Решение № 53 от 22.02.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Русе, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20214500100611 по описа за 2021 година

В производството са субективно и обективно съединени искове за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищците Е. А. А., А. И. Г., Д. С. Б. лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Д.Е.Х. твърдят, че с решение №96/03.08.2021 г., постановено по ВНОХД №201/2021 г. на ВТАС била потвърдена присъда № 260013/19.04.2021 г., постановена по НОХД №1041/2020 г. по описа на Окръжен съд- Русе, с която предаденото на съд лице П. С. И. / П. С.Ж./ бил признат за виновен в това, че на 04.09.2018 г. на път ІІ-21, км 12+000 Русе- Силистра, при управление на МПС- лек автомобил „БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - невъзможност да изпревари своевременно и безопасно намиращия се пред него автомобил и да се размине с наближА.щия, насрещно движещ се л.а. „БМВ“, модел 318д с рег.№ Р 5130 КА, не намалил скоростта и не спрял като допуснал ПТП, удряйки се челно в последното МПС; чл.21, ал.1 ЗДвП- управлявал лекия автомобил с превишена скорост- 103 км/ч и чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП- преди да предприеме изпреварване на намиращия се пред него автомобил, не се убедил, че има свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване, а при изпреварването, 1 като навлязъл в насрещната лента за движение, не изпълнил задълженията си да не създА. опасност за превозните средства и не се убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, с което създал опасност и предизвикал ПТП с последвал челно- страничен удар с управлявания от Е..А.А. лек автомобил „БМВ“, модел 318д, рег.№ Р 5130 КА като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Е..А.А. и средна телесна повреда на Д. С. Б., изразяваща се в епидуларен кръвоизлив вдясно, многофрагмено двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална остеосинтеза, счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок, повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3, б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК му било наложено наказание „лишА.не от свобода“ и същият бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. За МПС „БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177ВК, управлявано от виновния водач, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Лев инс“ АД със застрахователна полица BG/22/11800246640, валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г., което ангажирало отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на причинените от ПТП имуществени и неимуществени вреди.

В изпълнение на изискванията на КЗ предявили писмени претенции, въз основа на която била образувана щета №0000-10000-03-21-7210. В процесното ПТП загубили най- близкия и обичан от тях човек- брат, внук, съпруг и баща. Злощастното събитие им се отразило изключително тежко, тъй като загиналият бил тяхна опора и радост. Отношенията им били изпълнени с обич, разбирателство и топлота. Загиналият в ранна детска възраст останал сирак- докато бил на няколко годинки родителите му се разделили, той останал да живее със своя баща в дома на баба му А. И. Г. в с.С. като не след дълго баща му починал. След смъртта на баща му грижите за него поела неговата баба, която го отгледала с много любов и топлота. Между нея и внукът й Е.А. съществувала силна и дълбока емоционална връзка.

Преживявали изключително тежко смъртта на Е., който починал една на 24 години- в началото на жизнения си път и след като станал наскоро баща на детето Д.. Загубата на Е. ги направила по- вглъбени, апатични и асоциални, 2 нарушен бил сънят им, сънували кошмари, не можели да се хранят и изпаднали в дълбока депресия, непрекъснато плачели. Душите им били изпълнени с тъга, отчаяние, безсилие, страдание и огромна мъка.

Непрекъснато гледали снимките му със съзнанието, че никога повече няма да го видят, че няма да бъдат заедно. Празнотата в сърцата им от загубата на най- близкият им човек щяла да остане завинаги и това се отразявало негативно на тяхното емоционално и здравословно състояние. Смъртта поставяла край на живота като най- ценно човешко благо, което правело вредите от настъпването й невъзвратими и големи. В конкретния случай се касаело за смъртта на баща, съпруг, брат и внук при съществуваща изключителна емоционална връзка. Отношенията им със загиналия винаги били на основата на взаимно уважение, разбирателство и подкрепа. Загубата му за тях била внезапна, неочаквана, което им причинило неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължА.ли и щели да продължат и за в бъдеще. Вследствие от настъпилата смърт, развили остра стресова реакция и душевно разстройство. Претърпените от тях неимуществени вреди възлизали на 180 000 лв.- за съпругата му Д. С. Б., 240 000 лв.- за сина му Д., 160 000 лв.- за баба му А. Г. и 80 000 лв.- за сестра му Е. А..

Детето Д. претърпяло и имуществени вреди, в следствие на загубената възможност да получА. издръжка, чийто размер за периода от ПТП до навършване на пълнолетие възлизал на 35423.08 лв.

