблеми със системата на банката за „и.“, както и с ползваното от ищцата и инсталирано на същата дата допълнително приложение за потвърждаване на плащания „с.“. Поддържа, че банка е осигурила максимално сигурната среда и необходимите условия, при които само ползвателят на платежни услуги да може да бъде динамично асоцииран по сигурен начин с персонализираните средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на идентичността, и по-специално със софтуерния токън. Твърди, че в банковата система (основна, „и.“ и всички подсистеми и приложения за сигурност) не е налице каквато и да е следа от достъп или външна намеса от трето неупълномощено лице в процеса на иницииране, подписване, одобряване и потвърждаване на процесиите две картови плащания в интернет, поради което за банката не е имало някакво съмнение в тези операции или друга възможност, освен да ги изпълни (както е и длъжна по закон и съобразно договорните си отношение с клиента), така както са наредени, което е и станало в действителност. Поддържа, че съгласно чл. 15 от раздел V, и чл. 3 от раздел VII на Общите условия ищцата е длъжна да предприеме всички разумни мерки за опазване и предотвратяване на неразрешен достъп до неговите персонализирани средства за сигурност (каквито съгласно О. са софтуерният токън „т.кодът за достъп /комбинация от потребителско име и парола/ до системата ,,и." „е- .“), като неизпълнението на това задължение представлява „груба небрежност“ от нейна страна.

2

Идентични задължения (за опазване от нерегламентиран достъп) ищцата има и по отношение на своя „Персонален идентификационен код“, с който се отключва софтуерният й токън, като неизпълнението на това задължение също се счита за „груба небрежност“ от нейна страна. Ответникът твърди, че поради използвания метод на задълбочено установяване идентичността на платеца - с., единствените реално съществуващи две възможности и вероятности за евентуално неправомерно ползване на картата по описания начин за плащания в интернет от трето лице, е картодържателката умишлено или при условията на груба небрежност да е предоставила картата или нейните персонални идентификатори на това трето лице, или в дадени моменти картата да е била извън полезрението и контрола на титуляри, при което отново поради нейната груба небрежност третото лице да узнало нейните данни и персонализирани средства за сигурност, с което пряко е нарушила разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Излага доводи, че ищцата не е спазила своето задължение по чл. 77, ал. 1 ЗПУПС за своевременно и без неоснователно забавяне уведомяване на банката, в качеството й доставчика на платежни услуги , доколкото е установила проблеми с използването на „и.“ на 06.12. и на 11.12.2021 г., а е сторила това едва на 13.12.2021 г., поради което на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл.

80, ал. 3 ЗПУПС, отговорността на банката не следва да бъде ангажирана. Банката, в качеството й на доставчик на платежни услуги, е предприела всички необходими и възможни мерки да осигури сигурен достъп до услугата „и.“, като е положила дължимата грижа на добрия търговец в тази връзка. Счита, че на основание чл. 75, ал.

2 ЗЗД се е освободил от отговорност, тъй като добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението.

На следващо място излага съображения да не са спазени от ищцата изискванията по чл. 75, т. 2 ЗПУПС и същата да е предоставила на трето лице личните данни и идентификатора на дебитната карта, достъпа до електронното банкиране, изпратените кодове за активация на приложение „с.“, посредством което процесните транзакции са осъществени, и на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС не подлежат на възстановяване от банката. Излага подробни съображения за положена от дружеството грижа на добрия търговец.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Същевременно съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, поради което следва да й се дадат указания, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА

КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1) че между „Ю.“ АД и ищцата Т. Е. К.- Я. са сключени Договор от 08.06.2010 г. за спестовна сметка „М.“ за сметка с IBAN: *******, Договор от 07.04.2020 г. за издаване и обслужване па персонална дебитна карта „V.“ в лева с № ****, както и 3

Договор от 12.07.2013 г. за предоставяне и ползване на услугата „И.; 2) че оспорените две платежни операции представляват плащания на стоки/услуги, извършени чрез дебитна карта „V.“ с № ****XXXXXX******* с титуляр Т. К. – Я. в интернет на виртуален ПОС – терминал, в полза на търговец от К. за сумите от 740,55 лева, извършена на 06.12.2021 г. в 20:28 ч., потвърдена чрез приложението „с.“ или „m.“ и за сумата от 874,29 лева, извършена на 06.12.2021 г. в 20:52 ч., потвърдена чрез приложението „с.“ или „m.“.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на валидно сключен между страните по делото договор за разплащателна сметка, банкова карта и услугата „И.“; 2) извършването на д в е неразрешени транзакции (плащания) на 06.12.2021 г. с дебитната карта наищцата от банковата й сметка; 3) стойността на извършените платежни операции на 06.12.2021 г.; 4) своевременното уведомяване на ответника за констатираните от ищеца платежни операции.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже: 1) че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/; 2 ) че всяка платежна операция е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, за който той отговаря; 3 ) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът умишлено, или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, в това число е предоставил и данни за банковата си карта, достъп до електронното банкиране и кодовете за активация на приложение „с.“.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането на ответника за назначаване на съдебна компютърно-техническа експертиза следва да бъде уважено, доколкото посредством изслушването на такава се целят установяване на факти, за които ответникът носи доказателствената тежест.