Решение № 860 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120103816 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.

Бургас, ул. ***, чрез адв. Р. А. – АК гр. Я., съдебен адрес гр. Я., ул. ***, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.

“Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1112894/22.07.2024 г., а при условията на евентуалност – ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на клаузата на чл. 18 от сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1112894/22.07.2024 г.

Претендират се разноски. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1112894/22.07.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата като потребител сумата 1000 лева, със срок на погасяване 18 месеца, лихвен процент по кредита 50% и годишен процент на разходите 62, 84%. Съгласно чл.

6, ал.1 потребителят следвало да предостави едно от посочените в договора обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на подробно изброени изисквания. В разпоредбата на чл. 18 от договора било предвидено, че в случай, че потребителя не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение или предоставеното такова не отговоря на условията по договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 1838, 18 лева. Излагат се съображения, че договорът е недействителен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като не е бил подписан по предвидения в чл.13 от ЗЕДЕУУ ред, а именно с обикновен, усъвършенстван или квалифициран електронен подпис от потребителя. Твърди се, че било допуснато нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК и чл.147а от ЗЗП, тъй като на ищцата не били предоставени общите условия, които представлявали неразделна част от договора, тя не се е запознала със съдържанието им и не ги е подписвала. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен като абсолютна величина и не ставало ясно кои точно допускания са взети предвид при изчисляването му. Излагат се доводи, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не е действителен, защото не включва уговорената неустойка. Евентуално, се поддържа, че клаузата на чл. 18 от договора е недействителна поради неравноправност. В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Навежда подробни съображения против твърденията на ищцата за 1 недействителност на договора и на отделни клаузи от него на посочените в исковата молба основания. По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалната искова молба и насрещната искова молба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД против С. П. Б. за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1112894/22.07.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба на 24.07.2025г. до окончателното плащане, а при условията на евентуалност – в случай, че процесният договор бъде обявен за недействителен, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата о т 1000 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1112894/22.07.2024г., ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба на 24.07.2025г. до окончателното плащане. Претендира и разноски. В насрещната искова молба се твърди, че заемната сума от 1000 лева е усвоена от потребителя, но той не е направил никакви плащания по договора. бителя, но той не е направил никакви плащания по договора. В законовия срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, с който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Счита, че главният насрещен иск за договорно неизпълнение е неоснователен поради това, че договорът е недействителен и не обвързва страните.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от своя пълномощник адв. А., която поддържа исковата молба и отговора на насрещния иск. Пледира за уважаване на предявения иск, като акцентира върху обстоятелството, че не е спорно между страните, че в ГПР на процесния договор не е включена неустойката, което само по себе си съгласно съдебната практика на българските съдилища и СЕС е основание за обявяване нищожност на договора.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която моли първоначалния иск да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените в отговора на исковата молба възражения. Поддържа предявения насрещен иск и моли за уважаването му, тъй като не били ангажирани доказателства за заплащане на претендираната сума.

Правната квалификация на предявения главен установителен иск е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.9, 10 и т.20 ЗПК, на предявения евентуален установителен иск – чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а на насрещните осъдителни искове – чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК По първоначалния главен установителен иск:

Правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск се основава на необходимостта от внасяне на яснота в отношенията между страните относно съществуването на правна връзка помежду им въз основа на сключен договор за кредит. Поради това искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледа по същество.

Не е спорно по делото, а и е отделено като безспорно че между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 1112894 от 22.07.2024г. със следните параметри: размер на кредита 1000 лева, брой вноски 18, ГЛП 50 %, ГПР 62.84 , обща сума за изплащане 1506.62 лева. Предвидено е и предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В погасителния план към договора е включена и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение – в размер на 3420 лева, платима на месечни вноски наред с месечните погасителни вноски за главница и лихва.

Съгласно чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца, след падежа на последната редовна вноскаа по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, като при един поръчител – осигурителния доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучаели по договора за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции, с класификация различна от “редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно чл.6, ал.2 от договорът, кредитополучателят е поел задължение да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 2 работни дни от сключване на договора.

Съгласно клаузата на чл.18, ал.1 от договора, кредитополучателят е декларирал, че му е 2 известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1838.18 лева.

Съгласно ал.2 на чл.18 от процесния договор за кредит, така уговорената между страните неустойка обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.6 от договора, същата е дължима единствено в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и служи като обезщетение за причинените вреди на кредитора.

Съгласно клаузата на ал.3 на чл.18 от договора, кредитополучателят се съгласяна и признава, че неустойката по предходната алинея представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл.91, ал.3, т.1 от ЗПК същата не се включва при изчисляване на ГПР.

С исковата молба са въведени доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като не е подписан с обикновен, усъвършенстван или квалифициран електронен подпис.

В конкретния случай, не е спорно по делото, че процесния договор за кредит не е подписан с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, но това само по себе си не е основание да се приеме, че липсва съгласие за сключването му.

Обикновени електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. В тази връзка на първо място следва да се спомене, че ищецът не твърди ответникът е злоупотребил с неговите лични данни при сключване на договора за кредит. По делото няма спор, че ищецът е изразил съгласие по съществените параметри на договора по електронен път, като в противен случай, същият не би разполагал и с представените с исковата молба копия от договора за кредит и СЕФ, получаването на които е декларирал съгласно чл.8, ал.2 от ДПК. В същото време няма спор и че ищецът е усвоил отпуснатия заем, като при съвкупен анализ на всички тези обстоятелства за настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че договорът за кредит е бил подписан с обикновен електронен подпис, поради което договорът не се явява нищожен на така посоченото основание.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че договорът e нищожен, тъй като на ищцата не са били предоставени общите условия по договора за кредит, тя не се е запознала с тях и не ги е подписала. Това възражение съдът намира за несъстоятелно, тъй като от съдържанието на договора не се установява същият да е подписан при общи условия. Напротив, установява се, че цялата преддоговорна информация ищцата е получила по електронен път.

Спорен между страните е въпросът относно характера на предвидената неустойка и дали тя следва да бъде включвана в общите разходи по кредита.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК и кредитополучателят по него има качеството на потребител.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в 3 него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е бил в размер на 3.63 %. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде повисок от 68, 15 %. Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд трябва да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ , нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.