В процесното ПТП лично пострадала и Д. С. Б.. Същата получила телесни увреждания: епидуларен кръвоизлив вдясно, многофрагмено двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална остеосинтеза, счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок, повече от 30 дни. Била приета по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе в отделение “Клиника по ортопедия и травматология“, където престояла за периода от 04.09.2018г. до 20.09.2018г. и й било проведено оперативно лечение с поставяне на метални остеосинтези. В резултат на получените травми и последвалото лечение, същата претърпяла болки и страдания, които подлежали на обезщетяване като счита, че размерът на същите възлизал на 70 000 лв. Претърпяла и 3 имуществени вреди в размер на 4543.26 лв., представляващи разходи във връзка с проведеното лечение.

Претърпените от тях вреди подлежали на обезщетяване, което пораждало и правният им интерес от иска.

Претендират съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати, както следва:

-на Д. С. Б. сумата в размер на 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Е..А.А., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018г. до окончателното плащане;

-на Д. С. Б. в качеството й на майка и законен представител на малолетното детето Д. Е.ов А. сумата в размер на 240 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща и сумата в размер на 35423.08 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане;

-на Д. С. Б. сумата в размер на 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за получените от нея телесни увреждания, както и сумата в размер на 4543.26 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с лечението й, ведно със законната лихва от 04.09.2018 г. до окончателното плащане;

- на А. И. Г. сумата в размер на 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й Е.А., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане;

- на Е. А. А. сумата в размер на 70 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Е.А., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане.

Претендират и направените разноски.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата, при които настъпило ПТП.

Оспорва твърдението, че вина за процесното ПТП имал водачът П. И..

Твърди, че виновен за ПТП бил водачът на другия автомобил- Е..А.А., който 4 навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал правомерно движещия се П. И.. В условията на евентуалност се твърди, че ПТП настъпил в спорната за двамата водачи зона- на осовата линия. Отделно от това се твърди, че причината за ПТП било не виновното поведение на водач на МПС, а лошото състояние на пътя, който бил с дупки и коловози, с некачествена пътна настилка, не бил поддържан и ремонтиран съобразно техническите изисквания, което принуждА.ло водачите да маневрират рязко. Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че Е.А. допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Същият бил без поставен обезопасителен колан, което допринесло в значителна степен за настъпилите травматични увреждания. Отделно от това същият допринесъл и за настъпване на ПТП, тъй като нарушил чл.20 ЗДвП като не контролирал непрекъснато МПС и навлязъл в насрещната лента за движение, движил се с несъобразена скорост в нарушение на изискването на чл.21 ЗДвП и не осигурил достатъчно разстояние съгласно изискването на чл.44, ал.1 ЗДвП.

Твърди се също, че Е.А. имал достатъчно време да предприеме спиране, респ. да извърши спасителна маневра, което не бил сторил. Оспорва изцяло претенциите за неимуществени и имуществени вреди- оспорва твърденията, че всички ищци претърпели неимуществени вреди и техния интензитет.

Оспорва твърдението, че Д. Б. има качеството на наследник, както и че била съпруга на загиналия водач. Оспорва получените от нея телесни увреждания от ПТП, както и интензитета на претърпените болки и страдания. Възразява, че е налице съпричиняване от нейна страна, тъй като била без поставен обезопасителен колан. Оспорва заявените от нея претенции и по размер.

Оспорва наличието на родствена връзка между А. Г., Е. А. и загиналия. В случай, че е налице такА., оспорва наличието на изключителност в отношенията им, поради което счита, че исковете са изцяло неоснователни.

Оспорва и претенциите по размер. Оспорва периодът, за който се претендира мораторна лихва.

Третото лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“–гр.София оспорва предявените искове по основание и размер по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

5

На 04.09.2018г., около 20:30 часа, през тъмната част на денонощието, на път II-21 (гр. Русе – гр. Силистра), в участъка след гр. Сливо поле, се е движил л.а. „БМВ 318 Д“ с рег.№ Р 5130 КА, управляван от Е.А.. Пътник в автомобила, на предната дясна седалка, била Д. Б.. Този автомобил се движил в посока към гр. Русе, в полагащата му се лента за движение и със скорост около 103,2 км/ч. Когато се е намирал в района на км 12+000, л.а. „БМВ 320“ с рег.№ РР 9177 ВК, управляван от П. И., се движил в насрещна посока със скорост около 103,7 км/ч, започнал да навлиза в лентата за насрещно движение. Разстоянието, което изминал л.а.„БМВ 320“ в лентата за насрещно движение било около 48,66 м, за това време л.а. „БМВ 318 Д“, управляван от А. изминал около 48,47 м, след което между двата автомобила настъпил удар.

Мястото на удара върху платното за движение, съобразно с избраните при огледа ориентир и посока на огледа било: по дължина на пътя, на около 71 м след ориентира в посока към гр. Русе; по широчина на пътя, на около 1,9 – 2,1 м вляво от десния край на платното за движение (базовата линия), гледано към гр. Русе. Мястото на удара било изцяло в лентата за движение в посока към гр. Русе, по която се движил л.а. „БМВ 318 Д“, управляван от Е.А.. За л.а.